Светицата е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка. Момите пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат, това е знак за скорошна женитба.
Нощта, предхождаща празника обаче е една от най-опасните в годината. Тя е време за заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили, те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и „свалят“ месечината в сито. Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й. Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот и труд.
Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят развалени яйца, правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт.
За да се предпазят от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина, чесън и въглени.
Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището. Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата сила.
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии „хващат“. Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Споделете текущата публикация:
