Осемдесет и четири процента от българските шофьори признават, че говорят или пишат по телефона по време на движение. Само 16 на сто отричат напълно да посягат към апарата, докато въртят волана. Това сочи проучване на Института за изследване на населението и човека към БАН и Съюза на българските автомобилисти, проведено през август и септември тази години с участието на 2356 шофьори от цялата страна с различни категории, възраст и стаж по пътищата.
Според Закона за движението по пътищата използването на мобилен телефон е нарушение, ако това се прави без устройство хендс фри (от англ. – свободни ръце). Глобата е 50 лева. Анкетата обаче показва, че само 28% от всички шофьори, които използват телефоните си, правят това с хендс фри. Останалите са нарушители, дори има една категория от 1%, които не само държат слушалката до ухото си, а и си чатят по време на движение.
Използването по телефона от хората зад волана е едно от няколко вида отвличане на вниманието, ставащи причина за настъпване на пътен инцидент. Сред тях са говоренето и обръщането на шофьора към другите пътници в автомобила, силните емоции и дори това, че мислите на водача са насочени другаде, посочи психологът доц. д-р Зорница Тоткова от БАН.
Разсейването обаче не е сред най-опасните причини за катастрофи според мнозинството от шофьори, показва изследването. 691 от анкетираните класират на първо място шофирането след употреба на алкохол и наркотици, 577 посочват агресивното поведение на пътя, 573-ма – неспазването на закона, 210 – лошото състояние на маркировката и знаците на пътя.
Въпреки че мнозина сочат сред опасните причини за катастрофи нарушенията на закона, 63% от анкетираните заявяват, че са склонни да карат с по-висока скорост от разрешената. Само 37% спазват ограниченията. “Бързаците” имат и своите оправдания – 29% от тях казват, че превишенията им на скоростта са много малки, а 22% – само извън населените места.
Запитани дали максималната скорост по българските магистрали трябва да бъде намалена от 140 км/ч на 130 км/ч, 1044 от шофьорите казват “да”, а 1294 държат на по-високото число.
Данните от изследването на БАН и СБА могат да помогнат на депутатите, ако не в това, поне в следващото 52-ро Народно събрание, ако изобщо стигнат до гледане на поправки в Закона за движение по пътищата.
По последни данни за 2024 г.
„Пътна полиция“: Понеделник,17 ч са най-смъртоносните ден и час по пътищата
Комисар Мария Ботева, заместник-началник на “Пътна полиция”
От 17 до 18 ч и от 19 до 20 ч в понеделник – това са двата часа и денят от седмицата, през които по българските пътища стават най-много катастрофи със загинали и ранени. Това сочат последните данни от 1 януари до 26 ноември 2024 г., съобщи вчера комисар Мария Ботева от “Пътна полиция”. Тя уточни, че през повечето години досега статистиката е отчитала предимно дните петък и неделя, но тенденцията започва да се променя, тъй като точно тогава нейните колеги излизат по пътищата и улиците и засилват проверките.
В двата фатални часа на понеделник са загинали по 10 души, а веднага след това идва денят четвъртък и 60-те минути от 17 до 18 часа, когато убитите при катастрофи са 9. Денят петък остава на трето място, но при него е характерно, че най-опасните часове са три с по 6-ма загинали и са в светлата част на деня – от 7 до 8 часа сутринта, от 13 до 14 ч по обед и от 15 до 16 ч следобед.
Иначе най-опасният часови интервал за целия период от началото на тази година е от 17 до 18 часа, като в тези 60 минути са станали 572 тежки катастрофи с 36 загинали и 721 ранени, посочи комисар Ботева.
Споделете текущата публикация:
