Оказва се, че мръсният въздух е благоприятна среда за вирусите, но това са само малка част от проблемите, до които водят фините прахови частици (ФПЧ), споделят тревогата си от Медицинска мрежа “Въздух за всеки”.

“Мръсният въздух убива повече хора, отколкото тютюнопушенето”, заяви пред “Труд” пулмологът Александър Симидчиев, председател на УС на сдружението. Лекарят допълва, че ако нивата на замърсяване с ФПЧ се запазят, населението по света ще загуби 12,8 млрд. години живот. Пулмологът сравнява, че дори тютюнопушенето дава половин година повече живот.

Изнесените данни от световна статистика за средната загуба на продължителност на живот показва, че алкохолът и наркотиците го съкращават с 11 месеца, лошата хигиена със 7 месеца, пътните катастрофи с 4,5 месеца, СПИН с 4 месеца, маларията с 4 месеца, туберкулозата с 3,5 месеца. Данните са на база въздействие на вредни фактори.

“Въздушното замърсяване реално въздейства не само върху белия дроб, сърцето, диабета, бъбреците, костите, психиката и т. н. Причината това да е най-съществения здравен проблем е, че ние дишаме по 16 пъти в минута. Общото количество на спокойното дишане гарантира, че всеки един от нас вдишва 9 кубика въздух ежедневно. Когато въздухът е замърсен, боклуците директно влизат вътре, и ако те са достатъчно малки като частици, стигат до органите”, обясни докторът.

Детският пулмолог д-р Рада Маркова допълва тревожните данни и споделя, че децата са най-уязвими от въздействието на въздушните замърсители. Причината е по-високата дихателна честота и по-продължителното излагане на вредното им въздействие.

Доц. Маркова посочи данни, според които деца, живеещи в райони с по-висока концентрация на фини прахови частици, имат по-ниска белодробна функция, а това е голям проблем, защото може да доведе до хронична белодробна болест и рак. Тя посочи и друг фактор – замърсените от въздуха полени като по-агресивни в провокирането на тежко протичащи алергии.

Според доц. д-р Цветелина Тотомирова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, замърсяването на въздуха може да наруши хормоналния баланс чрез т. нар. ендокринни разрушители. “Това са химикали, които имитират, блокират или променят нормалната функция на хормоните”, обясни ендокринологът. Тя посочи като последствия захарен диабет и метаболитни нарушения, дисбаланс във функциите на щитовидната жлеза, репродуктивни проблеми, затлъстяване, рак на щитовидната жлеза и гърдата.

Лекарите от “Въздух за здраве” изтъкват неотложната нужда от национална стратегия за намаляване на вредните емисии. Приоритетно изброяват оптимизирана енергийна ефективност на сградите, подобряване на управлението на градските и индустриални системи за отпадъци, мерки за ограничаване на трафика, нискоемисионни градски зони и др.