На 10 ноември от 35 години насам България празнува края на авторитарния комунистически режим и началото на демократичното летоброене. Това – парадно и протолокло.
Средноинтелигентният българин поне от половината на тези 35 години иска да гръмне шампанско по случай истинския край на прехода и реалното демократично развитие на страната ни.
Какво се случи преди 35 години? Къде сме сега? И стигат ли 35 години преход? Vnews.bg предлага позицията на академик Георги Марков, споделена пред www.standartnews.com:
Социалистическата система рухна, тъй като не издържа икономически
Правителството на СДС не успя, защото нямаше управленски кадри
Дойде време да вдигнем бариерата за влизане в парламента
Свалиха Живков, защото каза, че ще успее не перестройката на Горбачов, а на Китай. Така и стана, казва големият историк акад. Георги Марков в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
– Акад. Марков, пишете книга за прехода в България. След 35 години демокрация какво не разбрахме за този период?
– Пиша второ допълнено издание на „Българската история вкратце“ и разбира се, последната глава е за тези 35 години. А те са много – половин човешки живот. Като човек, живял в две епохи, мога да сравня същността на събитията. Ние очаквахме много от 10 ноември. Но самият 10 ноември е следствие от 9 ноември – падането на Берлинската стена. Горбачов реши да спаси системата, но не като я смени, а като я реформира в т.нар. „перестройка“.
Преди падането на Берлинската стена имаше събития като Унгарската революция, Пражката пролет, „Солидарност“… Не беше възможно да се смени системата без промяна в Москва. Както тази система е наложена от Червената армия, така и от Москва трябваше да бъде променена.
– В какво точно се изразяваше промяната?
– Горбачов се отказа от доктрината „Брежнев“ за ограничения суверенитет на социалистическите държави. Обяви го по време на Пражката пролет. Но промяната на системата или подмяната й се извършваше в отделните страни по различен начин. То и самата система беше различна в различните държави. Тогава имах възможност да бъда и в ГДР, и в Унгария, и в Чехословакия. И виждах, че там нещата са по-различни, отколкото при нас. Да не говорим за Румъния и Албания.
– Какво се случи на 10 ноември?
– Свалянето на Тодор Живков след 35-годишно управление, е всъщност изпълнение на повелята на Горбачов. На 10 октомври той махна Хонекер в ГДР. На 10 ноември изпраща у нас Виктор Шарапов, посланик и генерал от КГБ, за да спусне решението му за Живков. Живков не вярваше на перестройката. През май 1987 г. той е в Пекин при Дън Сяопин. Когато се връща в Москва, отсяда в посолството ни и там казва: „Вижте, от перестройката на Горбачов, нищо няма да стане, защото тя не започва от икономиката. Китайската перестройка ще успее“.
– То така и стана.
– Да, така стана. Но тогава Горбачов му прати генерал Шарапов, съюзиха се тук Луканов, Младенов и другите, свързани с Москва, и свалиха Живков от власт. Това беше един вътрешнопартиен преврат. Не революция, както някои сега се бият в гърдите.
Преврат, за да стоварят всичко върху главата на Живков и да го хвърлят в затвора, защото той направи така, както Хрушчов на времето изобличи Сталин като каза: „Системата не е виновна, виновен е Сталин и сталинизмът“. 10 ноември бе преврат, който имаше развитие. Но Луканов не можа да удържи властта.
– Защо управлението на СДС се оказа толкова кратко?
– СДС не беше подготвена, нямаше кадри да управлява. Филип Димитров пък поиска вот на доверие, който го уби.
– Ако ролята на Москва в 10 ноември е ясна и видима, то имат ли САЩ някакъв пръст в падането на комунистическия режим?
– Не. Поначало Щатите бяха изненадани от рухването на системата. На 12 юни 1987 г. Рейгън произнася речта си пред Бранденбургската врата, призовавайки: „Г-н Горбачов, разрушете тази стена!“. След което казва на асистента си – добра реч си ми написал, но ние няма да я доживеем.
Въпреки ЦРУ, въпреки мозъчните тръстове, Щатите бяха изненадани от рухването на Съветския съюз.
– Защо не издържа системата?
– Не издържа икономически. Ние нямахме конкуренция, имахме съревнование. Това е главната причина.
– За младите хора 10 ноември днес вече е просто история. Те нямат представа какво е било онова време, то е в книгите. Какво бихте казали на младите, за да разберат тези събития?
– Да, събитията са вече история. Никога не съм мислил, че 35 години по-късно ще има такова развитие, каквото е днес. През 1989 г. постоянно се казваше 45 години стигат. А сега? 35 години преход…
– Дойде ли времето да кажем 35 години преход стигат?
– Разбира се. Стигат! Преходът не може да продължава 35 години. Нашата политическа система от еднопартийна стана многопартийна и днес всеки си прави партия. Вече дори не мога да ги преброя. Хората се обезвериха. Политиците постигнаха своето – да се гласува все по-малко, избирателната активност да бъде все по-ниска и да остане твърдото ядро – партийно, корпоративно, купено. За съжаление, те отвратиха хората от политиката.
– Виждате ли в това, което се случва днес в политиката, някакъв паралел с друг исторически период, от който можем да се поучим и да извлечем примери?
– Виждам примера с управлението на Демократичния сговор – периода на световната икономическа криза 1929-1934 г. Там също са няколко партии, които се сменят. Андрей Ляпчев, голям български държавник казва: парламентът се превърна в говорилня, там всяка партия се бори за тлъстия кокал, а не а постното дробче. Тогава нашето министерство – на народното просвещение е било постно дробче, докато министерството на финансите и на министерството на войната са били тлъсти дробчета. Но тогава е имало офицерство. На 19 май забраняват политическите партии и заключват народното събрание за 4 години. След това през 1938 година не се възстановяват партиите, а се прави мажоритарна система, избират се личности.
Още в дълбоката древност племенните вождове са се нареждали в кръг и са избирали главния вожд. Има предел на партиите. Не можем да ходим 8-ми път на избори за 4 години, както в случая става, дано не съм прав. 1 милиард лева да ги изхвърлим ей така – по избори.
– Време ли е вече да се вдигне бариерата за влизане в Народното събрание?
– Да, трябва да се вдигне, 4 процента е несериозно. Доколкото знам в Турция е 10 процента. Вижте какви случайни хора попадат в парламента. Сравнете сегашното Народно събрание с Великото народно събрание. Къде е днешният Гиньо Ганев? Там имаше личности.
Във ВНС беше акад. Валери Петров, изключителен човек, бяха Йордан Радичков, Светлин Русев. А сега в парламента са хора, които не само нямат политическа култура, те нямат първите 7 години. Отблъснаха нас, интелектуалците. Сега някой си направил Исторически парк и иска да е в парламента. У нас има много политици, но няма държавници.
– 10 ноември роди надеждата за по-добро бъдеще. Защо тази надежда не се осъществи или напротив – осъществи се, пък ние не разбрахме?
– Партиите обещаваха, че ще има средна класа. Защото силната средна класа е в основата на демокрацията. Къде е тази силна средна класа сега?! Няма я. Получи се разслоение. Има много богати и много бедни. Хората бъркат по кофите за боклук.
След 10 ноември телевизиите показваха къщата на Тодор Живков на „Секвоя“ – къща с един декар двор. А вижте сега палатите с хеликоптерни площадки, вижте яхтите и частните самолети. Българските икономика и селското стопанство бяха разорени и ограбени.
– Кои уроци на прехода останаха ненаучени?
– Ненаучен остана един урок – не трябва да разчитаме на големия брат. Навремето Петко Славейков казваше: Кат` Русия няма втора. Ама царска Русия си отиде, изчезна. Съветският съюз го няма, Вторият и Третият райх изчезнаха. Трябва да знаем, че всичко зависи от нас. Не да чакаме спасители от страната и от чужбина. Много спасители станаха. И какво? Обещаваха ни че ще влезем в клуба на богатите, но все още сме най-бедните. Спасението е в нашите ръце, не в спасителите.
– Кога според Вас ще свърши преходът?
– Както Ви казах – 35 години стигат! Крайно време е да станем нормална европейска държава, защото ние сме европейски народ. И да разберем, че ние избираме големците. Хората не бива да са безразлични, трябва да гласуват. Защото политиците искат да ни откажат от гласуването.
– На фона на картината която очертахме, има ли нещо оптимистично за финал?
– Има един исторически оптимизъм – преживели сме и по-страшни времена и сме оцелели като народ. Вярно е, че тогава народът ни е бил друг, не е бил разглезен от цивилизацията. Но щом сме преживели толкова неща на този болен кръстопът – Балканите, значи ще се справим.
Представете си 500-те години османско владичество и въпреки това ние надделяхме. Пиша и военна история. В Балканската война, въпреки че по това време българите са нямали право да носят оръжие, ние победихме Османската империя. Стигнахме на 40 км до Златния рог. Нашият народ ще издържи и сега, но нека не бъде толкова търпелив. И да гласува.
Споделете текущата публикация:
