Всеки български гражданин трябва да има умения да участва в защитата на Отечеството.
Около това се обединиха и политици, и военни по време на Консултативния съвет за национална сигурност, който президентът Румен Радев свика за първи път от повече от 2 г., за да бъдат обсъдени засилващото се напрежение в Близкия изток и евентуалните заплахи пред страната ни.
Според чл. 59 ал. 1 от конституцията защитата на Отечеството е дълг за всеки български гражданин. Подготовката на гражданите се урежда със закон. Такъв закон няма. Ще работим в бъдеще изпълнителната власт и най-вече законодателната да приемат такъв закон, като решат каква ще е формата, така че всеки български гражданин да изпълни своите конституционни задължения, заяви след 3-часовите разговори Радев.
Никой от участниците в КСНС официално не влезе в
подробности как ще бъде уредена подготовката
на българските граждани за отбрана. Една от възможностите е да бъде приет закон за задължителната военна подготовка, другата е поправки в Закона за резерва на въоръжените сили, разказа неофициално участник в съвета. До края на октомври военните трябва да са готови с план и разчети всъщност от каква подготовка имат нужда българите и какво може да си позволи армията.
Още в средата на август началникът на отбраната Емил Евтимов анонсира законови промени в този дух в интервю за “24 часа”. Крайно време е да намерим форма на обучение за гражданите, за да допринесат към общата ни сигурност, включително и форми на запас, резерв и подготовка, които в криза могат да попълнят съществуващия некомплект. Но докато не се реши проблемът с некомплекта, всяка форма на запас и резерв няма да бъде ефективна, обяви той. Евтимов бе категоричен, че
не бива да се връщаме към клишето на наборната служба,
а ако все пак се стигне до нея – да се готвим и за необходимите инвестиции. Той посочи, че военните са получили задача от министъра да представят вижданията си в тази насока до края на октомври (и към онзи момент отбраната бе под шапката на Атанас Запрянов – б.р.).
И макар според докладите на службите и участниците в КСНС да няма пряка заплаха за страната, рязко влошената среда за сигурност генерира рискове, които налагат непрекъснат мониторинг и превантивни действия, обяви властта. Повишава се рискът от увеличаване на миграционни потоци към България и възможността от извършване на терористични атаки, обобщи държавният глава. България е в центъра на един по-широк регион на нестабилност – на север е Украйна, на юг е Близкият изток, на запад са Западните Балкани, на изток от нас е Кавказ, добави той.
Според президента голямата динамика на геополитическите процеси и комплексният характер на рисковете изискват постоянни усилия за балансирано и адекватно развитие на всички елементи от системата за защита на националната сигурност – службите, МВР, МВнР, въоръжените сили и отбранителната индустрия, които да са в пълна готовност, и когато се наложи в кризи като днешните – да действат адекватно. Всички те обаче страдат от кадрови проблеми и липса на адекватно и модерно оборудване. Радев обяви, че са дебатирали за
преосмисляне на отношението към модернизацията
на Българската армия. Трябва да местим фокуса не само върху големите проекти – корабите, бойните машини, пехотата, самолетите, които остават приоритет, но и върху по-малки, нискобюджетни проекти с голям потенциал, гарантиращ информационно превъзходство и научно предимство – дронове, системи за разузнаване, комуникация, наблюдение, координация, коригиране на огън, връзка с Космоса, системи за радиоелектронна борба и т.н., каза президентът. Даде пример с Украйна, където дрон за 1000 долара унищожи танк за 5 млн.
Президентът настоя инвестициите в отбранителната индустрия, “особено касаещи критично дефицитни производства като барут и взривни материали”, да имат разбиране и от държавата и местната власт и по-бързо да намират реализация. Повишаването на дела от БВП, който страните от НАТО и съседите ни дават за отбрана, пък е причина Радев да посъветва изпълнителната и законодателната власт да решат как може да стане 2,5%, каквато е тенденцията, без да се ощетяват останалите сектори.
Шест препоръки отправи КСНС.
Да продължи прилагането и при необходимост да се засилят превантивните мерки срещу терористични актове в страната и срещу дипломатическите ни представителства и военнослужещите ни в мисии и операции зад граница. Да продължат усилията за евакуация на сънародниците ни от конфликтния регион и тези за освобождаването на екипажа на кораба “Галакси Лидер”, отвлечен от хусите в Йемен.
Да се набележат допълнителни мерки за охрана на държавната граница и за противодействие на засилен миграционен натиск, както и да се засили сътрудничеството със сродни служби за сигурност. Преглед и актуализация на Националния план за противодействие на тероризма. Да се оценят икономическите рискове, да се направи преглед на резервите и при нужда да се допълнят.
Всички препоръки бяха приети единодушно с гласовете на службите, министрите и политиците. Участваха Бойко Борисов от ГЕРБ, Атанас Атанасов от ПП-ДБ, Атанас Зафиров от БСП,Тошко Йорданов от ИТН. Делян Пеевски изпрати заместника си Йордан Цонев на “Дондуков” 2. Само един бе против – Костадин Костадинов от “Възраждане”.
Споделете текущата публикация: