Световната здравна организация е загрижена за връщане на йодния дефицит в Европа. Нарастващата популярност и достъпност на растителни алтернативи на ключови източници на йод като мляко, млечни продукти и риба допринася за постоянния и увеличен недостатъчен прием на йод в Европейския регион на СЗО, написаха в общия си доклад експертите на организацията и на Глобалната мрежа за йод. Като се има предвид промяната в диетичните модели днес, е необходимо да се осигури подходящо обогатяване с йод на алтернативното мляко и немлечните “млечни” продукти, казва д-р Гауден Галеа, стратегически съветник на СЗО за регион Европа по незаразните болести. За прогнозите и проекта за справяне с проблема ви разказахме в предишното издание на рубриката “Сила за живот”. Но дали темата е само за хора, които отхвърлят продуктите от животински произход? Според СЗО около една трета от световното население и почти половината от хората в Европа са засегнати от недостига на йод.
В тялото йодът е основен компонент на хормоните на щитовидната жлеза тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Те контролират образуването на протеини в човешкото тяло и по този начин играят важна роля за деленето на клетките, обновяването и растежа на тъканите; здравето на костите и мозъка; метаболизма на въглехидратите, протеините и мазнините и за базовата, основната обмяна на веществата – разхода на енергия от тялото в пълен покой за поддържане само на телесните функции. Ако щитовидната жлеза е свръхактивна, основният метаболизъм се повишава; ако е недостатъчно активен, се намалява. И в двата случая здравето куца.
За възрастни се препоръчва дневен прием на 150 микрограма йод. По-голямата част може да се осигури чрез 5 г йодирана трапезна сол – около една чаена лъжичка, които внасят в тялото от 95 до 125 микрограма йод. За бременни и кърмещи жени нуждите са по-високи.
Мярката 5 г сол се използва за базови сравнения, защото медицината е приела, че е таванът на здравословната дневна доза. Това количество йодирана сол е достатъчно, за да осигури на организма здравословната доза от микроелемента, смята ендокринологът доц. Александър Шинков. И разказа, че дори в районите, в които туристите купуват “най-полезната” натурална хималайска сол, местното население употребява йодирана.
Недостатъчният прием на йод води до намалена концентрация на тиреоидни хормони в кръвта. За да компенсира дефицита, щитовидната жлеза нараства по размер (т.нар. гуша), за да произвеждат повече хормони. С времето това може да доведе до хипотиреоидизъм и свързаните с него дисбаланси. Физическите, умствените и имунните възможности значително отслабват.
С идеята това да не се случи, много хора дозират неправилно храните, които съдържат йод, или за презастраховка вземат и добавки с микроелемента. Разумно е хората на веганска диета, които се считат за рискова група за недостатъчно снабдяване с йод, да използват само йодирана готварска сол и да ядат морски водорасли с умерено съдържание на йод (като нори – видът водорасли, традиционно използвани в суши).
В случая философията “Колкото повече, толкова повече!” е неприложима. Въпреки ширещите се легенди за чудодейни изцеления на възли на жлезата. Има риск от неблагоприятни последици за здравето от много богати на йод видове морски водорасли. Трудно е да се изброят конкретни видове поради разлики в състава според географския район. Общото правило е да се гледа етикетът. Не се препоръчва консумация, ако съдържанието на йод надвишава 20 милиграма на килограм сух продукт.
Друг много разпространен мит е свързан с орехите. Не само в България те са първата асоциация, когато се заговори за набавяне на йод. Това е вярно и безопасно само за определен момент от естествения процес на стареене на ядката – докато нейната обвивака е мека. В момента сме в сезона на богатите на йод орехови ядки. С изсъхването на люспата на ореховите ядки почти целият им запас се изпарява.
От друга страна, е доста рисково самолечението с ликьор/сладко/тинктура от зелени орехчета. Обременяването с микроелемента отвъд нуждите според доц. Шинков може да доведе до отключване на тежко разстройство на функцията на щитовидната жлеза.
В същото време йодният дефицит има множество неблагоприятни ефекти върху растежа и развитието и е най-честата причина за предотвратимо умствено увреждане.
Ендокринолозите са на мнение, че в рамките на разнообразното и баласирано като количество хранене не можем да прекалим с диетичния йод – микроелементът, който естествено се съдържа в някои храни.
Изборът да се използва йодирана сол изобщо не подлежи на обсъждане. Не би трябвало да има съмнение и за пресните млечни орехи, които, естествено, не трябва да се белят от люспата – това, което цапа ръцете при пипането ѝ, е точно йодът. Богати на микроелемента са и водораслите, морските дарове и риби, месото, черният дроб, пълноценните млека, сирена и други млечни продукти, яйцата, сушените сини сливи, стафидите.
Споделете текущата публикация: