Излизащите данни, макар и тревожни, не отразяват реалната картина за дефицита в бюджета. През пролетта БНБ направи вноска в хазната, която не беше длъжна да прави и която не може да очакваме да се случва ежегодно. Ако прибавим тези над 600 милиона лева, дефицитът отива над 2 млрд. лева. По данни на финансовото ведомство над 1 млрд. лв. от наличността по бюджетната рамка са пари за общините. Ефективно бюджетният дефицит се равнява на над 3 милиарда лева. Това предупреди в интервю за БНР икономистът Михаил Кръстев.
Картината продължава да се влошава, констатира той.
„Всичко това не е прерогатив на политиците в тази политическа криза, в която се намираме. Те не говорят за финанси, икономика, социални политики. Говорят единствено за техния вътрешнопартиен интерес“, оплака се експертът.
Кризата в публичните финанси може да се реши или чрез генериране на нов дълг, или чрез увеличаване на данъчната тежест за бизнеса и домакинствата, което така или иначе се случва постепенно, макар политиците да твърдят, че такова няма, посочи Кръстев. По думите му, това се случва с увеличаването на максималния осигурителен доход и на минималната работна заплата.
Приближаваме се все повече до икономическия нонсенс минималната работна заплата да се приближава или изравнява със средната работна заплата на места в страната, подчерта Михаил Кръстев, според когото статистиката за средната работна заплата е изкривена заради София. Той прогнозира, че заради това затваряне на ножицата „ще се стигне до катаклизми“.
Споделете текущата публикация:
