„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са несъвместими идеологически
Оставката на Христо Иванов бе достоен ход, а някои останаха на позициите си
Коалицията ППДБ не бе направена по идеологически съображения
Във времето ще се върви към разделение на двата политически субекта „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ поради една проста причина – съвсем различни идеологически основи.
Коалицията ППДБ бе направена не по идеологически съображения, не защото те са близки, а бе направена, за да могат да се окажат първи на изборите, каквито не станаха, т. е. става дума за едно механично сливане. На този етап, въпреки че бяха управлявали 6-7 месеца, не станаха ясни толкова много техните политически различия.
ПП имат политически профил на ляво-либерална формация, и то много ляво-либерална. Те имат изключително уважение към силата на държавата и разчитат на нея, за което е доказателство това е фактът, че по време на техните 2 управления държавният апарат не бе намаляван, напротив – бе силно увеличен, по никакъв начин не бе намалена тежестта върху бизнеса, а напротив. Освен това тази лява политика на раздаване на блага на пенсионерите, което е нещо хубаво само по себе си, но е за сметка на икономическия ръст няма как да бъде окачествена като нещо друго, освен като лява политика. ПП и ДБ всъщност имат огромни идеологически различия. Това, което ги споява, е декларацията им за общ морал – „ние сме добрите сили, нямаме нищо общо с корупцията и т. н.“, както и общият им враг. Това обаче не е основа за дълготрайно политическо съжителство. Там има процеси, които ще доведат до това, че те ще бъдат два съвсем различни клона в една коалиция или ще се стигне до разпад.
Между другото, това, което направи „Демократична България“ – да се събере на национален съвет и да вземе решение, че няма да участва в управление, е отговор на самостоятелната акция на момчетата от гората (визира се посланието на Кирил Петков и Николай Денков, записано в столична гора преди дни – бел. ред.). Те дадоха заявление, за което отново по никакъв начин не бяха постигнали съгласие с ДБ. Така че процесите са започнали.
Посланието на клипа от гората е безумно, снимано е безумно, звучи безумно. Но посланието за „реванш“ нарушава вече всякаква политическа етика. От кого ще взимат реванш? От гражданите, които отказаха да им гласуват, от хората, които половината ги напуснаха? Когато говориш за реваншизъм, трябва да обясниш от кого ще го взимаш. Оставам с впечатление, че искат реванш от хора като мен, които вече не гласуват за тях.
Процесите за разделяне между ПП и ДБ вече са започнали, но не очаквам раздяла в скоро време, защото всеки, който посегне към нея, ще бъде обвинен, че иска да се съюзи с Борисов. И затова трябва да мине известно време. Разбира се, има значение кога ще са следващите избори, но не е нито етично, нито разумно, нито морално издържано тези хора да стоят заедно. ПП бяха подчинили изцяло ДБ на волята си. Но въпреки това не смятам, че има критична маса от хора там, които биха подкрепили правителство на Борисов. Това на този етап е много рисково политически, но по-нататък може да стане факт. Радан Кънев ще играе или за лидерска позиция в ДСБ, или ще издигне близък до него човек за тази позиция, макар и бидейки евродепутат. И освен това направи много впечатляващо изказване, в което де факто призна погрома на „добрите сили“ и ги нарече „едно по-добре облечено „Величие“. Въобще позицията на генерала (Атанас Атанасов, лидер на ДСБ) да поиска вот на доверие изобщо е толкова безумна, колкото на тези от гората, които искат реванш.
Ген. Атанасов беше изцяло подчинил поведението на партията си на това да стане председател на Народното събрание по договореност с ГЕРБ. И както прекрасно видяхме, той беше един от тези, които викаше – „моля ви се, г-н Борисов“. Та в този ред на мисли ДСБ не заслужава тази съдба и Радан Кънев предлага нова алтернатива.“
Оставката на председателят на „Да, България“ е достоен ход, отговарящ на нормалните европейски норми. Когато получиш един огромен шамар, когато избяга повече от половината от електората ти, е нормално да подадеш оставка. Проблемът е, че други, които се продаваха на българския народ като „морални“, смятат, че моралът им позволява да останат на позициите си въпреки понесения удар. Това не го разбирам. Но в случая с ПП няма партия, там има една, бих казала, собственост на Кирил Петков и на Асен Василев, които са обградени от едни хора, издигнати от нищото – както аз ги наричам „Венкосабрутевци“ и „Венеции“ (алюзия с депутатите от ПП Венко Сабрутев и Венеция Ангова – бел. ред.), които са хора, които нямат никакъв досег с българската политика, с българската история, с българската култура, културата на на политическо общуване и т. н. И тези хора, естествено, са предани до гроб и са част от агитката, която казва единствено „браво, браво“.
Подобен тип партии няма как да усетят и приемат съобщението, което им пращат избирателите, защото те нямат достъп до тях, а са обградени единствено от „Венкосабрутевци“ и „Венеции“. Относно позицията на ПП, че ще бъдат категорична опозиция няма какво толкова да се говори. Когато си изгубил 10% от електората си, е нормално да се извиниш и да посочиш грешките. Когато си изгубил 20%, може да дадеш пак обяснение. Но когато изгубиш 50%, то трябва да направиш две неща – първо, да подадеш оставка и, второ, да отидеш в опозиция и да се прегрупираш, ако имаш сили за това. Така че този въпрос да останат в опозиция е решен от избирателя и след това решен и от тях. И слава Богу, за да не ни подлагат на тези експерименти като ротации и т. н.
Никакво значение няма това дали ППДБ ще се явят на консултациите за кабинет, инициирани от ГЕРБ, които започват тази седмица. Единственото, което може да се постигне в случая, е „добрите сили“ да създадат впечатление сред електората си, че са запазили благоприличие и могат да изслушват, а ако не се явят, това ще значи, че остават в дълбока опозиция. Но в крайна сметка този ход няма да има никакво особено значение, те са направили политичеката си декларация. Така че те са извън картинката на бъдещото управление, ако такова въобще се създаде.
Не вярвам да се стигне обаче част от представителите на коалицията да подкрепят кабинет на ГЕРБ, защото сега е моментът, в който тези хора трябва да се стабилизират. А да стоиш в опозиция е много сложно изкуство. Изкуство, което тези момчета по никакъв начин не познават. Иначе стоенето в опозиция може да има потенциално здравословен ефект за коалицията на „добрите сили“ и затова не допускам по никакъв начин, че те ще се отметнат за пореден път от клетвата си, че няма да преговарят с ГЕРБ и да участват в съставянето на правителство.
Споделете текущата публикация: