Европа катастрофира тежко в апатията и отвращението на собствените си граждани. Само 1/3 от тях си направиха труда да отидат до урните и да гласуват. В Европа – за новите евродепутати. А у нас – и за родния парламент. Апатия – заради умората от нищонеслучването и отвращение от самодоволството и нахалството, с което самозванци се самовъзпроизвеждат в политиката на всички нива – тук и в ЕП.
Това е най-отчетливата и категорична новина, която изкристализира от двойния избор, който реалзирахме на превратаджийкиия в българската история 9 юни. На този фон първото място на ГЕРБ-СДС не впечатлява никого, нищо че е с 10% дистанция пред втория. Той пък – вторият, ще излезе след фотофиниш между ДПС и ПП-ДБ – факт, който също има своето обяснение и то се събира в две думи – Пеевски и Подмяна /вместо лелеяната от хиляди българи Промяна/. Големите очаквания за бум на гласувалите да „Възраждане“ не се случиха и партията на Костадин Костадинов финишира на познатата си 4-та позиция. Анализът дали това се дължи на националния и европейски дебют на „Величие“ или „Възраждане“ не изигра/проспа комуникационно удобни пасове по време на кампанията, тепърва ще става ясно. 8-те процента за БСП са си направо повод за радост за Нинова, която, заобиколена с удобния си антураж, сякаш прати в канала собствената си разпоредба-гордост за лимит от максимум 3 мандата в парлмента и няма никакви планове да пуска юздите на столетнинцата, нищо, че партията и вече е с тежест на малка и бутикова…ИТН е формацията, която единствена регистрира ръст на тези избори. И, ако безспорно интелигентните сценаристи на Слави не залитнат отново към самоцелни и често откровено просташки изцепки, формацията като нищо ще се настани най-отгоре в стълбицата на т.нар. патриотични партии, където дели терен с „Възраждане“, а вече и с „Величие“.
Така изглежда политическата картина днес.
Шансът за правителство с мнозинство от ГЕРБ-СДС и ДПС не е само теория. Добавяне на трети, а като нищо – и на четвърти, партньор – също не е изключено. Каква ще е конфигурацията и как ще се нарече този път предстои да стане ясно съвсем скоро.
От сега е ясно обаче, че при следващ извънреден вот наесен избирателната активност ще падне още по-катастрофално. Защото апатията и отвращението от властващите по екрани и билбордове самодоволни партийни секретари в парлмента и правителството вече е отвъд санитарната зона на търпимост на гражданите. А да се броиш за политически елит, докато гражданите ти обръщат гръб, е самоубийствено поведение. Без значение дали смъртната присъда излиза днес или след година.
И, докато чакаме развръзката на агонизиращите отношения между политици и граждани, ще е добро начало да чуем истината за това как кешът изяде същинските предизборни кампании, които събират избиратели и избирани очи в очи.
Споделете текущата публикация:
