Изглежда европейската крайна десница не трябва да чака изборите на 9 юни, за да се утвърждава тепърва. Защото вече направи страхотен пробив по пътя към континенталната власт – в Нидерландия, четвъртата икономика на ЕС, на 15 май изненадващият победител на парламентарните избори през миналия ноември Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата успяха да съставят правителство. С още три партии, коя от коя по-консервативни, като цената на споразумението е съвсем приемлива – Вилдерс направи тактическия отказ да не бъде премиер, а в замяна лидерите на другите три формации се съгласиха да не заемат ключови постове в бъдещия крайно десен кабинет. Който би трябвало да бъде съставен от подвластни на тях експерти – политически симпатизанти, като министър-председател вероятно ще бъде верният сътрудник на Вилдерс, 67-годишният професор по микробиология, многократен министър в центристки правителства и бивш либерал Роналд Пластерк.
Коалицията стана възможна защото водачът на Партията на свободата, подкрепен най-вече от Аграрната партия, която е в челните редици на подкопаването на общоевропейските екологични политики, наложи идеите си за управление на Нидерландия на по-умерената десница, включително на Народната партия за свобода и демокрация (VVD) на отиващия си ръководител на правителството Марк Рюте. В замяна на доста неясни ангажименти по отношение на зачитането на върховенството на закона и спазването на параметрите на бюджета, последният се съгласи да влезе в замисленото от Вилдерс управляващо мнозинство и най-вече одобри имиграционната му програма. И особено оная част от нея, регулираща даването на убежище на чужденци, която е толкова радикална, че експертите в Брюксел трудно проумяват как тя може да бъде приложена, след като е в противоречие с редица международни договори, по които Нидерландия е страна. Герт Вилдерс също призна, че чакането на „зелен семафор“ за „отклонение от европейските стандарти“ може да отнеме „години или вечност“ според собствените му думи, но важното според него е това, че „зарът е хвърлен и връщане назад няма“. Както твърдят политическите наблюдатели в страната на лалетата, в интерес на истината вратата към одобрението на радикалната имигрантска програма на крайно десния лидер е била отворена от наследничката на Рюте начело на VVD и стълб в новозаформената коалиция – туркинята Дилан Йесилгьоз-Зегериус, която като министър на правосъдието в предишния кабинет се бореше със зъби и нокти срещу нелегалната имиграция.
За радост на Герт Вилдерс, напъните му срещу мигрантите бяха подкрепени само ден след заформената от него управляваща коалиция от своеобразно мнозинство страни – членки на ЕС. На 16 май петнадесет държави, включително и България, сложиха подписите си под писмо до Европарламента и Европейската комисия, в което на практика приемат като свои идеите на лидера на холандската Партия на свободата за затягане на миграционната политика на Съюза. В документа се отделя голямо място на мерките за контрол и точно преразпределение на мигрантските потоци към Европа, но ударението се поставя преди всичко върху възлагането на „външни изпълнители“ на процедурите за кандидатстване за убежище в ЕС. Тоест приема се подходът на Обединеното кралство, което смята да разчита в бъдеще на Руанда за „правилното регулиране“ на потока от пришълци към Острова, тоест африканската страна ще работи с мигрантите срещу заплащане по правилата на правителството в Лондон. А за подобна инициатива отдавна настоява Герт Вилдерс и писмото на 15-те е на практика подкрепа на неговата крайно дясна имиграционна политика – съответно триумф за холандеца. Независимо от факта, че водещи страни в ЕС като Германия и Франция засега не приемат идеята за „външни изпълнители“, ама според берлински и парижки коментатори двете страни отдавна умуват по въпросния подход и най-вероятно след дебат и пожелани от тях малки корекции би трябвало да го одобрят.
Но ако в средата на миналата седмица Нидерландия се очерта като пробен камък за дясното бъдеще на ЕС, в края й направо бе сформиран с тази цел крайно десен интернационал, наречен от противниците му – неолиберали „черен“. Това стана на организираната от испанската партия „Вокс“ в Мадрид „Европейска конвенция на патриотите“, разбирай на националистите и популистите от Стария континент. На форума определено грейнаха като ярки звезди на европейската десница премиерката в Рим и шефка на партията „Италиански братя“ Джорджа Мелони, както и неформалната лидерка на френската крайна десница и бивша кандидатка за президент – Марин Льо Пен. С хипотетичната цена да скърши дружбата си с технократи, управляващи в Брюксел и в някои влиятелни европейски страни, в приветствието си до „патриотите“ италианката се обяви открито срещу защитавани от политическите й опоненти ценности. „Ще се борим – каза Мелони, – срещу онези, които искат да поставят под съмнение семейството като стълб на нашето общество, срещу онези, които искат да въведат джендър-теории в училищата, срещу тези, които насърчават нехуманни практики като сурогатното майчинство“. „Опитаха се да ни изолират, но ние вече заехме достойното си място и се превръщаме в двигател на ренесанса на Европа, защото тя е в упадък и само ние можем да я изградим по-различна и по-добра от сегашната, а ЕС да си върне гордостта от своята история и от своята идентичност!“ – изтъкна премиерката на Италия.
Марин Льо Пен заяви в коментар пред испански и френски репортери на изказването на Джорджа Мелони, че „допирните й точки“ с лидерката на италианската десница вече са много и предопределят общата им борба срещу левицата в Европейския парламент, който ще се заформи след вота на 9-ти юни. Освен това обединявала ги и позицията им към сегашния президент на Франция – лявоцентриста и неолиберал Еманюел Макрон, когото двете дами на практика ненавиждат. И се надяват сглобената най-вече от него сегашна Европа да бъде загърбена в обозримото бъдеще от десните сили на Стария континент, а самият той и неговите поддръжници да бъдат изпратени в опозиция на вота за държавен глава в Хексагона през 2027 г.
Споделете текущата публикация:
