Днес е Томина неделя – празникът На Свети Тома. Празникът е подвижен и винаги се пада първата неделя след Великден.
Именици на Томина неделя са хората, носещи имената Тома, Томислава и Томислав.
Каква е историята на Св. Апостол Тома?
В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват “Видяхме Господа“, той им отвръща:
“Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.”
Христос се обръща към него и му казва:
“Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”.
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си. Седмицата след Великден се нарича още Светла или Празна, поради забраната да се работи каквото и да е. Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: “Да отидем и ние да умрем с него“.
След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово.
На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.
Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт.
Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.
Какво се прави на Томина неделя по традиция?
Според обичаите и традициите на Томина неделя се устройват състезания, борби, панаири, играят се кръшни хора, пеят се песни. В чест на Лятната Света Петка се колят курбани, за да предпази светицата землището от наводнения, градушки или суша. В странджанските села много почитат лятна Св. Петка Балъклия (Рибна Св. Петка). Болни хора отиват да преспят близо до аязмо или параклис, посветени на нея. Вярва се, че светицата ще се яви в полунощ до лековития извор във вид на златна патица и онези, които я видят ще се излекуват.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Тачи се за предотвратяване на суша. Според народните представи този ден е „хаталия”, т. е. лош ден. Затова традицията повелява да се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”.
Не се вари мляко, за “да не се вдига” млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява интересен стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топаллъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!” Някъде обичаят включва диалог между две жени: едната пита “Ко вързиш? Другата отговаря: „Топаллък вържа”! Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.
12 май е един от дните в народния ни календар, които народът чества, за да не бие градушка. Според народните вярвания има четири такива дни: Герман градушкар – 12 май, Вартоломей – 11 юни, Лисе – 14 юни и Видовден – 15 юни. Но от всички празници Свети Герман е най-лошият. Затова и му казват „Герман градушкар” или „Герман градобиец”.
Народното поверие за Герман
На този ден не е прието да се работи. В никакъв случай пък полска работа!Ако през деня се зададе облак и гърми, всички излизат от къщата навън и започват да викат: „Германе, върли (големи) празниче! Пренеси я (градушката) у пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси, дето петел не пее!”, съобщава сайтът taratanci.com.
В западните райони правят друго. Когато видят, че се задава облак, палят свещ на прага на вратата. И викат: „Германе, Германе! Пренеси го (облака) в пусти гори, дека петли не пеят, дека свинки не квичат и дека колаци се не месят!”
Преди, ако някой се осмелявал да впрегне добитъка и да тръгне към полето да работи, останалите селяни го спирали, разпрягали животните и чупели колата (каруцата), докато не станела на парчета. Това правели заради народното вярване – да не бие градушка.
Считало се, че ако през лятото бие градушка, някой селянин е излязъл тайно на полето и не са го видели. И казвали: „Проклет да е, кой си припалил тая свещ!”
Обредът Герман
Освен вярванията, свързани с градушката, на този ден момите правят един обред, наречен също Герман. Той се състои в това, че момите от селото правят кукла или идол от кал, която погребват. Тази кукла я правят на скришно място и я наричат „Германчо” или „Скалоян”. Горе-долу е дълга 40-50 см. Поставят калната кукла на дъска, около нея отрупват с цветя, запалват свещ, прекаждат с тамян и я оплакват (както на истинско погребение се оплаква мъртвец). Плачейки, те повтарят: „Германе, мамин Германе, на кого ни оставяш и къде да идем…”
След това тръгват из селото, спират се на няколко кръстовища и пеят „Свети Боже!”. Накрая го погребват „Германчо” в пясъка край реката, след което правят помени за него. Дори има случаи, в които взимат разрешение от свещеника и бият камбаната на църквата. На следния ден същите девойки се връщат на гроба му и палят свещи.
Във врачанския регион при погребението на „Герман” се пее малко по-различна песен:
„Умрял Герман от суша, от суша за киша! Много здраве да носиш, Германе, Германе!”
Българската традиция
Този обред се прави всяка година на 12 май, за да се запази селото и полето от градушка.
Същият обичай, с правенето на кална кукла, се прави и в случаите, когато е голяма суша, с идеята да дойде дъжд. Когато положението е много страшно, защото цяло лято не е валяло и се застрашава реколтата, този обред идва на помощ. Обичаят за дъжд се казва Пеперуда, но на някои места пак му казват Герман.
Обичаят Герман и другите подобни обичаи и вярвания са известни само у нас, т.е. произлезли са на българска почва.
Възникването на тези вярвания и обичаи се смята, че е станало въз основа на особения звуков характер на името „Герман”. Това чуждо име се свързва с думата „гърмеж” и се е оформило като някакъв свети „Гърмен”.
Обичаят да се погребва глинена човешка фигура е една магия, принуждаваща природата към дъжд. Това личи от песните – оплакванията, и от това, че го погребват до вода.
Споделете текущата публикация:
