На Светли петък – първия след Великден, празнуваме Пресвета Богородица Живоприемни източник. Денят е свързан с „обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен източник“, или още „Балъклъ“. Така е записано в началото на синаксара на празника. Затова и имен ден празнуват най-живите имена: Жива, Живка, Живко, Жишо, Зоя
Празникът обаче има своята предистория, свързана с чудо, извършено от Божията Майка през V в. на мястото, където се намира и до днес изграденият през 1833-1835 г. храм „Живоприемен източник“.
В 450 г. край Цариград имало блатиста местност, наречена „Балаклъ“. В района имало и гора. През нея вървял слепец, който търсил вода, за да утоли жаждата си. Настигнал го обикновен войник на име Лъв.
Слепецът го помолил да му помогне да намери извор наблизо, за да пие. Тогава войникът чул женски глас, който му посочил къде наблизо има извор, с който не само ще утоли своята и жаждата на слепеца, но и ще излекува странника от слепотата. Войникът чул и порочески думи за своя живот – щял да стане велик владетел, но първо трябвало да прояви милост към слепеца.
Войникът намерил извора, който му посочила Света Богородица, с кал от него намазал очите на слепеца и той прогледнал. Странникът сам се запътил към Цариград, разказвайки за чудото и славейки Божията майка. Сбъднали се и думите й – войникът станал император Лъв І Тракиец. На мястото на извора, който съществува и до днес, той издигнал храм в чест на Света Богородица – „Живоносен източник“. Вярващите разказват, че чудесата там не спират.
В народните вярвания обаче петъчният ден е натоварен с друга енергия.
В тракийските села петъкът след Великден се нарича летен Петковден и на този ден се устройват жертвоприношения, съпроводени с богати трапези, песни и хора.
По принцип, петъкът е смятан за ден на света Петка, покровителката на жените и на женската домашна работа. Навсякъде вярват, че това е тежък и лош ден. Затова и всеки петък е постен ден, през който се спазва полово табу. В петък жените не работят с вълна, не перат и не се мият, за да не разсърдят света Петка. Смята се, че децата, родени в петък са нещастни и болнави.
През годината има дванадесет лоши петъци, през които се забранява всякаква домакинска работа, спазва се строг пост и полово табу. Това са черните петъци срещу Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
Споделете текущата публикация:
