твоята гледна точка
Внимание, кърлежи – как да се предпазим и какво да правим при ухапване
Автор Vnews, добавено на 12.04.2024 година, в категории: Здраве и красота, Коментари (0)

Пролет е и опасността от кърлежи се засилва. Те се крият в горите и парковете, но често могат да се появят и в градината на дома ви – в тревата, в храстите или в друга растителност. Оттам те се пренасят върху животни или хора. Доктор Магдалена Баймакова, д.м., главен асистент в Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА, дава полезни и важни съвети как да се предпазим от кърлежите, за какво да внимаваме най-много и какво да правим при ухапване.

Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност. Едва през 19-ти и 20-ти век се доказа тяхната способност да бъдат преносители („вектори“) на много заболявания при животните и човека. Кърлежите са членестоноги и преминават през три основни стадия в своето развитие: ларва, нимфа и възрастни (мъжки и женски/имаго). Нимфата и имагото имат четири чифта крачета, а ларвите само три чифта. Структурата им е компактна: тяло и хоботче, като тялото е без характерно деление на глава, гърди и коремче. Кърлежите са не само преносители на различни болестотворни микроорганизми, но могат да бъдат и резервоари на тези патогени (като напр. Borrelia burgdorferi, Rickettsia conorii, Anaplasma phagocytophilum и др.). Притежават способността да предават микроорганизмите от поколение на поколение (трансовариално), но и от стадий на стадий (трансфазално). Две основни семейства кърлежи имат епидемиологично значение за нас, а именно сем. Ixodidae (т.нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т.нар. меки кърлежи).

Два са основните видими признака на различие: меките кърлежи нямат гръбно твърдо щитче, което е налично при твърдите кърлежи; хоботчето при възрастните форми е разположено на предния край на тялото и се вижда гръбно, а при меките е разположено на коремната страна на тялото. Меките кърлежи обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т.н.), а твърдите обитават откритите пространства (зелени площи, гори, храсти). Аргасовите кърлежи (меките) издържат продължително време на гладуване и имат голяма продължителност на живот (повече от 10 години). Иксодесовите (твърдите) кърлежи са по-слабо устойчиви на гладуване и живеят по-кратко (няколко месеца до три години), посочват от ВМА.

Твърдите кърлежи се хранят еднократно във всеки стадий, но процесът е бавен и силно увеличават теглото си по време на хранене (около 100 пъти). Нимфите и имаго формите на меките кърлежи се хранят неколкократно, но бързо (минути до няколко часа) и слабо увеличават теглото си при хранене (около 10-12 пъти).

Аргасовите кърлежи не се закрепват здраво, не произвеждат закрепващо вещество. При тях поетата кръв се концентрира главно в коксалните органи, като по време на хранене и след това излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми. Аргасовите кърлежи се свързват основно с предаването на кърлежовия възратен тиф.

Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват запиването и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват „цитментова запушалка“, за да се предпазва изтичането на слюнка и капки кръв.

Семейство Ixodidae включва няколко рода. С водещо значение за хората и в частност нашата страна е Ixodes spp. (с основен представител Ixodes ricinus), наричани още овчи кърлежи, еленови кърлежи. Те се хранят от широк кръг бозайници, птици, влечуги и често хапят и хората. Големият набор от гостоприемници включва дребни гризачи, врабчоподобни, таралежи, зайци, катерици, диви свине и сърни. Младите стадии на кърлежите се хранят от по-дребни гостоприемници като горски мишки, а възрастните стадии се хранят от по-едри гостоприемници като говеда и елени. Именно по-големите гостоприемници са важни за поддържането на популациите от кърлежи.

Иксодосовите кърлежи предпочитат места с висока влажност. Благоприятният микроклимат може да доведе до пролиферация на кърлежите в редица местообитания, но при условие, че има и подходящи видове гостоприемници. Това могат да бъдат пасища, градски паркове, широколистни и иглолистни гори. Този вид кърлежи участват в трансмисията на голямо разнообразие от патогени с медицинско и ветеринарно-медицинско значение, включително причинителите на Лаймска борелиоза, Кърлежов енцефалит, Човешка гранулоцитна анаплазмоза, Туларемия, Бабезиоза и други (Rickettsia helvetica, Rickettsia monacensis, Louping ill virus и Tribec virus).

С медицинско значение са и други твърди кърлежи, а именно представители на род Rhipicephalus. Тук спада Rhipicephalus sanguineus, така нареченият „кафяв кучешки кърлеж“. Паразитира главно по кучета, по-рядко по котки, зайци и копитни. Местообитанието са местата, където пребивават кучетата. Този кърлеж е вектор за инфекциозни патогени като Coxiella burnetii, Ehrlichia canis, Rickettsia conorii и Rickettsia rickettsii. При кучетата предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на Марсилската треска при хората (Rickettsia conorii). Тя заедно с Лаймската борелиоза са двете най-чести кърлежови инфекции в България.

Важно е да се споменат и кърлежите от род Hyalomma, с водещ представител Hyalomma marginatum. Едър кърлеж, който активно преследва гостоприемника си. Този твърд кърлеж е двугостоприемников, следователно ларвите и нимфите паразитират върху един гостоприемник (птици, дребни бозайници, зайци), а възрастните форми върху друг по-едър гостоприемик (копитни животни, топлокръвни преживни животни, включително коне, овце, кози, камили, елени и диви свине). Кърлежите се срещат по открити площи, полета с растителни култури и храсталаци. Този кърлеж се счита за най-важният вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия.

Към твърдите кърлежи се причисляват и род Dermacentor. В евразийските степи, гори и планини Dermacentor marginatus, Dermacentor reticulatus и Dermacentor silvarum служат за вектори на причинителите на Кърлежова лимфаденопатия (Rickettsia slovaca и Rickettsia raoulti), Сибирски кърлежов тиф (Rickettsia sibirica), причинителите на туларемия, ку-треска и руски пролетно-летен енцефалит.

Видовото кърлежово разнообразие е голямо, а спектърът на инфекциозните патогени е голям и постоянно се обновява. Контролът върху кърлежовите популации може да бъде труден и подобно на други „вектори“ на заболявания, изисква интегриран подход за управление като се прилагат редица различни методи. Усилията са насочени от една страна към третиране на площите на местообитанието на кърлежите с инсектицидни средства. От друга страна мерки насочени към контрола на кърлежовите популация при различните видове гостоприемници. Следователно активно трябва да се грижим за дезакаризацията на домашните животни, домашни любимци и селскостопански животни.

enlightenedКакво да правим, за да избегнем ухапвания от кърлежи:

♦ Носене на защитно облекло с дълги ръкави и дълги панталони, пъхнати в чорапи или ботуши;

♦ Третиране на дрехите, чорапи и крачоли с продукти, съдържащ перметрин;

♦ Използване на репеленти против насекоми върху откритата кожа.

♦ Приложените репеленти трябва да съответстват на възрастта на човека и стриктно да се спазват препоръките на фирмата производител за интервали на приложение и място на третиране. Следните химични съединения са ефективни за действие срещу една или повече групи членестоноги: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).

♦ След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци. Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата.

enlightenedНачин на отстраняване на членестоногото:

♦ Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата;

♦ Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила;

♦ Не въртете кърлежа;

♦ Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген;

♦ Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж;

♦ След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода.

♦ Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлеж като например използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да накарат кърлежа да се „отдръпне“, а всъщност може да доведе до отлагане на повече слюнка от кърлежа (която може да съдържа инфекциозни патогени).

♦ Познанията за тези членестоноги (кърлежите) активно се обновяват и обогатяват. Тяхното значение за здравето на животните и хората е голямо и изисква комплексни мерки за контрол и превенция. Нужни са много добри познания за борба и превенция с тях, а не страх и изолация./Дарик



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Мрачно време ни очаква днес. Порои застигат 8 области в страната. Жълт код за обилни валежи е обявен за днес, 22 май, в областите Монтана, Враца, София-област, Перник, Кюстендил, Пазарджик, Благоевград […]

 

Днес е голям празник. Денят на нестинарите! На 21 май църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в […]

 

Над западната половина от страната днес облачността ще е предимно значителна, след обяд – купесто-дъждовна. На места ще има краткотрайни валежи […]

 
 

към началото