На 2 април светът отбелязва Световния ден на информираността за аутизма. Наричат я болестта на гениите. На тези, които ще избегнат да ви погледнат в очите, но ще успеят да погледнат отвъд конвенционалното и да създадат пробивна технология, да направят неочаквано научно откритие или да създадат шедьовър в изкуствата. Леонардо да Винчи, Винсент ван Гог, Мария Кюри, Нютон, Бетовен, Моцарт, Хенри Форд, Томас Едисон, Никола Тесла, а днес Елон Мъск, Бил Гейтс, Тим Бъртън, Антън Хопкинс, Дан Акройд и много други са само част от великите учени и артисти с разстройства в аутистичния спектър.
Кратки факти за болестта
- По данни на Световната здравна организация около 1 на сто деца в света имат аутизъм.
- Аутизмът, наричан също разстройство от аутистичния спектър (РАС), представлява разнообразна група от състояния, свързани с развитието на мозъка. РАС са група невроразвитийни разстройства, характеризиращи се с нарушения в 3 основни сфери: социални взаимоотношения, комуникация, еднообразни и ограничени интереси и дейности.
- Проявите могат да бъдат забелязани още от ранна детска възраст, но често аутизмът се диагностицира много по-късно.
- Способностите и нуждите на хората с аутизъм варират и могат да се променят с времето – едни могат да живеят самостоятелно, други имат тежки увреждания и се нуждаят от грижи и подкрепа през целия живот.
- Правилните психосоциални интервенции могат да подобрят комуникационните и социалните умения на хората с аутизъм, с положително въздействие както върху тяхното благосъстояние и качество на живот, така и върху това на хората, които живеят с тях или се грижат за тях.
Грижата за хората с аутизъм трябва да бъде съпътствана от действия на ниво общност и общество с цел по-голяма достъпност, приобщаване и подкрепа. Аутизмът не се лекува. Дори не е съвсем точно да бъде наричан “заболяване”. Науката определя аутистите като невроатипични – хора, чиито невронни връзки са по-различни или изобщо не са изградени. За състоянието няма лечение, но на засегнатите може да се оказва помощ с поведенческа терапия, с която да тренират реакциите си и своите социални и комуникативни способности.
Хората с аутизъм в България
И към днешна дата държавата ни няма статистика за броя на хората с аутистични растройства у нас. Огромното предизвикателство за родителите на децата с аутизъм идва от седмиците, понякога месеци, с които трябва да чакат за преглед, оценка на развитието и поставяне на диагноза в специализиран кабинет по детска психиатрия и неврология. Много от засегнатите дори не получават официална диагноза поради редица причини – ниска информираност на родителите и педагозите за признаците, липса на достъп до подходящ специалист, притеснение от отхвърляне от детска градина или училище и др.
И все пак помощ може да бъде намерена. Ето някои от българските организации, ангажирани с аутизма:
Център за социална рехабилитация и интеграция с приоритет аутистичен център – София
Сдружение „Аутизъм днес“ – със звена в София, Плевен и Бургас
Център за работа с деца с аутизъм „Тацитус“, София
Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални потребности “Карин дом“
Друг ресурс, който може да бъде полезен, е онлайн програмата на Световната здравна организация за обучение на лица, които се грижат за деца със забавено развитие или увреждания, включително аутизъм. Указания за регистрация и достъп до програмата има в сайта на СЗО тук.
В сайта на Национална мрежа на децата ще намерите десетки публикации за аутизма. Ангажирани сме с темата от 2010 г. насам. Информирайте се! Само така можем да подкрепим децата с РАС за по-добър живот.
Отправяме усмивка към всички деца в аутистичния спектър и към родителите и специалистите, които имат до себе си дете с различно усещане към света.
Споделете текущата публикация:
