твоята гледна точка
Последни сме по доходи в ЕС, но разликата се топяла
Автор Vnews, добавено на 01.04.2024 година, в категории: HotNews, Коментари (0)

Най-ниско е равнището на цените в Румъния, следвана от България и Полша

От страните от Централна и Източна Европа най-висока е покупателната способност в Словения и Чехия

Лидери по покупателна способност са Люксембург и Ирландия

Евростат оповести експресната оценка, която съдържа най-ранните данни за дохода на човек от населението спрямо стандарта за покупателна способност (СПС) и ценовите равнища в Европейския съюз за 2023 г. Първият показател се използва за сравняване на покупателната способност на доходите на потребителите, като се използват местните ценови равнища в отделните икономики. Предимствата на този подход са свързани с отчитането на големите различия в ценовите равнища по света. От друга страна, не всички потребителски разходи се извършват в местната икономика. При презграничните пътувания и електронна търговия прилаганите цени обичайно са различни от тези в националната икономика, така че това би могло да води до някои неточности. Все пак този подход е достатъчно надежден за международни сравнения.

През 2023 г. покупателната способност на дохода на човек от населението в България спрямо средната за Европейския съюз е приблизително 64%, а спрямо средната за еврозоната (ЕЗ) е 61%. По този начин процесът на реално сближаване на българската икономика спрямо тези два съюза се задълбочава. Същевременно и по двата показателя България се нарежда на последно място в ЕС, тоест въпреки позитивното развитие през 2023 г. изоставането все още е налице.

БВП на човек според СПС

Според показателя брутен вътрешен продукт на човек от населението според СПС (казано по друг начин покупателна способност на дохода) лидери в ЕС са Люксембург и Ирландия, като стойностите при тях са съответно 2,4 и 2,1 пъти по-високи от средните за съюза. Прави впечатление, че през последните години разликата между тези две икономики и ЕС се свива, като причините за това са местни, тъй като ЕС не се характеризира с бързо развитие, а съществен принос за това има и политиката по отношение на зеления преход. Големите различия при посочените две икономики са свързани с размера на територията на Люксембург и използването на множество работници, които не са резиденти, но добавят стойност, докато в Ирландия са регистрирани множество мултинационални компании, чиито печалби се отчитат като част от ирландската икономика.

Над средното се нареждат също Нидерландия, Дания, Австрия, Белгия, Швеция, Германия, Финландия, Малта и Франция (при последната разликата спрямо средната за ЕС е едва 1%). Интересното при Дания е, че покупателната способност на средния доход там е точно 2 пъти по-висок, отколкото в България. Малта се нарежда на първо място от групата на страните, присъединили се към ЕС от 2004 г. насам. Франция продължава да се сближава със средните стойности за ЕС поради бавното си развитие, твърде разточителната социална система и проблемите с имиграцията.

Еврозоната като цяло също все още е преди ЕС по покупателна способност на човек от населението – съответно 104%, но разликата се понижава. Извън ЕЗ все още са Дания, Швеция, Чешката република, Полша, Румъния, Унгария и България, като с изключение на последната останалите не са обявили намеренията си за конкретна дата за присъединяване към паричния съюз, или доколкото това се прави, тя последователно се отлага.

Покупателната способност в Италия вече изостава от средната за ЕС (98%), но на последно място от страните с по-голяма територия продължава да е Испания (89%). От страните от Централна и Източна Европа най-висока покупателна способност се реализира в Словения (91%), настигната вече от Чехия (91%), която все още провежда самостоятелна парична политика и използва собствена валута. Сред членовете на ЕЗ се регистрира съществено изоставане спрямо ЕС в Словакия (73%) и Гърция, докато Естония, която доскоро често беше посочвана като пример, напоследък рязко забавя развитието си.

Относителни ценови равнища в ЕС

Евростат публикува и данните за ценовите равнища в отделните икономики от ЕС през 2023 г. Според тях най-високи са потребителските цени в Люксембург, следвани плътно от Дания, като цените там са над 1,3 пъти по-високи от средните в ЕС. Освен тях с по-високи средни цени са Финландия, Ирландия, Швеция, Нидерландия, Австрия, Германия, Белгия и Франция, както и еврозоната като цяло.

С по-ниско от средното ценово равнище са останалите 17 икономики, като (за съжаление) България тук не е на последно място. Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58% от средното за ЕС), следвана от България (60,6%) и Полша (66,2%). Сред страните от Централна и Източна Европа най-близо до средното за ЕС ценово равнище се регистрира в Естония, Словения и Чешката република.

Съотношенията между ЕЗ и ЕС според показателите за покупателна способност и за ценови равнища са близки по размер – съответно 104% и 104,7%. Това се отнася и за съотношенията към ЕС за икономики като Дания, Испания, Швеция, Португалия, Италия, Германия, България, Кипър, Словения и Унгария. Със значително по-високи относителни доходи спрямо относителните цени към ЕС са Люксембург, Ирландия (както отбелязах вече, те са по-специфични случаи), Румъния, Малта, Полша, Нидерландия, Австрия, Литва, Хърватия, Чешката република и Белгия. На обратния полюс (тоест относително високи цени спрямо относителните доходи към ЕС) са Франция, Естония, Словакия, Латвия, Финландия и най-голямата разлика е в Гърция.

Прави впечатление, че всичките посочени икономики (случайно или не) са част от еврозоната. От друга страна страните от ЦИЕ със самостоятелни валути като Румъния, Полша, Чешката република и все още България са с по-благоприятно съотношение на доходите в сравнение с цените спрямо ЕС.

Почасови заплати и разходи за труд

Тясно свързани с разглежданите по-горе показатели са заплатите в отделните икономики. Евростат не публикува официални данни за работните заплати, но в рамките на данните за разходите за 1 час труд (брутни надници плюс осигурителни вноски за сметка на работодателите) са налични такива за почасовото заплащане на труда. Средната почасова заплата в ЕС през 2023 г. е 24 евро, а в ЕЗ е 26,5 евро. Най-ниското средно заплащане за 1 час труд през 2023 г. е регистрирано в България (8,1 евро), следвана от Румъния (10,4 евро), Латвия (10,7 евро) и Унгария (11 евро), като с по-ниско от средното за ЕС заплащане са 17 икономики. Най-високо е почасовото заплащане в Люксембург (47,2 евро), Дания (42 евро) и Белгия (36,2 евро), а по-високо от средното за ЕС е в 10 икономики.

По този начин номиналната почасова заплата в България е едва 1/3 от тази в ЕС и малко над 30% от тази в ЕЗ. Тоест в номинално изражение изоставането на България спрямо ЕС все още остава значително. Докато общо за икономиката без публичната администрация, отбраната и задължителното обществено осигуряване почасовата заплата в ЕС е около 3 пъти по-висока от тази в България, съотношенията са 3,3 пъти в промишлеността и строителството и 2,8 пъти в бизнес услугите.

В средносрочен период обаче България се нарежда сред шампионите по растеж на почасовите заплати. През периода 2019-2023 г. двуцифрен средногодишен растеж е реализиран единствено в Литва (11,9%) и България (11,1%). Темп, превишаващ 7% на година, е регистриран също така в Румъния, Унгария, Полша, Латвия, Словакия, Чешката република и Естония. Растеж под 3% годишно през целия период е налице при Швеция, Италия, Дания, Финландия и Испания, а при най-големите икономики от ЕС – Германия и Франция, той е съответно 3,2% и 3,1%.

Реална конвергенция в България

До 1997 г. се наблюдава свиване на покупателната способност на населението в резултат от неправилна икономическа политика. Основна задача е запазването на заетостта в държавните предприятия чрез субсидии от бюджета и отпускането на кредити от банковата система, които е ясно, че не могат да бъдат върнати поради намалялата конкурентоспособност и загубата на местни и международни пазари. Увеличаването на паричната маса и вътрешния дълг предизвикват опит за противодействие на инфлацията чрез силно повишаване на основните лихвени проценти през 1996 г.

Тази мярка е неефективна и в началото на 1997 г. избухва хиперинфлация, която силно намалява покупателната способност и обезценява спестяванията и кредитите в местна валута. Икономическата и финансова криза е съчетана с политическа. Изборът на нов президент, оставката на редовното правителство и назначаването на служебно заедно с активната подкрепа на Международния валутен фонд и очакваното въвеждане на валутен борд успокояват ситуацията.

Започват структурни реформи като раздържавяване и ликвидация на предприятия, възприет е ясен курс за присъединяване на България към НАТО и ЕС, либерализира се търговията като се дава по-голяма свобода на предприемачите, трудовия и продуктовите пазари. Нормативната уредба постепенно се синхронизира с европейското право.

В резултат от това поставените цели са изпълнени и през 2007 г. България е приета за член на ЕС. Очакването за това събитие, понижаването на данъчното облагане и силното редуциране на държавния дълг спрямо БВП заедно с членството в НАТО и разхлабената парична политика в еврозоната допринасят за огромни входящи потоци от чуждестранни инвестиции през периода 2005-2008 г. и за рекордни темпове на реален икономически растеж, които допринасят за ускоряване на реалната конвергенция. Заедно с това се развива висока инфлация и се надуват спекулативни балони при недвижимите имоти и на фондовия пазар.

След разпространението на Световната финансова криза в България се променя както международната така и местната конюнктура. Икономиката значително забавя растежа си, а това допринася и за по-ниските темпове на конвергенция. Населението започва рязко да намалява, а сближаването с ЕС се случва не толкова заради успешна вътрешна икономическа политика, колкото заради изключително бавния растеж в ЕС поради погрешни политики и слабо лидерство. Освен това местните политически фактори и благоприятното развитие на пазара на електроенергия въздействат за реализирането на рекордно сближаване от 5 процентни пункта през 2022 г., като положителната тенденция се запазва и през следващата година, когато България достига 64% от средната покупателна способност на дохода на човек от населението в ЕС.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Бизнес

БДЖ увеличават от 7 май средно с 20% цените на билетите заради повечето разходи на дружеството.

Така пътуването с бърз влак до […]

 
Властта

БСП уволни евродепутатите си. Комуникацията между БСП и досегашните й представители в Брюксел  – Елена Йончева, Сергей Станишев, Иво Христов, Петър […]

 
Здраве и красота

Почти няма философия, която да не ни учи, че в центъра на всичко сме самите ние. Всеки сам определя това, което […]

 
Жълто

Певецът Иван Динев-Устата, който от няколко години се изявява и като стендъп комик, остана без виза за САЩ. По този начин […]

 
 

към началото