твоята гледна точка
Черен списък на фирми след влизане в еврозоната
Автор Vnews, добавено на 27.02.2024 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Черен списък с търговци, които умишлено нарушават правилата за преобразуване на цените от левове в евро или за закръгляване ще направят след като България влезе в еврозоната. Това е предвидено в Националния план за въвеждане на еврото в България. Черният списък ще бъде публикуван на интернет страницата на Комисията за защита на потребителите, а целта е търговците да не заблуждават потребителите с цените на стоките.

Целта на правителството е влизане на страната ни в еврозоната от 1 януари 2025 г. Едни месец след като Съветът на ЕС вземе решение за въвеждане на еврото в България и 12 месеца след датата на влизането ни в еврозоната цените на стоките и услугите трябва да бъдат обявявани в левове и евро. А превалутирането на цените от левове в евро трябва да стане по сегашния фиксиран курс от 1,95583 лв. за едно евро. За закръгляването на цените също ще има правило. Ако при превалутирането третият знак след десетичната запетая е от 5 нагоре, вторият знак след десетичната запетая се закръглява с една единица нагоре. А ако третият знак след запетаята е по-малък от 5, вторият знак не се променя. Това означава, че ако една баничка струва 3 лв., при влизане в еврозоната цената є трябва да бъде 1,53 евро.

Опасенията на хората са, че търговците ще закръглят цените нагоре, тоест цената на баничката няма да остане 1,53 евро при влизането ни в еврозоната, а в най-добрия случай ще стане 1,60 евро, а някои може да я закръглят на 1,80 евро или дори на 2 евро. Ако търговец просто закръгли цените в евро нагоре, няма да влиза в черния списък. В този списък ще влиза само търговец, който не изпише правилно цените в левове и евро. Тоест, ако преди влизането ни в еврозоната слага етикет 3 лв. и 1,53 евро, а от януари 2025 г. на етикета пише 1,80 евро и 3,52 лв., търговецът няма да е в нарушение. За да разбере човек дали някой търговец не е вдигнал цената необосновано, само заради влизането ни в еврозоната, трябва да помни всички цени на стоките и услугите преди приемането на еврото и да ги сравнява с тези след 1 януари 2025 г. Но закръгляването на цените нагоре може да стане не в деня на влизането ни в еврозоната, а за по-продължителен период от време, например баничката може да стане 1,80 евро или 2 евро един-два месеца след въвеждане на еврото, а закръгляването на някои цени може да отнеме и по-дълго време. Например в България цените на много стоки завършват на 99, тоест те са 4,99 лв., 5,99 лв. и така нататък. Възможно е цените на тези стоки отново да завършват на 99, но в евро, което ще представлява закръгляване нагоре.

За да се запознаят с опита на Хърватия от въвеждането на еврото в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната изслушаха управителя на Хърватската народна банка Борис Вуйчич. Той обясни, че в Хърватия са правили черен списък с некоректни търговци, а граждански организации за защита на потребителите са били много активни при наблюдението на цените. Централната банка на Хърватия се е опитала да следи промените на всички цени. Но се оказало, че малки магазини и фризьорски салони, за чиито цени Централната банка не е имала данни, най-често са вдигали цените и са закръглявали нагоре. Редица анализи показват, че при влизане на една страна в еврозоната най-често закръгляват цените нагоре в ресторанти и в сферата на услугите.

В Хърватия сложиха таван на някои цени

Управителят на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич.

Санкции за нелоялни практики

В Хърватия от 2022 г. до първото тримесечие на 2023 г. инфлацията е била висока, което е наложило слагането на таван на цените на някои основни храни, обясни управителят на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич пред парламентарната Комисия по въпросите на ЕС, Шенгенското пространство и еврозоната. Слагането на таван на цените не е повлияло на наличието на хранителните продукти в магазините, допълни той. Според Борис Вуйчич влизането на Хърватия в еврозоната е довело до ръст на инфлацията само с 0,2%, а голямото повишение на цените е щяло да се случи така или иначе, и без приемането на еврото. Но как от Централната банка на Хърватия преценяват дали някой търговец вдига цените заради еврото или по друга причина не стана ясно.

Борис Вуйчич обясни, че Държавният инспекторат е налагал глоби на търговци, които стигат до 5000 евро, което за малък магазин или фризьорски салон е голяма сума. В началото на 2023 г., когато Хърватия влезе в еврозоната, местните медии съобщиха, че Държавният инспекторат само за две-три седмици е наложил 151 глоби на обща стойност 234 хил. евро на икономически оператори, които са прибегнали до нелоялни бизнес практики. Но при изслушването в българския парламент Борис Вуйчич не разясни точно за какви нелоялни практики са налагани глобите. В България засега няма проект да бъдат налагани глоби при необосновано вдигане на цените, а само ако търговецът не ги обяви коректно в левове и евро.
На въпрос как влизането в еврозоната се е отразило на чуждите инвестиции в Хърватия Борис Вуйчич каза, че инвестициите могат да бъдат оценени за кратък период от време, въпреки че от влизането на страната в еврозоната мина повече от година. Но Вуйчич подчерта, че на инвеститорите от страни от еврозоната им харесва да оперират в собствена валута.

Брашно, захар, мляко и свинско с фиксирани цени

Инфлацията в Хърватия от юни 2023 г. насам е по-висока отколкото в България.

Списъкът беше разширен

Правителството на Хърватия въведе таван върху цените на някои основни хранителни стоки – слънчогледово масло, мляко, брашно, захар, пиле, свинско и мляно месо три-четири месеца след приемане на еврото. От средата на септември миналата година броят на продуктите с държавно-регулирани цени беше увеличен до 30. Интересното е, че при последното разширяване на обхвата имаше стоки, чиято пределна цена беше близо два пъти по-ниска от текущата, като например ориз (от 4,92 но 2,29 евро) и спагети (от 1,95 на 1,09 евро).

Слагането на таван на цените не е довело до изчезване на стоките от магазините, стана ясно от думите на управителя на Централната банка на Хърватия Борис Вуйчич. Но въпреки слагането на таван на някои ценни, инфлацията в Хърватия е по-висока, отколкото в България. Годишната инфлация в страната ни, според потребителската кошница на страните от ЕС, към края на януари е 4%, показват данни на Евростат. А в Хърватия инфлацията е 4,8%. След влизането си в еврозоната Хърватия ни изпревари по ниво на инфлацията. Преди рекордния ръст на цените през 2022 г. инфлацията в Хърватия беше ниска и близка до средната за ЕС. През 2022 г. инфлацията в Хърватия нарасна, но остана по-ниска отколкото у нас. Но няколко месеца след влизане в еврозоната, от юни 2023 г. насам, инфлацията в Хърватия е трайно по-висока отколкото в България, показват данните на Евростат.

Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания на БАН, пред “Труд news”:
България няма да получи позитиви от влизане в еврозоната, а само импулс за повишаване на цените

Не мисля че управителят на Хърватската народна банка е представил истинските мерки, които предприеха там, защото черните списъци са само една част от истината. Тази, която е лицеприятна и добре изглеждаща пред публиката. Всъщност това, което направи тяхното правителство беше да въведе ценови лимити, или с други думи тавани на цените. Точно както в годините на социализма, когато у нас действаше Комитет по цените и определяше по административен ред кое, колко ще струва. С други думи Хърватия се справи с инфлационния натиск като блокира пазарните механизми. Като отмени пазарната икономика.

Буквално 3 или 4 дни след въвеждането на еврото, още в първите работни дни на 2023 г. министърът на икономиката Давор Филифович събра представителите на големите търговски вериги, на която журналисти не бяха допуснати, но в коментарите пред медиите след това той спомена за черни списъци и контрол на цените. Малко по-късно, през пролетта, беше въведен контрол върху цените на 7 от основните стоки. През септември се оказа, че това не е достатъчно и цените в Хърватия продължават да нарастват. Тогава броят на стоките с регулирани цени беше увеличен до 30, като при някои от тях таваните бяха с 30-40 процента под цената, на която се предлагаха в магазина.

На второ място трябва да се каже, че черни списъци за некоректните търговци действително имаше, но регулираните цени в икономика, която претендира за пазарна, имплицитно определя всички като некоректни. Въвеждането на контрол на цените означава, че правителството поставя извън закона всеки търговец, който опита да продава на цената, която да покрие цената на доставка и свързаните разходи за продажбата на даден продукт. Това е несъвместимо с разбиранията за свободен пазар.

Трето, проблемът с цените изобщо не е нещо, което може да бъде създадено и решено в рамките на няколко месеца. В случая с България има нещо, което учтиво се заобикаля в коментарите по темата, а именно големият обем на ликвидните буфери, които ще бъдат освободени от първия ден на вкарване в еврозоната. За разлика от Хърватия, у нас коефициентът на минималните задължителни резерви е 12% и след като България влезе, този процент ще падне до 1. Това означава, че банките изведнъж ще се окажат с изобилие от ликвидни излишъци, които ще трябва да налеят някъде в икономиката. Всъщност, това е един от основните фактори, които ще доведат до силен инфлационен натиск, който няма да изчезне за няколко месеца, а ще влияе дълго върху динамиката на цените.

Четвърто, когато се коментира еврозоната, по принцип се дава за пример Германия, Литва, Латвия, Естония, Хърватия, но географски и ментално България е доста по-близо до Гърция. От тази гледна точка говорим за възможен и вероятен сценарий, лично аз не съм склонен да очаквам нито естонски, нито хърватски, нито пък германски сценарий. За да се изразя възможно най-меко, бих казал че при нас нещата ще бъдат с доста по-негативна окраска.

Трябва да се отбележи също, че след като Хърватия беше приета в еврозоната, тя започна да се възползва и от облагите на приемането на страната в Шенгенското пространство, което пък внесе известен импулс на икономиката. Но при нас ефектът далеч няма да е същият. Все още не е ясно дали влизането в еврозоната и Шенген ще стане едновременно, а и дори това да се случи, България ще има далеч по-малки облаги от тези, които имаше Хърватия. Това ще означава доста по-слаб фундамент за икономическо развитие и при наличието на силен инфлационен импулс ще ни изправи пред ситуация, в която влизането в еврозоната няма да донесе на България нищо освен негативи.

Любопитен факт, който трябва да отбележим за всички, които все още вярват, че еврозоната е своеобразен пенкилер за справяне със сивата икономика и т. н. е, че министър Филипович, който подхвана битката с некоректните търговци и високите цени, беше уволнен съвсем наскоро. Заради корупция.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

За освободените позиции ще бъдат обявени конкурси, които включват защита на концепция и интервю, съобщава общинският пресцентър

Община Варна освобождава от длъжност шестима директори на общински дирекции и предприятия, рапортува кметският пресцентър […]

 

Времето днес ще бъде слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югозапад и с него дневните […]

 

Иран пусна късно снощи рояк от безпилотни летателни апарати с експлозиви и изстреля ракети по Израел в първото си директно нападение […]

 
 

към началото