Единият е св. Трифон Зарезан, отбелязван като Ден на лозаря по стар стил, другият е св. Валентин и третия е църковният празник за успението на св. Кирил Славянобългарски.

Ден на лозаря

С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар църковният празник на св. Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.

Според българския обичай в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.

Празник на влюбените

Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Клавдий II Готски.

Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.

Празникът започва да се чества през XIV в. Още тогава се формира традицията да се разменят ръчно написани любовни послания под формата на сърце.

Успението на св. Кирил Славянобългарски

На 14 февруари православната църква отбелязва църковния празник на успението на св. Кирил Славянобългарски.

Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград, а после бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на православната църква на езика на солунските българи.

Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г.