Но колко вредно за децата е използването на компютрите наистина? Дали това не е само твърдение на възрастните, които искат да отделят децата от екраните, или опасенията наистина са основателни?

Нещата не са черно-бели

Експертът по киберсигурност Пракаш Ранганатан споделя пред „Дойче Веле“, че научните познания по отношение на отражението на дигиталните технологии върху развитието на децата не са еднозначни.

„Има някои сведения за влиянието им върху когнитивното развитие. Така например невъзможността да се концентрираш след прекален престой пред компютъра може да доведе до пасивност, която може да попречи на критичното мислене и на способността за решаване на проблемите. Не е ясно обаче дали тези потенциални негативни влияния са краткотрайни или продължителни“, пояснява Ранганатан.

Някои проучвания свидетелстват, че прекомерното ползване на компютри влияе на физическото здраве заради дългия престой в седнало положение, което нерядко води до увеличаване на теглото, смущения в съня и страхови неврози.

Много от тези опасения са свързани с общите страхове от влиянието на интернет и на социалните медии върху младите хора, но Ранганатан казва, че са необходими още изследвания, за да се стигне до окончателни резултати.

Компютрите могат да стимулират развитието

Ранганатан обаче изтъква, че приложението на технологиите в началното образование има и много положителни страни. Както той, така и Хациджани се позовават на научните резултати, съгласно които дигиталните технологии, прилагани в комплексния процес на обучение, подобряват способностите за четене, писане и смятане, както и сръчността и визуално-пространствената памет.

Изследванията са показали, че използването на интерактивни дигитални технологии от децата подобряват техния речник, способностите им да се концентрират и да решават задачи, както и паметта им.

„Има роботика, кодиране, изучаване на езици, функционално ограмотяване и математика. Технологиите са инструмент, който облекчава достъпа ни до информация и ни помага да бъдем креативни. Това помага изключително много за оформянето на собствените когнитивни процеси – мисли, мнения, представи, внимание и креативност“, обяснява Хациджани.

Питани ли са децата?

Експертката по начално обучение и дигитални технологии Хациджани е работила съвместно с гръцкото правителство по разработката на дигитални приложения за обучение на децата в детските градини на възраст между четири и шест години. Според Хациджани най-успешно е създаването на гъвкави платформи за обучение, които да включват едновременно участие на децата, учителите и родителите.

„Правилният въпрос трябва да гласи: как можем да приложим технологиите, за да подобрим обучението и преподаването, а не за да се боим от тях“, посочва Хациджани. Тя отбелязва и това, че е важно педагозите да работят заедно с децата, за да създадат положителен дигитален опит.

Тя отправя критики към германските учени заради това, че игнорират участието на децата: „Доста странно е да казват, че искат да приучат децата към по-критично мислене и анализ, отнемайки им правото да се произнесат по собственото си дигитално обучение. Питани ли са били някога децата дали искат подобно нещо?“.