Отмина седмица, изпълнена с празници. Вземи един Девети септември – хем доскорошен национален празник, хем ден на красотата. Бех раздвоен къде да огрея, щех да се скинем като дафинов лист. По повод Девети се изписаха милион простотии. Руснаците ни били виновни за всичко, па колко пари ни измъкнали, па как си гледали имперските интереси. Попаднаха ми интересни документи за създаването на Българската армия.
За мен тя е светиня, пред която съм се клел и дори днешното и́ ръководство барабар със съветниците си не може да я опетни. И така: Българската армия е създадена под наименованието „Българска земска войска“ от Българското опълчение на основата на „Временните правила за Българската земска войска“ от 25 април 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. С Указ № 23 от 17 юли 1879 г. се създава Военното министерство. На 17 декември 1879 г. влиза в сила Привременно положение за Българската войска, което изпълнява ролята на първи закон на въоръжените сили, които вместо „земска“ вече се наричат Българска войска. Помните ли разказа на Вазов „Дядо Йоцо гледа“? На такъв български войник се радваше слепият старец….
Завърши срещата на Г – 20 в Бхарат, бивша Индия. Индийците толкова ненавиждат колониалното си минало , че си сменят името. Президентите на Китай и Русия не благоволиха да снизходят, Олаф Шолц се разкарваше с черна превръзка на окото, като лошия от руски филм за фашисти, оня с Щирлиц. Шолц разправя, че паднал, докато тичал за здраве, но според клюките по време на семеен скандал се открил отдесно и любимата съпруга му вкарала един лев прав у чочката. Виждах ги заедно на снимка, тя е една тучна фрау, би могла да сгъне двама като Оли. Той затова непрекъснато крещи от трибуните, щото у дома го пляскат през устата. Според други източници е гримиран и се прави на умрела лисица, за да изклинчи от пращането на ракети „Таурус“ в кримската война.
Падна се на външната министърка на Германия, Аналена Бербок, да занесе в Киев лошата новина, че нема ракети. Външният министър на домакините се държа с нея, като че ще … Че ще дадеш, вика, ще дадеш, ама що се дърпаш. Понеже американците им стоят зад гърба, изнагляват до безочие. Аз не бих, щото помня как едни такива тичаха след самолетите в Кабул и се връзваха за колесниците им с чалмите си. А германците са горди и злопаметни, башка не броят славяните за хора. Е, като ги наритат руснаците ни заобичват….
И Дедо присъства на срещата на Г 20, ходеше като алтав и колкото пъти срещнеше Шолц, питаше кой е тоя едноокия. Оттам го закараха у Виетнам и той съвсем се пошашляви. Нарече виетнамците страна от третия свят, извини се и още два пъти ги нарече така, а после спомена песента „Добро утро Виетнам“. То не е точно песен, всъщност е филм за виетнамската война, ама он толко си може. Накрая съвсем изпущи козите, та се наложи говорителката на Белия дом – Карин Жан Пиер /всъщност е руска агентка с истинско име Карина Ивановна Петрова, с псевдоним Чунга Чанга/ да му изключи микрофона. Дедо рече, не знам за вас, но аз отивам да си легам. И фана нанекъде.
Логично виетнамците го отсвириха, ако некой е забравил, там управлява Виетнамската Комунистическа Партия. Според Илон Мъск Америка се управлява от този, който управлява аутокюто на Дедо. Като се сетя как се смеехме на Брежнев … извинете и светла Ви памет Леонид Илич! В сравнение със сегашната геронтокрация в Белия дом, Политбюро си беха цепеняци, само мозък и бел джигер. А в момента изборът е: русофил, или геронтофил. На стареца му гласят импийчмънт. Някой иска да му стовари всичките бакии и да го хвърли на акулите. Май ракетите „Сармат“ почнаха да връщат америкашките в съзнание. Айде остави импийчмънта, ами некакви искат да го поставят под опекунство, заедно с още двама, дето даже са му кака и батко.
Тоя филм сме го гледали при Рейгън. Тогава янките пак бяха откачили, комунистите това, комунистите онова, СССР е империя на злото … и на ония в Кремъл им писнаха калинките. Обясниха на Белия дом, че разглеждат тая кампания като ядрена заплаха и ще отговорят по съответния начин. И в Белия дом се нас-ха, смениха цялата военна и гражданска администрация, остана само президента. А той се захвана с икономика, така наречената Рейгъномика. Отвърза долара от златното покритие и включи печатарските машини. Не съм водещ финасист, но съм злопаметен реалист. Тогава един стек Марлборо у Корекома струваше 5 долара, сега една кутия у техните магазини струва 12 долара. Ако махнат Дедо и сие, целият либерален наднационален елит ще налапа бахура. На преден план ще излязат натиканите сега по кюшетата национални елити и ще си завъртят бизнеса с новите големи – Китай, Индия, Русия, Африканския съюз и Близкия изток. Не че ще започнат да ме замерват с пачки, но ми се ще да погледам физиономиите на цялата соросятина у нас. Пазя светъл спомен от деня, в който Тръмп спечели изборите и Сюлейман гледаше, като блъснат от трабант.
У нас за елит е неуместно да се говори в момента, но в мечтите ми Кирчо меси торти при Линда, Кокорчо отваря вратата у некоя банка, Лорката продължава да търси работа, а Лена кара на едното майчинство. Депутатите залесяват Странджа, медийните звезди отглеждат биопродукти на биополето, там ходят в биотоалетни, готвят им храна на биотокове, а понякога охраната ги био, тоест бие. Като си гледам мечтите, май трябва да се видя с професор Гълъбова по нейната специалност…. На наркофюрера му излезна пеня на устата заради китайката, дето пя „Калинка“ в развалините на Мариопулския театър. Сега цел Китай е в „Миротворец“. Както се казваше в един стар виц, дека че ги копате? Леко с Китай, товарищ! Това не са глупавите европейци, да ги залъгваш с контранаступ и перемога и да им се караш, като на малки деца. Тия дни Си Дзинпин нещо се изнерви и забрани на чиновниците си да ползват Айфони. Apple отчетоха загуба от 200 милиарда долара за два дни, а това с два пъти повече от парите похарчени за войната ви до тук. Така че дишай като агне, да не стане некоя грешка! И помни – героят трябва да умре навреме….
В Европейската комисия се насметоха и в истерична агония вършат детинщини. Според последните санкции руснаците не могат да влизат в Европейския съюз със собствени автомобили, телефони, лаптопи, козметика и тоалетна хартия. Представям си латвийския митничар, който изхвърля руските пътници от колата, преджобва ги и прибира каквото му хареса. Взима козметиката на рускинята и я носи на латвийката, телефона дава на латвийчето си, а с колата джитка самият той. Първо, нали ватенките нямаха тоалетна хартия, ходеха в нужници по дворовете си и се бършеха с вестник „Правда“? Второ, нали руските коли бяха скапани? И трето, когато руснакът пристигне с танк, ще му трябва ли на латвийския митнтичар тоалетна хартия? Щото в новите санкции не е споменато нищо за танкове.
Урсула ако не си скубе мустаците, съвсем ще заприлича на Адолф Алойзиевич. Нема майтап, на оня сбърканяк Хитлер баща му се е казвал Алоис. По – точно съпругът на майка му, защото баща му е „неизвестен автор от 19-ти век“. И точно като Хитлер, фон дер Дрън дрън наказва хора заради националната им принадлежност. На госпожата титлата „фон“ и́ е от дедо и́, на него му е дадена от руския император Александър Втори и тя си я ползва, не се гнуси. Уважаема госпожо фон дер Лайен, за мен е удоволствие да напомня, че руснаците три пъти досега са влизали в Берлин и са си тръгвали. И е още по – голямо удоволствие да прогнозирам, че като влязат четвърти път няма да си тръгнат. …
В Европейските страни сигналите също са очеизвадни. На откриването на Световното първенство по ръгби в Париж, освиркаха Макрон като мастия, едва си прочете речта. Щото той не да не работи, ама е в услуга на тия от частните ложи, а на стадиона техните гласове са пренебрежимо малко. Па и не смеят да се обадят, защото IQ-то на една тълпа, е колкото на най – тъпия в нея и е рисковано да се правиш на отворен. Затова, както казват братята сигани – муклес, да не ти ро́ди главата лепенки!…
В съседна Германия в реч пред Бундестага, Олаф Шолц заговори за застой и преустройство. След като доброволно се отказаха от евтиния енергиен ресурс заради химеричната зелена енергия, немците отчитат 120 млрд. долара финансови загуби и 1.5 млн. нови безработни. На автосалона в Мюнхен специалистите отбелязват, че китайците са дръпнали много в производството на електромобили, а за последните 10 години производството на коли в Германия е спаднало с 40%. А, не бе, швепс! В Германия на една университетска катедра по ядрена физика се падат 22 катедри по джендърни изследвания, докато в същото време китайците, руснаците и индийците се убиват да учат физика, химия и математика. Така че хер Шолц, перестройка, а? Добре дошъл в Ада, едноока кучко! Ние тоя филм го гледаме от Деветдесетте години….
Тая седмица се случи и кошмарът на Запада – срещнаха се Владимир Путин и Ким Чен Ун (на хангъл: 김정은; на ханджа: 金正恩). Почвам ги аз корейския и китайския език, турския ще ми мине малко на втори план, там е бъдещето. Американската тежка артилерия Блинкен и Съливан плашат с нови санкции, така и не проумяха, че тая работа не е като оная. Сетих се за вица, дето един наложил на жена си санкции – три месеца без секс, ама комшията ги отменил. Те така и руснаците, па имат и обща граница с Корея. Оформя се триъгълник Китай – Виетнам – Корея. Става напълно актуална една руска частушка: Опа, опа, Америка, Европа, Африка, Евразия, що за безобразия. Краварите започнаха пазарлък, добре бе, може да не сме хегемон, ама поне лидер да бъдем. А да видим!…
Ленче Кремче, Сюлейман и Плевню се захванаха с конституцията. Предлагат да се върне член първи с нова редакция – България е натовска европейска република, ще има и списък с допустимите референдуми. Предлагат се и промени в държавния флаг. Съгласен съм, даже имам някои идеи. Два от цветовете на трикольора ни да се заменят с жълто и синьо, в държавния герб също да се направят промени – на лъва му се маха патката /тук изплагиатствах пасито/ и му слагат цици, ще има корона с цветовете на дъгата, а около него кръг от златни звезди на тъмносин фон. Химна го обсъдихме покрай ромския славей от Кнежъ. Униформите на гвардейците могат да са с голи гърбове, примерно…. На комунизма му е спукана работата. С него сериозно се захвана един от кандидатите за кмет на София, момче от стар антикомунистически род. Целата му рода по бащина, майчина, свакова и априлска линия са се борила с комунизма и то по трудния начин – отвътре и почти са успели. Търпели са всички ония непоносими привилегии, специални доставки, надбавки и апартаменти по софийския център. Аз толкова мъка накуп не бих понесъл, мамка му и живот! Сега малкият келеш ще удари финалния акорд, а после ще бутне руските паметници и ще вдигне паметници на английската кралица. Значи, най – обичам шугав да ме пощи! Не знам колко му е успешен бизнесът, но неистово му се кметува. Очаквам сега да начертае петолъчка и да я заплюе. А когато се смени ситуацията ще заплюе всичките петолъчки на американското знаме, дори с риск да се дехидратира….
По някое време наистина вярвах, че светът трябва да се управлява от млади и образовани хора. През последните години се нагледах на млади и образовани бройлери, без достойнство и без душа, готови на всичко за някой лев. Да, сигурно е много яко некой да ти плаща добри пари и да ти разправя, че си уникален като снежинка. Но снежинките могат да живеят по – дълго само заедно в пряспа, а хората в народ.
Някой помни ли Смирненски:
„А бликат снежинки сребристи, прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти и в локвите стават на кал.“
Не оставяйте Родината си разграден двор, комшиите имат пословица – на отворен гъз всеки слага пръст. Или поне водете някаква разумна външна политика. Айде мани ги швейцарците, ама виж австрийците, унгарците, сърбите. Ама те са били Австро Унгарска империя и имат самочувствие, а ние сме били овчарите на Турската империя. Опитаха се руснаците, изкараха ни от кошарите, направиха ни индустрия, обаче не можаха да изкарат кошарите от нас. Сега ако решат „партньорите“ могат всеки момент да ни връчат гегите и пак да викаме по баирите „ууу бря бря бряаа, ъч мамалибе шашово“. Буци още кога го предрече!…
Сигурно съм досаден мърморко, може да съм и малко консервативен, но си имам няколко опорни точки, да не се бъркат с опорки. Според мен мъжете не ходят на гинеколог, а жените не са равни с мъжете, те стоят на висок пиедестал. Да си мъж е трудно и мнозина се отказаха, но да си дама също не е лесно, много дори не опитаха. За да не става твърде сантиментално ще добавя – стрийтбоксът не е музика, а графитите не са изкуство…. Днес е един прекрасен ден, учениците тръгват на училище, а времето е пивко. Да си правим панаири на душата, но да не се оливаме. Не е вярно, че веднъж се живее, живее се всеки ден, веднъж се умира. Някога, в необозримо бъдеще, неусетно … Сега сме млади и готини, да се мятаме по машините, а довечера – наздраве!
Споделете текущата публикация: