твоята гледна точка
Преговори сега и субсидии за продукт, не на декар
Автор: 24 часа, добавено на 18.09.2023 година, в категории: Властта, Коментари (0)

  • Никой не печели от война правителство – зърнари
  • След като Полша, Унгария и Словакия предприеха национални мерки срещу украинския внос, опасността той да ни залее се засилва

Защо се стигна до конфликта между зърнопроизводители и държава? Терористи ли са хората, които произвеждат храната на България, заради очакваните масови блокади днес и утре? И изобщо кой има полза от нагнетяване на напрежение между земеделския бранш и правителството, които, трябва да е ясно, са скачени съдове, а не врагове и колкото по-бързо се осъзнае това от двете страни, толкова по-добре за всички.

От няколко дни от земеделския бранш питат каква е истинската причина за скоростното вдигане на забраната за внос на украинско зърно у нас. Обаждане от посолство, лобизъм в полза на няколко крупни производители на олио, които търпят загуби от липсата на по-евтин слънчоглед от воюващата страна, или щета, която се поема в името на по-голяма национална кауза – например влизането в Шенген.

Тези възможни отговори се разнасят из бранша. Защото никой в земеделието не вярва, че падането на забраната ще доведе по поевтиняване на олио, брашно, хляб, месни и млечни продукти и по-ниска инфлация. Или пък, че ще повиши приходите от ДДС.

Каквато и да е истината, дано цената, която ще бъде платена от всички, си заслужава. Едва ли има друг бранш у нас

с по-големи възможности да организира протести,

които всеки да усети. Да си спомним какво беше в края на 2011 г. в центъра на София, когато трактори и комбайни превзеха жълтите павета. И тогавашният финансов министър Симеон Дянков заплаши зърнарите, че ще им спре кранчето със субсидиите и парите ще отидат за животновъди и производители на зеленчуци заради спор за пари в бюджета. В крайна сметка това не се случи, бунтът беше потушен, парите се увеличиха и правителство на Бойко Борисов повече не се заигра с тях. Защото едно от най-шумните съсловия е земеделското. А това на зърнопроизводителите е и най-добре организираното – националната им асоциация, която обединява регионалните структури, работи най-професионално от всичките стотици земеделски съюзи, асоциации, камари, сдружения и пр.

Опитите от някои политици да се противопоставят богатите зърнари с майбаси и бентлитата на другите земеделци и потребителите,принудени заради тях да купуват скъпи храни, не са разумни. Няма полза от напрежение. Това само

обедини почти целия земеделски бранш за първи път.

Не е лошо, че зърнопроизводството у нас е на европейско и дори световно ниво. Напротив – доведе до 100% обработваема земя в България, а да не забравяме как допреди 15-ина години пустееше близо половината и никой не искаше да я работи. Сега хиляди българи разчитат на допълнителен доход от ренти, някъде те минават 100 лв./дка годишно. Така около 2,5 млрд. лева влизат в българските домакинства именно от зърнарите..

А и да бъдем обективни – има фермери с майбаси или бентлита, но са единици. Те също търпят загуби при сегашната лоша реколта, ниски цени и липса на пазари, но вероятно ще оцелеят при 1 или 2 лоши години. Но какво ще стане с хилядите по-малки и средни зърнопроизводствени стопанства, които най-много страдат в момента?

Ако те фалират, много бързо сегашният глад за земеделски земи и космическите им цени ще останат в историята и ще се върнем в буренясалите ниви. Просто едрите риби в земеделието ще погълнат дребните.

Затова е опасно, ако се съсипе един работещ подсектор на земеделието, който носи между 1/7 и 1/10 от БВП на страната – над 9 млрд. лв. годишно. Усилията трябва да са насочени и към другите стопани – животновъди, зеленчукари, овощари, пчелари и пр., да станат успешни и мощни като зърнопроизводителите.

Нека не забравяме и че зърнопроизводството осигурява големи обороти и работни места и за много съпътстващи сектори като транспорт, продажби и ремонти на земеделска техника, производители и търговци на торове, семена, препарати за растителна защита и т.н. По експертни оценки това са

общо над 100 000 работни места освен

пряко заетите. Без силно зърнопроизводство няма хляб и за тях.

Големите печалби на зърнопроизводителите от 2,5 млрд. лв. за 2022 г., цитирани от финансовия министър Асен Василев, изглеждат впечатляващи. Но ако се разделят на всичките близо 70 000 стопанства, които подават заявления за директни плащания на площ, излиза по 35 000 лв. на стопанство за година, или 2-3 хил. лв. на месец, колкото е вече средната заплата в столицата. Факт е, че има фирми с милиони печалби, но това означава, че има и стопанства на нулата.

Или с две думи – досега имаше пари в земеделието, но както е тръгнало в последните 2 години с ковид, война, суша, наводнения, зелени изисквания тези добри времена за остават в историята.

Това, което земеделците ни трябва да приемат, колкото и да не им харесва, е, че и в следващите години ще трябва неминуемо директно да се конкурират с мощна аграрна страна като Украйна и да се подчиняват на пазарните закони. Защото какво ще стане, когато тя бъде приета в ЕС, което е въпрос само на време? Тогава огромен дял от сегашните пари за Общата селскостопанска политика на ОСП ще се насочат натам за сметка на всички останали, включително и на българските фермери.

 Популизъм е, че отпадането на забраната за украинското зърно ще вкара в България опасно жито и слънчоглед с ГМО, радиоактивност и тежки метали. Но… както се очакваше, останалите гранични страни, с които досега поддържахме ограниченията – Полша, Унгария, Словакия, веднага въведоха национални мерки срещу украинския внос след отказа на ЕК да удължи ограниченията. И сега има реална опасност той да се изсипе у нас, което ще направи непродаваема българската продукция, която е по-скъпа.

А за да бъде тя с по-висока себестойност, има обективни фактори. У нас и в целия ЕС има определени изисквания какви препарати  и торове могат да се използват в земеделието, а в Украйна няма и могат да ползват много по-евтини. Именно това прави българското зърно неконкурентно. В последните години загубихме традиционни наши зърнени пазари в Африка и Близкия изток и сега те са пълни с евтино руско и украинско жито.  Без да си върнем тези пазари или да намерим нови, проблеми с реализацията на нашето зърно ще има, дори и при забранен украински внос.

Иначе промяна в модела на субсидиране у нас трябва да има. Защото това е истинската причина за развитие на монокултурно зърнено земеделие в България и колапс на другите агропроизводства. Сегашната обвързана подкрепа за животни, плодове и зеленчуци или т.нар. чувствителни сектори е недостатъчна. А и често поражда изкривявания, като с прословутите тикви преди години. Затова и сред самите земеделци има разбиране, че подпомагане трябва да се дава само срещу реален продукт на пазара. А не пари на декар, независимо какво има на него.

При пшеницата проблемът у нас не е толкова голям. Според земеделци търговци  са направили опити да пласират по-евтино украинско жито, но мелничарите бързо установили,

че е с по-лоши хлебопекарни качества от българската пшеница и го отказали.

Проблемът е, че пшеницата е борсова стока и котировките ѝ падат на световните борси заради ниските цени на Русия и Украйна. Защо обаче отмяната на забраната за украинското зърно стана толкова скоростно и без консултации с бранша. Още повече, че председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов дори бе в екипа на земеделския министър Кирил Вътев като съветник.  В неделя той си подаде оставката.

Ако цената си заслужава и отмяната е неизбежна геополитически или има икономически аргументи, това трябваше да бъде обяснено на бранша. Защото, ако беше предвидена компенсация, например по 50 лв./т експортна подкрепа за изнесено зърно, може би нещата нямаше да бъдат приети на нож.

Зърнопроизводството е сериозен бизнес, земеделието е фабрика на открито и всеки, който се е захванал с него, го отчита. Знае, че не може да има само хубави години. Но подобно съчетание на негативни фактори, каквито има сега, е

прецедент за последните 25-30 години

И затова никой не очакваше в точно този момент санкция вместо подкрепа. Още преди истерията покрай решението за забраната в сектора имаше натрупано голямо напрежение и дори нагласи за протести. Просто депутатите ускориха нещата и увеличиха многократно мащабите.

В тази ситауция и на земеделския министър Кирил Вътев не е леко. Буквално до вчера той уверяваше колегите си от Полша, Унгария, Словакия и Румъния, че сме с тях за забраната за внос от Украйна и дори искаше да бъде добавено и сухото мляко, нерафинираното олио и още продукти.

Само за 24 часа му се наложи да се обърне на 180 градуса. Какво ще е развитието и дали ще падне жертва на протестите, ще разберем. Но беше събрал негативи и с нежеланието за директна комуникация с браншовете, на която са свикнали представителите на различните организации, които пълнят от години коридорите пред министерския кабинет.

Нововъдедението на Вътев разговорите да минат във формат консултативни съвети по агрохранителната верига не се оказа работещо.

Решението за отмяната на забраната изглежда добро във външнополитически план, защото най-после показва категорична подкрепа с действие към Киев. Затова и буквално минути след него президентът Володимир Зеленски реагира с благодарности в Х-мрежата (бившата “Туитър”). Със сигурност се харесва и на ЕК в Брюксел.

Но и тук има голямо “но”. То изглежда като предателство спрямо Полша, Унгария, Румъния и Словакия, които бяха с нас досега за ограниченията и продължават да са на тази позиция в подкрепа на собствените им фермери. С тези страни винаги сме отстоявали общи позиции в земеделието и с тяхна помощ запазихме важната обвързана подкрепа за животновъди, плодове и зеленчуци. Заедно настояваме за по-бързото пълно изравняване на субсидиите за фермерите в нашите страни и тези в Западна Европа. И сега напускаме общия кораб… Това е външнополитическа агрощета за години напред.

Така че от войната на зърнопроизводители и правителство никой няма полза и няма да спечели. Трябва да се заровят томахавките, да се намали напрежението и с разумни доводи да се седне на масата за преговори, за да се търсят работещи решения в подкрепа на сектора. Друг път просто няма.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Юни е месецът, в който дневните температури често минават 30-градусовата бариера. Според климатичните модели, средната месечна температура ще бъде около нормата, която за по-голямата част от страната е между 24 и […]

 

Трябва да подготвим летните дрехи. Сега е само началото на затоплянето. От петък ще се затопли още повече, а до 10-и […]

 

В началото на летния сезон – колко ще ни струва сянката на плажа? Цените ще са по-високи, а според концесионерите причината […]

 
 

към началото