Българската инфраструктура по принцип не е адекватна към климата, който ние имаме. А напоследък очакваме климатични промени, така че може да очакваме вече по-често такива явления. Това заяви министърът на околната среда и водите Юлиян Попов пред Нова тв.
Преди да бъдат завършени анализите на случилото се, бих се въздържал да обвинявам един единствен човек или фактор. Очевидно е, че тук става въпрос за много фактори – и валежи, и предупреждения, и реакции на предупреждения, и презастрояване, допълни министърът.
България на практика не финансира научни изследвания. Всички тези анализи, за да бъдат развити и да стигнат до телефона на хората, трябва да бъдат финансирани. Има много технологични въпроси, които трябва да бъдат решени, включително съвременно обследване с триизмерни картини и дронове, които ще помогнат за такива климатични промени, допълни Попов.
Реакцията и на обществото, и на държавата беше навременна и много адекватна, коментира министърът.
Плановете за управление се правят на основата на модели, които трябва да се усъвършенстват. Утре имам среща с екипа на Световната банка, които ни помагат при правенето на тези планове. Според анализа ни тези предложени планове, които още се обсъждат – конкретната територия в Царево е ограничена, трябва да бъде разширена, обясни министър Попов, след като по-рано днес експерт сигнализира също пред Нова тв, че от плановете за управление са изключени Ахтопол, Варвара, „Арапя“ и „Нестинарка“.
Един проблем в този план е, че до голяма степен разчита на исторически данни. Когато говорим за рискове, тук дори не се покрива период от 20 г. А трябва да се вземат максимално дълги периоди, да се включат и климатичните промени, допълни министърът.
Споделете текущата публикация:
