твоята гледна точка
Димитър Гилев: На 24 май повече от друг ден ме боли – българите губим най-добрите си качества, младите забравят книгите
Автор Vnews, добавено на 24.05.2023 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

В най-светлия за българите празник в. „24 часа“ публикува интервю с обявения за „Будител на годината“ през 2022 г. и носител на наградата “Достоен българин”  учител по история Димитър Гилев

Роден е през 1993 г. в Свиленград

Завършва Средно училище “Д-р Петър Берон” в града

Има бакалавърска степен в специалност “История” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”

От 6 години преподава история в родното си училище

– Честит празник, г-н Гилев. Какъв ден празнуваме и 24 май на кой въпрос дава отговор?

Честит празник. Всички са приели 24 май като Деня на българската култура и писменост. Някои неправилно го наричат славянската писменост. Аз съм защитник на тезата, че славянство няма, а славяни няма нито като народ, нито като етнос. Има българи, а писмеността е българска. И тя е поръчана, платена и създадена по времето на царете Борис, Симеон и Петър.

Това трябва да празнуваме ние – писмеността на българите. И то по-скоро древната писменост, защото има вече тонове изписани книги и доказателства за това, че писмеността на българите съществува много преди IX в., но тя е била много по-сложна, с доста неразбираеми символи. И Кирил и Методий са я реформирали и са я направили по-разбираема за учене.

А на какъв въпрос отговаря 24 май – според мен на въпроса къде изгубихме най-добрите си и ценни качества, които са били заложени у българите някога – чувството на дълг, чест, любов, родолюбие и себеотрицание. Това са качества, които нашият народ е пазил и съхранявал с векове. И които са ни спасили от изчезване и през най-тъмните векове на робство. От края на Втората световна война насам обаче сме свидетели на разпад както на българщината, така и на морала и ценностите.

24 май се е превърнал в един обикновен ден, без значение за голяма част от народа, особено за младото поколение.

Затова трябва да си задаваме въпроса кои сме ние, българите, и каква е нашата заслуга за европейската култура и цивилизация. Неслучайно 24 май трябва да е много значим празник за нас. Въпреки това като учител не съм привърженик на честването на само няколко дати в годината.

Ние сме българи всеки ден и трябва да се чувстваме горди с това, а не само на годишнини и празници. Затова се старая да заложа в съзнанието на моите ученици, че ние, българите, сме един от най-древните народи на света, а нашата писменост се използва от над 300 милиона души.

– Значи може да кажем, че преди всичко 24 май отговаря на въпроса кои сме ние?

– Абсолютно. Но трябва да се има предвид, че ние сме изгубили възпитанието да четем и изобщо почитта си към книгата и просвещението. Това ми е много голяма болка. Живеем в една дигитална ера, в която всеки е потънал и е забравил книгата. И в дигитализацията можеш да се просветиш и да извлечеш ползи, но да бъдем честни – младото поколение не използва интернет и модерните технологии за просвета, а за морален и ценностен разпад.

Всеки трябва да се замисли кой е всъщност и как е потомък на най-великия народ в Европа. Нашата история няма аналог – нито Древен Рим, нито Гърция, нито който и да е народ може да се сравни с нашата история. И тук не става дума за някакъв див патриотизъм без доводи. Човек, който чете и се просвещава, може да осъзнае това нещо и да го приеме. За останалите – онези със затворените съзнания, това звучи като някаква фантазия и нещо нереално.

– А трябва ли 24 май, а не 3 март да е национален празник?

– Не съм привърженик да се смени 3 март с 24 май. Според мен 3 март е една от датите, която най-много ни обединява, защото е дата на освобождението ни от петвековно робство.

 

 

Ние на този ден късаме оковите от това робство. Но сега се е превърнала в една от най-големите дати на разделение и се използва да се опорочава едно велико историческо събитие като нашето освобождение.

Надявам се, в бъдеще 3 март да се превърне в истински в обединителна дата от чисто историческа гледна точка.

На 24 май обаче наблюдаваме обединение на гордост и чувство за признателност към културното, историческото и духовното ни наследство. Но също така това обединение ми се вижда някак фалшиво отстрани. Сякаш се е превърнал в ден на показност, на развяване на знамена и превзети публикации в интернет колко сме горди като българи.

А всъщност не се познаваме. 24 май е просто един почивен ден за българите, в който първо ще излязат на манифестация, после ще седнат на кафе и след 1 час ще забравят този ден какво значи. Ние сме се превърнали в народ без гръбнак и съзнание, който не разбира къде се намираме и какво ни заобикаля.

– По тази логика има ли кой да поведе народа към светлите бъднини?

– Обичам да повтарям на моите ученици, че историята има навика да се повтаря. Дните, в които живеем днес, са идентични с дните от епохата на Възраждането. Защото, когато Паисий пише “История славянобългарска”, ние сме били под духовното робство на гърците и тяхната писменост и култура, както и под физическото робство на османците.

Но започва процесът на Българското възраждане, в който народът се ограмотява и осъзнава кой е.

Минават 150 години, преди да се възродим напълно. Днес сме в идентична ситуация – пак сме в робство – на икономика, на политика, на бедност, на немотия. Въпреки заобикалящите ни удобства ние не сме истински свободни хора. Не притежаваме онова възрожденско възпитание, което някога е изкарало България на върха във всяко едно отношение на Европа. А то ни възпитава в любов към отечеството. Сега наричат България държава, територия или просто “България”. Но думата “отечество” значи бащино огнище – духовна дума, която обединява.

Благодарение на това възпитание във войните за национално обединение България победи буквално всички империи, които се изправиха срещу нас. Защото сме знаели кое е отечеството ни и каква светиня пазим. Днес сме слаби, защото не знаем.

– Имате ли някакъв морален авторитет, на когото се възхищавате и който ви вдъхновява да възпитавате учениците?

– Аз съм специалист по епохата на Българското възраждане, тя е моята най-голяма страст. Там има стотици хора, чиито пример за метод на учене и възпитание и любов към отечеството следвам – на даскал Ботьо Петков, Райно Попович, Йоаким Груев, Софроний Врачански, на Георги Раковски, Паисий Хилендарски, д-р Петър Берон – най-великият учен на XX в. След това следват примерите на Васил Левски, Христо Ботев, Тодор Каблешков и всички, които записаха имената си със златни букви в историята. От над 80 години това възпитание го няма и затова ние сме от върха на дъното в Европа.

– Какво е да си учител във време, в което учениците са постоянно във виртуалния свят?

– Само един учител може да разбере следващите ми думи. Това е най-голямото предизвикателство в живота ми – да бъда учител на дигитално поколение. Но въпреки това давам всичко от себе си.

И смея да кажа със самочувствие, че успявам да разпаля у учениците си любов към просветата и книгата, както и към културата и историята. Няма значение дали учебникът пред теб е интересен, или скучен, а е важно учителят как поднася информацията.

Затова се старая в моите часове историята да оживява. Съвсем друго е, когато дадеш на ученик да докосне 100-годишен вестник. Или пък стара книга, патрон, гилза или войнишка каска. Или пък униформата, която са носили в Първата българска легия на Левски. Тогава учениците забравят за телефоните и се връщат назад във времето.

Трябват много търпение, упоритост, себеотрицание. И не по-малко смелост. Защото да си такъв учител, какъвто съм аз, означава по един или друг начин да вървиш срещу системата.

Ще се родят отново лидери, но нашата отговорност е да поставим основите, върху които ще стъпят нашите деца, за да градят величието на България. Лидери има и в момента, но нямат самочувствието, смелостта и възпитанието да поведат народа. Има стотици хора с лидерски качества, които може да срещнем на улицата. И само с правилното образование и просвета те могат да станат страхотни водачи.

– А какво може да кажем тогава за самата система на образованието? Кои проблеми откроявате и кога се къса връзката между ученика и учебния материал?

– Първо, историята като наука е много грешно разпределена по класовете. Например в 5-и клас децата учат Древен Египет, Рим, Месопотамия и т.н. А това е много сложен и труден материал за деца на 11-12 години. Те не могат да го усвоят и аз трябва да превръщам историята в някаква приказка, а това е много сериозен материал. Следващият проблем е в 6-и клас, където се учи Средновековието. Или пък в 7-и клас, където се учи Българското възраждане. Там Левски и Ботев, тези титани на българската история, са поместени в един урок с по няколко изречения. Това е кощунство. Тоест учебниците са постни, орязани от информация. При този начин как един ученик да се възпита да стане достоен и буден горд българин. Няма как да стане. Освен ако пред него не застане учител като мен. Като видя, че Левски и Ботев са в един урок, имам време да ги предам двамата за 40 минути – един учебен час. Обаче аз не го правя – отделям за Левски три учебни часа, както и за Ботев. Около 7-8 часа отделям само за двамата. Повече от всякога имаме да учим техния пример. И аз не мога да се съобразя с тази учебна програма.

Безинтересните сухи и постни учебници не са чак толкова голям проблем, ако учителите са осъзнати и възпитават у децата това, което трябва. По-големият проблем, който се появи преди няколко години, е, че МОН направиха така, че историята да се учи до 10-и клас. 11-и и 12-и клас не учиш история, освен ако класът ти не избере такъв профил. Тоест ако ти искаш да учиш история, но класът ти иска математика, ти ще учиш математика. Това означава, че ние приключваме с българското самосъзнание в 10-и клас. Според мен, щом е така, задължителна матура в 10-и клас трябва да бъде история, а момента са български и математика. Това е политика за обезличаване на народа. Още две години, докато ученикът завърши, и той няма понятие какво е да си българин.

– Какво може да си пожелаем на 24 май?

– Пожелавам на всички ваши читатели да четат много различни източници, книги, да се просвещават. Защото сме велик народ. И че всички читатели сме наследници на този народ. Техният завет тече в нашите вени. Ние сме като техни наследници и имаме дълга да продължим тяхното дело. Ако не го правим – значи се превръщаме в техни предатели. А ние не заслужаваме това, защото в нашия дух е заложено нещо, което не може да бъде унищожено – нашата древна история и култура.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Мистерията около египетските пирамиди е толкова дълбока, че археолозите и учените си блъскат главите с нея от хиляди години.

Хората са изказвали теории за това как са събрали човешка сила, за да […]

 

Категоричен лидер на предстоящия вот се очертава ГЕРБ, която води с 10,5% пред ППДБ на – 26,6 срещу 16,1 процента. Това […]

 

Голяма промяна с времето. Валежите спират и температурите се повишават.

Днес превалявания ще има само на отделни места, а в следобедните часове […]

 
 

към началото