Двама лекари на 80 и 83 г. работят във варненската МБАЛ “Света Анна” и май скоро няма да свалят бялата престилка. Те всеки ден се грижат за пациенти и помагат на по-младите си колеги да навлязат в професията и да останат тук.
Доц. Димитър Карастатев е началник на клиника “Вътрешни болести”, специалист по вътрешни болести и кардиология. Доцентът не сменя лечебното заведение повече от 50 г. Той и проф. Христо Цеков са екип и решават заедно заплетени здравни казуси. И двамата са пенсионери повече от 15 г.
Доц. Карастатев е запален ловец, а проф. Цеков обича да пише – проза, стихове, афоризми. Има издадени 10-ина книги, дори и автобиография, като специална глава в нея кръщава “Здравеопазване или здравепогазване”. Пише книга и за баща си д-р Благой Цеков, който е създал Градската болница във Варна.
Доцентът сладкодумно описва ежедневието и изминалите години. Професорът остро критикува състоянието на здравеопазването.
Особено нещо е бялата престилка, като я сложиш веднъж, с нея започваш да отговаряш пред хората какво правиш за тях, как им помагаш, и вече няма сваляне. Като ме питат докога ще работя, обичам да им отговарям с цитат на Недялко Йорданов: “Отива си живота, мила, а предстои ни сякаш.”
И така, ние всеки ден с Цеков си отиваме, на тръгване виждаме колко проблеми има в обслужването на пациенти и оставаме още малко, още малко
Всъщност мотивират ме тези 4 момичета (показва снимка на четири млади лекарки – б.а.). Четири блестящи момичета, които искаме да станат специалистки в различни направления – в пулмология, защото има много малко пулмолози, нефролог, гастроентеролог. Болницата има нужда от продължение на щафетата.
Както се казва в една латинска поговорка: “В медицината мъртвите учат живите, старите – по-младите.” И така се предава щафетата. След нас идва блестящо поколение, но и те горките стискат зъби. И четирите са с блестящ английски, д-р Дога е бесарабска българка, завършила е Варненския медицински университет, била е на стаж в САЩ, ще стане прекрасен пулмолог, казва доцентът. Доц. Карастатев завършва медицина през 1969 г., един от тримата отличници във випуска.
Имах право да избирам къде да бъда разпределен, както повеляваше редът тогава. Жена ми още не може да ми прости, защото вместо в Албена отидох в Поморие, където имаше работа във вътрешно отделение. През 1972 г. започнах в МБАЛ “Света Анна” в катедрата по вътрешни болести, тогава се създадоха клиниките по пулмология, гастроентерология, и така започна моето развитие като асистент, после главен асистент.
Пенсионира се през 2008-а, веднага обаче го канят да остане, явява се на конкурс и го печели.
Пенсионер е само 5 дни и на всеки 3 години се явява отново на конкурс
В ежедневието се сблъсква с наболелите проблеми – един от тях е липсата на ендоскописти.
Преди дни отказах да ми пратят пациент за преглед, изискващ бронхоскопия, защото няма кой да направи ендоскопски преглед. Един ден, след две години, едно от тези момичета от снимката ще стане бронхоскопист, но сега нямаме такъв, разказва медикът.
Медицината е една и съща, промени се отношението към пациента. Още докато са студенти, бъдещите лекари мислят къде да отидат, в коя чужбина. Пациентите също не са доволни от нас, отиваш при личния лекар и за отредените 20 минути ще ви даде направление, но няма да поговори с вас, да ви прослуша, ако трябва.
Един ученик е недоволен, когато не може да надмине учителя си. Аз искам всички да могат да ме надминат. Тъжно е положението в селата, беше време, когато във всяко село имаше или лекар, или фелдшер. Спомням си, че всеки ден майка ми, като се прибереше у дома, първата ѝ работа беше да извари спринцовките на татко, да са готови за другия ден, допълва доцентът.
Инфаркт и инсулт са най-честите причини за смърт в България. Може да се справим с проблема, ако се помогне на пациентите да изследват фамилния риск навреме. Личният лекар да започне профилактични прегледи. Защото хипертонията не боли, кръвното си играе и като се стабилизира и започва да поразява.
Когато не се грижи за пациенти и не спасява човешки животи,
доц. Карастатев стреля по бекаси и диви патици. Никога по четириноги
Кога ще се оттегли от медицинската сцена, е въпрос, който съпругата му задава всяка сутрин. На 1 април доцентът навърши 80 г. и уж се замислил.
Проф. д-р Христо Цеков се включва в разговора – както винаги е строг и критичен. Той е роден във Варна на 14 април 1940 г. Специалист е по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, кардиология и ревматология. Работи като участъков лекар в Каспичан, квартален лекар, корабен лекар на големия пътнически кораб “Варна”. През 1999 г. става зам.-ректор по лечебно-диагностичната дейност на Медицинския университет във Варна. Той е първият медик у нас,
създал нов терапевтичен подход при лечение на дихателна недостатъчност – прилагане на еритроцитофереза
България има само един Бог и това са децата. Има само една религия – образованието. Има един храм – училището. За съжаление, днес държавата абдикира и от двете социални дейности – образование и здравеопазване, казва професорът. Убеден е, че правителствата от новото време нанасят удар след удар върху здравната система.
Създадоха се бордовете, в които се назначаваха приближени на властта, а при всяка смяна техният състав се променяше. Началото беше сложено с правителството на Иван Костов. Болниците се превърнаха в търговски дружества. Живеем в държава, където на здравите не им се живее, а на болните не им се умира.
Семейните лекари получиха статут на еднолични търговци и станаха семейни диспечери
Последва и най-голямото зло – клиничните пътеки. Няма по-голямо престъпление срещу болните и лекарското съсловие! Те нанасят огромни поражения. Ето какви, при влизане в болница трябва да се спазват стандартите за лечение само за това заболяване, за което сте били приет с определени дни за лечение. Ако имате и друго страдание, след изписването трябва отново да бъдете насочени за другото заболяване. Ако по времето на лечението се преведе болният в друго звено, първото не получава средствата, които е изразходило, т.е. губи пьтеката. В епикризата, с която сте изписан, са отразени изследвания, които покриват клиничната пьтека. Така тя не дава реална представа за състоянието на болния. Ако за заболяването ви няма клинична пьтека, лекарят трябва да посочи пътека, с която да бъдете приет. Поражения има и за лекаря. Клиничните пьтеки водят до трайна деквалификация на съсловието, освен това са източник на корупция. Лекарите трябва да приемат повече болни с клинични пътеки, които имат добро заплащане. Болниците като търговски дружества се стремят да развиват дейности със скъпи пътеки, отчаяно разказва лекарят.
За проф. Цеков медицината е занаят и изкуство. Болните трябва не само да се прегледат, а да се изследват и проследят. Но клиничната пътека е няколко дни. Болният не може да остане повече.
Друг проблем е, че държавните болници от години са оставени без текущи ремонти. Натрупаните задължения не са от лошо ръководство, а от липса на държавна ангажираност. Един лекар в държавна болница получава от 5 до 10 пъти по-ниско заплащане от същия специалист в частна болница или от ДКЦ.
Непрекъснато се вдига цената на човешкия живот, и то на обречения. Колкото е по-безнадежден случаят, толкова са по-скъпи лекарствата. Въведе се понятието “избор на екип”.
Извън проблемите проф. Цеков с охота разказва за трите години, в които е бил корабен лекар.
На всяко пристанище, където спирахме по време на плаванията ми, купувах по една лула и имам колекция. Сега понякога си запалвам по една лула. Исках да видя света, а по друг начин това не можеше да стане. Жадувах да се срещам с непознати хора, култури, да правя сравнение с живота тук и там. Затова и в спомените ми са останали най-вече личните срещи и преживявания, спомня си професорът. Той може да говори са едно нещо с възхищение: Морето създава спокойствие. То става приятел на човека. Различно е всеки ден, всеки час, спокойно и топло, студено и навъсено.
Споделете текущата публикация:
