Д-р Юлия Стефанова: Има симптоми, при които е опасно да се отлага консултът с пулмолог
В Световния ден за борба с туберкулозата – 24 март, д-р Юлия Стефанова от „ДКЦ V Варна – Света Екатерина“ ЕООД с последните тенденции в заболеваемостта, усложненията след COVID-19,предизвикателствата за лечението на болестта и полезни съвети кога не бива да отлагаме срещата с пулмолога, ако искаме да сме отговорни към белодробното си здраве:
• В световен мащаб расте броят на болните от туберкулоза
• В огромен проблем се превръща резистентността към лекарствата
Д-р Юлия Стефанова е възпитаник на варненския МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Има солиден клиничен опит в областта на пневмофтизиатрията. Освен стандартните прегледи и наблюдение на пациенти с белодробни заболявания, извършва високоспециализираното изследване спирометрия, което установява капацитета на белия дроб. Преглежда всеки ден от понеделник до петък, от 8 до 15 часа, в кабинет 35 А, на ет. 2 в „ДКЦ V Варна – Света Екатерина“ ЕООД.
– Д-р Стефанова, диагностицирането на туберкулозата има респектираща над 140-годишна история. Има ли все още предизвикателства за контрола върху това заболяване в световен мащаб или светът отдавна се е справил с туберкулозата?
– За съжаление в последните две години настъпи промяна в тази тенденцията за добър контролнад болестта. В световен мащаб миналата година около 10.6 милиона души са заболели от туберкулоза – това е увеличение с 4.5% Честотата на заболеваемост се е увеличила с 3,6 % между 2020 и 2021 г. Огромен проблем е резистентността към лекарствата, с които се лекува. Разпространението на резистентната на лекарства туберкулоза също се е увеличило – с 3% между 2020 и 2021 г. Миналата година са отчетени 450 000 нови случая на резистентна на рифампицин туберкулоза.
В годишния доклад на СЗО за туберкулозата се посочва, че болестта е отнела живота на 1,6 милиона души през 2021 г. За сравнение – смъртните случаи през 2020 г. са били 1,5 милиона, а през 2019г. – 1,4 милиона. СЗО предупреждава, че в близко бъдеще туберкулозата може да измести Covid-19 и да стане водеща причина за смъртност в световен мащаб от един-единствен инфекциозен агент.
– Данните от преди ковид пандемията сочат, че в България от 2016 г до 2020 г има устойчив спад в заболяемостта от туберкулоза – от 22,4 на 13,38 на 100 000. Кроновирусът обаче се утвърди /поне в публичното пространство/ като зараза, която поразява тежко именно белите дробове. Как очаквате да се отразят на статистиките занапред тези две пандемични години, които преживяхме?
– За жалост и в света и у нас се отчита ръст на скритата заболеваемост от туберкулоза заради пандемията от Kовид-19, която почти стопира профилактичните прегледи и диагностиката на заболяването. В резултат на изпълнението на Националните програми за превенция и контрол на туберкулоза – в България имаше тенденция за спад на заболеваемостта – за сравнение – от 26.6 на 100 хил. население през 2012 г. до 14.8 на 100 хил. през 2022 г. (по предварителни данни). За съжаление това едва ли е реалната картинка за страната – предвид пандемията и лошата леглова база и достъп до квалифицирана медицинска помощ и разрушаване на работещата диспансерна системна. Глобалните усилия за справяне със смъртоносни болести като СПИН, туберкулоза и малария много пострадаха по време на пандемията. По отношение на статистиките, очаквам да има непълнота и липса на обективност и по-лошо – прогресия в броя на пациентите – в резултатите точно поради това,което казах по–горе.
– Моля, очертайте основните проблеми, които наблюдавате сред хората, които търсят консулт с пулмолог през последните 30-ина месеца?
– В последните година и половина има бум на респираторните инфекции. Като че ли Ковид инфекцията леко мина в сянка. Истината е, че поголовно пациентите не се насочват да се тестват и за негоq и за други лесно диагностицируеми респираторни инфекции, което в много случаи би улеснило започването на специфично правилно лечение, както и би намалило безмисленото изписване на антибиотици още с първото покачване на температурата. Пациентите, които търсят пулмологq са обикновено или с протрахирана инфекция, пневмония или с оплаквания от хронична кашлица, задух и такиваq свързани с продължителният Ковид.
– Нанесе ли фатални вреди върху белодробното ни здраве Ковид?
– Първите две години от пандемията определено нанесоха големи увреди в белодробния паренхим. След прекараните тежки пневмонииq се развиват сериозни фиброзни промени.Само времето ще покаже какви последици ще понесем от пандемията. Към момента с мутациите на вируса засягането на белият дроб е в пъти намаляло в сравнение с изходните варианти. Но Ковид не засяга само белите дробове – проблемът е много сериозен и системен. Заболяването протича като възпаление на малките кръвоносни съдове, води до тяхното запушване и може да доведе до фатални последици. Затова е необходимо да се търси и доказва, за да може да се приложи възможно най-правилното лечение. За съжаление всички станахме свидетели, че през двете години на пандемията много фамилии се сбогуваха с по един или повече членове на семействата си. Определено възрастните и
Споделете текущата публикация:
Коментирай
