твоята гледна точка
Решаващи избори на Балканите: Трагедии силно клатят Ердоган и Мицотакис
Автор Vnews, добавено на 23.03.2023 година, в категории: Изборът, Коментари (0)

Земетресенията и влаковата катастрофа разбъркаха пасианса за двата вота, от които зависи бъдещето на Турция и Гърция

Съседките Гърция и Турция, за които противоречивите позиции и интереси са напълно обичайни, май заровиха томахавките. Принудително, оставяйки място за “дипломация на трагедиите”.

Двойното земетресение, разтърсило Югоизточна Турция на 6 февруари и зверската железопътна катастрофа в Гърция са двете събития, сближили открито враждуващите съседни държави. Вероятно не за дълго, но загърбиха споровете за миграционните потоци, делимитацията на Източното Средиземноморие и статута на островите в Източно Егейско море. Това са все конфликти, използвани от правителствата им за култивирането на националистическия вот преди изборите през май.

Сега обаче трагедиите, отнели много човешки животи, разклатиха президентския трон на Реджеп Ердоган и премиерското кресло на Кириакос Мицотакис.

 

В Анкара предстоящите избори ще бъдат

 

две в едно – парламентарни и президентски, докато в Атина ще бъдат само национални. И докато гръцките власти предпочетоха да отложат гласуването с месец (от април за май) заради влаковия инцидент край Лариса, Ердоган реши не просто да не изчаква, а да ги измести напред – за май вместо юни. Причината за това обаче е малко по-дълбока от привидната демонстрация, че лидерът държи под контрол ситуацията въпреки хилядите жертви от природното бедствие. Държавният глава вече има два мандата на поста и според конституцията (която той промени през 2017 г. – б.а.) няма право на трети. Единственият начин да продължи да управлява е именно организирането на предсрочни избори, тъй като по закон при такива обстоятелства президентът може да застъпи трети мандат на власт. Изчака ли до юни, Ердоган не може да се бори за най-важната позиция в държавата. Ако иска да го направи, ще се наложи да промени конституцията още веднъж.За властта в Турция в пряк сблъсък ще влязат Ердоган и основният му опонент Камал Кълъчдароглу. В парламента борбата ще бъде между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Републиканската народна партия (РНП). На двете формации съответно са председатели кандидатите за държавен глава. РНП участва в т. нар. опозиционна коалиция на шесторната маса. Социологическите проучвания сочат, че тя води с най-малко 6% и си засвидетелства около 44% от гласовете на вота, докато делът на прокюрдската Демократична партия на народите, която остава извън двата основни блока, все още има над 10% – т.е. минава прага за влизане в парламента.

 

 

В Гърция свирепата битка също ще бъде между управляващата “Нова демокрация” на премиера Кириакос Мицотакиси и СИРИЗА на Алексис Ципрас, който бе начело на страната до 2019 г.

За политическите сили в Анкара и Атина тези избори обаче изобщо няма да бъдат лесни. Освен бедствията в Турция все още e на дневен ред и въпросът с колосалния срив на лирата от 2018 г.

В Гърция пък не е забравено шпионирането на видни политически фигури, известно като гръцкия Уотъргейт. Журналисти разкриха подслушването на президента на социалдемократическата партия ПАСОК Никос Андрулакис и репортери. Това беше тежък удар по гръцката демокрация, който наложи намесата на европейските разследващи органи.

Само преди седмица в Атина беше брутално пребит бившият финансов министър от правителството на СИРИЗА Янис Варуфакис, което показва насъбралото се сред народа напрежение непосредствено преди изборите. Икономистът, чието име все още предизвиква спорове сред гръцките граждани с решенията си в парламанта, беше откаран в болница със счупен нос и натъртвания по тялото.

Не стихват и протестите срещу влаковата катастрофа край Лариса, при която загинаха 57 души, а над 80 бяха ранени – главно студенти и ученици. Гръцката столица не беше ставала свидетел на такива мащабни демонстрации след кризата в еврозоната преди няколко години.

От началото на месеца в Атина десетки хиляди протестиращи влизат в преки сблъсъци с полицията

и обвиняват правителството за лошото управление и недостатъчното финансиране на железопътната мрежа. Според критици това е следствие от дълговата криза в страната.

Така консервативният Кириакос Мицотакис – който изглеждаше на път спокойно да спечели втори мандат – сега може да плати висока цена.

В навечерието на стартиращата предизборна кампания той призна вината си за случилото се, но използва момента да обвини и предходните управляващи в лицето на основната му опозиция.

“От правителства и администрации, които години наред спираха критичен проект до определени синдикати, които възпрепятстваха всякаква оценка на нашия железопътен персонал”, каза премиерът.

Трагедията неизменно “ще окаже въздействие върху правителството, тъй като то носи политическа и етична отговорност”, смята Стела Лади от университета “Пантейон” в Атина. Тя допълва, че пострадали на предстоящите избори ще са всички основни партии, държали властта през последните години – “Нова демокрация”, СИРИЗА и ПАСОК.

Интересен елемент от предстоящия вот в Гърция е, че той ще бъде първият от 1990 г. насам, в който избирателната система няма да използва отпускането на бонус места за печелившите партии. Това се промени след отмяната на полупропорционалното представителство през 2016 г. В парламента ще влязат 300 народни представители, а броят места, полагащ се на партиите, ще зависи единствено от процента, който си спечелят. В миналото се използваше схема, която даваше между 20 и 50 места на печелившата формация в зависимост от процентното ѝ представяне.

В Турция битката се очертава да бъде определяща относно бъдещето на страната. От президентска към парламентарна република и от автокрация към демокрация – на дневен ред е поставено много. Ердоган, който е лидер на Турция от 2003 г. и заема президентския пост от 2014 г., все още запазва значителна подкрепа и може да излезе на върха заедно със своята ПСР. Популярността му обаче намалява на фона на продължаващата икономическа криза и реакцията на правителството след земетресенията през февруари.

Рейтингът му падна до историческо ниво

и заради хилядите срутили се сгради, за които се предполагаше, че са проектирани да издържат на подобни бедствия. Имиджът, който Ердоган си създаде през последните две десетилетия, е на бащата на народа – подкрепящ и решаващ всеки проблем. Образ, който сега се срина изцяло и трудно би могло да бъде възстановен, смятат анализатори.

Мощният трус в Измит през 1999 г. се смята за един от определящите фактори за възхода на Реджеп Ердоган и ПСР. Тогава турците не одобриха реакцията на правителството за справяне с бедствието и наказаха Бюлент Еджевит от Демократичната лява партия, при когото държавният фонд за подпомагане при кризи се оказа, че е събрал едва 4,45 евро. Уви, при ново подобно бедствие стана ясно, че

обещанията на Ердоган за качествено строителство са били прах в очите

Президентът беше обявен за представител на авторитарната власт от опонентите си. Неговият противник за народната любов е опозиционният лидер Кемал Кълъчдароглу. Той залага на коренно различна концепция от тази на пламенния си съперник. Опозицията обеща пред поддръжниците си, че ще управлява чрез консенсус и консултации. Основното, с което гарантира, че ще се захване, ако заеме най-важния пост в страната, е да преустрои Турция отново в парламентарна република. През 2018 г. Ердоган премина към президентски модел на управление, за да си осигури повече правомощия и да затвърди авторитарната си власт. Според Кълъчдароглу обаче не това е пътят към просперитет. Според различни социологически проучвания Кълъчдароглу има сериозен шанс да победи Ердоган. Не него залагат да получи между 55 и 57% срещу около 45% за досегашния лидер.

В началото на лятото се очаква развръзката от решаващи избори на Балканите, пряко обвързани с бъдещето на над 100 милиона души.

 



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Рай на морето, ад в страната. Днес само по Черноморието ще е приятно. В цялата страна е обявен жълт код за опасни температури.

След обяд над планинските райони главно в Западна България […]

 

Днес е една от четирите Задушници – Черешова. Всяка година този празник се пада в съботния ден пред Петдесетница (50 дни […]

 

Точно в 23,50 ч българско време, на 20 юни официално започна астрономическото лято. Това се отнася за лятото в северното полукълбо. […]

 
 

към началото