твоята гледна точка
България влиза в Европейския съюз преди 1057 години – много преди повечето страни да бъдат създадени
Автор: Проф. Николай Овчаров, 24 часа, добавено на 04.03.2023 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

От няколко седмици представям облика на Велики Преслав – бляскавата столица на Българската империя от епохата на княза-кръстител Борис-Михаил, неговия син цар Симеон и внук цар Петър. Повод ми дава излъчваният в момента на малкия екран сериал „Войната на буквите”. Един от архитектурните акценти в българската престолнина са грандиозните църкви с базиликален план, представящи триумфа на християнството в българската държава.

Сред тях е разкритата от екипа на покойния проф. Димитър Овчаров Дворцова църква, издигната от княз Борис-Михаил веднага след приемането на новата религия. Външно тя прилича на други монументални ранни култови постройки във втората българска столица, каквито са трикорабните базилики в местностите „Сакалова могила” и „Гебе клисе”. Отличават я обаче големината и разположените по фасадите мощните зидани пиластри с квадратна или заоблена форма.. Тази необичайна практика има близки аналогии с архитектурни паметници по Адриатическото крайбрежие и по-точно в Далмация, като мавзолея в Марусиняк или базиликата в Книн. Ейнар Дигве нарече стила „пиластров” и го локализира от двете страни на Адриатическо море по италианското и хърватското крайбрежие. Той произлиза от раннохристиянска среда и в Западна Европа дава начало на архитектурата от т. нар. романски период. Появата му в българските земи през ІХ в. се свързва с краткотрайното и ярко присъствие на папската мисия у нас веднага след приемането на християнството в 865 г. Както се знае, това се случва между 866 и 870 г., когато папи в Рим са Николай І и наследилият го след 867 г. Адриан ІІ.

Княз Борис-Михаил налага новата религия с убеждение и меч, избивайки до крак разбунтувалите се 52 висши боляри и целите им родове. Макар да приема Христовата вяра от Константинопол, той умело се възползва от изострените отношения между Рим и Цариград, за да получи независимост на новосъздадената българска църква. Ето защо Борис-Михаил възобновява стария си политически съюз с Германското кралство и така търси сближение с папството. Владетелят с нарочни писма иска и от двете страни епископи и свещеници за разясняване на различни въпроси, свързани с християнската вяра и обредност. В резултат на това папа Николай І (858-867) изпраща в България мисия от високопоставени прелати. Водят ги епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски.

На 13 ноември 866 г. папската мисия пристига в България за преговори, носейки отговорите на Николай І на въпросите, зададени от българския владетел. Те са писани лично от папския секретар Анастасий Библиотекар и съдържат 106 разяснения. Наред с подробни сведения за живота на българите отпреди повече от хилядолетие, в отговорите на папата ясно проличава и основната цел в политиката на княза-кръстител – самостоятелна и независима от никого българска църква.

Тези преговори карат Византийската империя да преосмисли позицията си по българския църковен въпрос и да се съобрази с исканията на княз Борис-Михаил. На Осмия вселенски събор в Константинопол през 870 г. в присъствието на представители от подвластните на Вселенския патриарх църкви се решава, че България преминава под негова юрисдикция. Българската църква е призната за автокефална архиепископия и получава самостоятелност, като само формално е подчинена на Константинопол. За първи български архиепископ лично цариградският патриарх Игнатий ръкополага духовника Йосиф (Стефан).

Папските свещеници напускат България, но Рим не изоставя надежда да си възвърне загубената зона на влияние. Още цели дванадесет години папите правят опити да възстановят контактите си с българския владетел. В множество писма те настойчиво го увещават да се завърне при „своята майка – светата Римска църква”. Но княз Борис-Михаил вече е направил своя окончателен избор, който се отразява решително върху историческата съдба на българския народ. За добро или лошо оттук нататък тя тясно се свързва с развитието на обширната православна общност.

Естествено мисията на епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски е била приета от княз Борис-Михаил в столицата Плиска. По законите на логиката именно там би трябвало да се намерят следи от свързано с нея първоначално църковно строителство – например, в ранната фаза на грандиозната Голяма базилика. В археологията обаче често откритията не следват логиката.

В експозицията на музея във Велики Преслав се съхранява фрагмент от изключително важен и уникален каменен надпис. Преди много години той е открит случайно някъде в централните части на старата столица. Запазен е само левият горен ъгъл от голяма стела, която някога се е намирала над входа на огромна катедрала. Текстът е на средновековен латински език и е изрязан с красиви букви. За съжаление от съдържанието е оцеляло много малко. Все пак ясно се разбира, че храмът е бил издигнат през понтификата (управлението) на римски папа с незапазено днес име. Учените са единодушни, че този надпис е съобщавал за строежа на една от първите християнски църкви, поръчана от апостолическата мисия, изпратена в България през есента на 866 г. от папа Николай І.

Откриването на Дворцовата базилика с нейния странен и очевидно привнесен от Запад план постави проблемите на място. Тя е била един от първите християнски храмове, съградени от княза-кръстител във Велики Преслав след 865 г. Вероятно още тогава у него се е зародила идеята за преместването на столицата на християнска България на ново място. В такъв случай строителният надпис вероятно е красял Дворцовата църква и е съобщавал за издигането й по време на папската мисия в Българската империя.

В историята съюзът «ако» не съществува, но е интересно да се поразсъждава какво би станало при положение, че княз Борис-Михаил бе останал на страната на папството. По това време битката между Константинопол и Рим е повсеместна в централната и източната част на Стария континент. Част от нея е мисията на Кирил и Методий, замислена и реализирана от цариградския патриарх Фотий (867-867; 877-886). Братята създават глаголицата, а по-късно техните ученици пристигат по покана на Борис-Михаил в България, където сътворяват и кирилицата.

Ако все пак князът бе избрал Рим, то тогава Византия би изгубила цяла Източна и Югоизточна Европа. На практика това означава цялата територия на Стария континент и така още през ІХ-Х в. щеше да се постигне някаква средновековна форма на Европейския съюз. Това обаче не се случва и разривът става все по-дълбок. Фотий пръв обвинява папството в ерес и това се задълбочава през следващите години, за да се достигне през ХІ в. до окончателно разделение между Изтока и Запада. Разделение, което с толкова труд се преодолява едва днес.

Гласове от миналото: Из „Бертинските анали”, ІХ в:

  1. „Князът…проводил пратеници при германския крал Лудвиг, с когото бил сключил мирен договор и поискал от него епископ и свещеници. И когато му били изпратени, той ги приел с дължимата почит…Той (княз Борис-Михаил –б.а.) също така отправил до папа Николай много запитвания, за да се съветва с него относно тайнствата на вярата. Поискал от него също да му изпрати епископи и свещеници и молбата му била удовлетворена.”



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Времето днес ще бъде предимно слънчево. Следобед, главно над източните и планинските райони, ще се развива купеста облачност, но ще бъде без валежи. В североизточната половина от страната ще духа слаб […]

 

Днес над югоизточната половина от страната ще се развива мощна купесто-дъждовна облачност. Ще има краткотрайни валежи, на много места интензивни, придружени […]

 

Предиобед днес над по-голямата част от страната ще преобладава слънчево време. По-значителна облачност ще има над Североизточна България, където на отделни […]

 
 

към началото