Православната църква е отредила от векове на този ден да се чества заедно тяхната памет и така да се отдава почит на просветителското им дело. Този ден са избрали за свой празник висшите православни богословски школи – факултети и духовни академии.

Като въздава равночестна прослава на Св. Три Светители – Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), Светата Църква свидетелства, че те са равни пред нея по дарования, заслуги и святост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният събор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.

Наложила се благодатната намеса на самите Трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на Св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита по времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия да се обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 г. бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба.