твоята гледна точка
Пикът на инфлацията мина, ред е на заплатите да настигат
Автор Vnews, добавено на 13.01.2023 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Сценарий за стагфлация у нас е малко вероятен, освен ако сами не се простреляме с груба грешка

2022-а беше година на постоянни негативни изненади за инфлацията – тя постоянно се увеличаваше и в България, и в чужбина заради множество шокове, първо заради енергийната криза още от края на 2021 г., после заради войната в Украйна, оттам горивата, енергията, храните и т.н. Каква ще бъде 2023 година? Първите индикации сочат, че новата година ще бъде точно противоположна на старата – инфлацията бързо ще спада, а

 

изненадите по-скоро ще са положителни

 

Например в САЩ инфлацията на годишна основа достигна пик от 9,1% през юни и оттогава постоянно намалява. За пет месеца спадна с два процентни пункта до 7,1%, като се очаква тези дни новите данни за инфлацията да отчетат около 6,5%, а в края на 2023 г. да спадне наполовина, тоест около 3%.

В еврозоната в последно време също се отчитат позитивни изненади – през ноември и декември Еврозоната отчете месечна дефлация, което не се е случвало от 2020 г., когато имаше временно дефлация заради пандемията. Съответно годишната инфлация спадна от 10,6% през октомври на 9,2% през декември и се върна на едноцифрена стойност за първи път от септември. До края на 2023 г. очакванията са темпът на инфлация да спадне поне наполовина.

Къде е България? Тук също беше постигнат пик на инфлацията от близо 19% на годишна основа през септември и оттогава тя постепенно намалява. По-сериозно забавяне ще усетим през пролетта и лятото, когато вероятно

ще се върнем на едноцифрени

 

нива на инфлация, а при липса на някакви нови шокове към края на годината се очаква инфлацията да спадне до сравнително ниски нива от около 3-4% и да се успокои напълно през 2024 г.

За намаляването на инфлацията помага успокояването на цените на петрола и горивата и най-вече постепенното разрешаване на енергийната криза в Европа. В краткосрочен план много правителства въведоха антикризисни мерки в енергетиката, но се действа бързо и по строежа на газови терминали, инвестиции в нови енергийни мощности (соларни, вятърни, ядрени), приключване на ремонтите на френските ядрени реактори.

 Но има и допълнителни фактори – например по данни на агенция Блумбърг цените на торовете на световните пазари се сринаха до най-ниското си ниво от 19 месеца насам, а

цените на храните на международните пазари отчетоха първи спад на годишна основа след 26 месеца поскъпване, според индекса на ФАО. Енергията, горивата и храните са отговорни за 2/3 от инфлацията в Европа и вече не се покачват – така че основните двигатели на инфлацията вече ще действат антиинфлационно.Положителни новини има и в икономическите данни. Например тези дни американската банка “Голдман Сакс” прогнозира, че няма да има рецесия в еврозоната през 2023 г. Досега всички смятаха, че рецесията в Еврозоната е сигурна заради енергийната криза, но тези очаквания вече се пропукват. Това не е първата

шокираща прогноза на “Голдман Сакс”

 

– в края на лятото същата банка прогнозира срив на цената на газа в Европа до под 100 евро, което звучеше невероятно – но прогнозата се оказа вярна. Всъщност дори цената спадна до 60-70 евро, което е по-ниско и от най-оптимистичните очаквания. Една приятна изненада след цяла година на лоши новини.

Масово очакванията бяха за рецесия в Европа през зимата заради липса на газ. Тезата беше, че при дефицит на газ в Германия страната ще спре газа на заводите, съответно индустрията ще спре и оттам всички свързани производства, доставчици и поддоставчици в цяла Европа. Обаче до дефицит на газ не се стигна – заради бързото строителство на терминали и меката зима. Германия нямаше нито един терминал за втечнен газ допреди няколко седмици, но през декември пусна първия, а тези дни се очаква да заработят още два и още няколко са в строеж.

Германският регулатор месеци наред предупреждаваше, че при нужда ще ограничи доставките на газ за индустрията – но тази седмица за първи път успокои, че няма да се стигне до дефицит на газ тази зима. Сценариите на енергийните експерти дори очакват газохранилищата да останат доста пълни в края на зимата, което ще помогне за следващата зима.

Не се сбъднаха и апокалиптичните прогнози за срив на германската индустрия след спирането на руския газ през лятото.

 

Не само руските тролове, но и някои германски индустриалци

 

лансираха тезата, че без руски газ всичко ще се срине. Обаче данните на германската статистическа агенция от 9 януари показаха точно обратното – от март насам германското индустриално производство е стабилно, дори леко се увеличава. Дори Германия, най-зависимата от руски газ страна, успя да се организира и да избегне енергиен и индустриален колапс. Каква по-добра новина за Европа.

Остава обаче рискът от повишение на лихвите. В САЩ рязкото вдигане се очаква да доведе до рецесия – там икономиката прегрява заради монетарна експанзия и огромни бюджетни дефицити, и спирането на инфлацията изисква по-високи лихви. Еврозоната има шанс

 

да мине с по-ниско вдигане на лихвите,

 

тъй като тук няма прегряване, нито такива дефицити. Предизвикателството пред ЕЦБ ще бъде да уцели точното ниво на вдигане на лихвите, така че да елиминира инфлацията, но без да вкара икономиката в тежка рецесия. Извън еврозоната ще е по-тежко, например Унгария е с най-висока инфлация в Европа и се очаква това да остане така през цялата 2023 г., което означава запазване на много високи лихви в страната за дълъг период.

За България очакванията са по-оптимистични – до момента няма нито една прогноза, която да предвижда рецесия тук. Средната прогноза е около 1,2% реален икономически растеж през 2023 година, а най-масовата прогноза е за 1,4%. Очаква се забавяне на икономиката и рязко забавяне на инфлацията, но не и рецесия. Така че

 

сценарий за стагфлация в България е малко вероятен,

 

освен ако сами не си причиним някоя груба грешка в икономиката.

През 2023 г. предизвикателството в България ще бъде заплатите да настигнат и надминат натрупаната инфлация. Част от бизнеса се съпротивлява, но при рекордно ниската безработица в България и дефицита на кадри пазарът ще бута заплатите нагоре. Който не се съобразява с пазарните тенденции, може много лесно да си загуби персонала. С какво може да помогне държавата? Да не бави инвестициите, финансирани от еврофондове, да ускори реформите, така че да влезем по-бързо в Шенген и еврозоната, което ще намали рисковете и ще насърчи инвестициите.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Температурите продължават да падат. Атмосферното налягане пък е значително по-високо от средното за месеца – ще продължи да се повишава.

 

На отделни места, главно в източната половина от страната, ще превалява слаб […]

 

Атмосферното налягане е значително по-високо от средното за месеца – ще продължи да се повишава.

На отделни места в планинските и източните […]

 

Ад в съседна Турция. Домино от трусове удари страната и взе много жертви. Разрушенията са страшни.
130  разрушени сгради и десетки ранени […]

 
 

към началото