твоята гледна точка
Димитър Ганев: Не е имало фалшифицирани избори. Нито с хартия, нито с машини – щеше да лъсне от екзитпола
Автор Vnews, добавено на 22.11.2022 година, в категории: Изборът, Коментари (0)

Визитка

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна

Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология. Главен асистент в катедра “Политология” на СУ и преподавател там

Научните му интереси са свързани с проблематиката на българския преход

Съосновател на Изследователски център “Тренд”

– Г-н Ганев, тече поредна инициатива за промяна в изборното законодателство, която отново нажежи страстите. Коя е причината за бурния отпор – нали доскоро гласувахме с хартиена бюлетина?

– Вероятно сме на път да поставим рекорд по най-честа смяна на изборното законодателство за най-кратко време. А това, меко казано, не е престижна класация. Вече повече от десетилетие почти всяко мнозинство в Народното събрание инициира промени в Изборния кодекс, и то най-често непосредствено преди избори. Това ни оставя с горчивия привкус, че мнозинството променя правилата в последния момент в своя изгода. Разбира се, били сме неведнъж свидетели, че промените в изборните правила се обръщат срещу техните инициатори. Крайният резултат от тези чести промени обаче е ерозия в доверието към изборния процес. Човек остава с впечатлението, че няма значение кой как гласува, а е важно само кой как брои. Това води до липса на мотивация да гласуваш, а оттам и до по-ниска избирателна активност.

Колкото до конкретната причина, за която попитахте – мнозинството от ГЕРБ, ДПС и БСП смята, че е ощетено от машинното гласуване, докато “Продължаваме промяната” и “Демократична България” са сигурни, че ще бъдат ощетени при връщане на хартиената бюлетина.

– С какво ще са ощетени?

– С въвеждането на машинно гласуване де факто наложихме технологичен ценз. Част от българските избиратели, основно по-възрастни, никога в живота си не са ползвали компютри, смартфони, дори банкомати и е съвсем естествено да имат технологична бариера. И не че ако те отидат до секцията, няма да се справят с кратки и лесни указания, но те просто не стигат дотам, защото се притесняват, че ще се изложат. БСП в най-голяма степен, но също и ГЕРБ, и ДПС очевидно са на мнение, че имат сериозен дял от избиратели в тази възрастова група, което ги кара да поискат избор – машина или хартия. Демографският профил на избирателя на “Демократична България” и “Продължаваме промяната” от своя страна пък не предполага по-добро представяне, ако тази изключена от изборния процес група се завърне пред урните.

– Колко впрочем са тези хора, които са изключени поради технологичния ценз, както вие го нарекохте? И този технологичен ценз ли е основната причина за ниската избирателна активност на последните три вота?

– Колко точно са тези хора, които сме изключили от изборния процес заради машините, е трудно да се каже. Ще направя обаче едно сравнение. На изборите през юли и ноември 2021 г. в секциите с над 300 души – където се гласува само с машина, и в секциите под 300 души, където се гласува само с хартия, разликата в избирателната активност е 18%. 18% повече избиратели са гласували в секциите с хартия. Разбира се, профилът на избирателите в едната и другата група не е един и същ. Затова е коректно да се направи сравнение между избирателната активност на изборите през 2017 г. пак в секциите под 300 и над 300 души. Разликата тогава е 13%. 13% повече при секциите под 300 души. Тази разлика от 5% между 2017 и 2021 г. можем с голяма степен на вероятност да я причислим в ефекта “машинно гласуване”.

Но това е само една от причините за по-ниската избирателна активност. Вероятно ефектът от машините дистанцира около 200 хиляди души от изборния процес или поне така сочи този експеримент, който представих пред вас. Другите причини са общото недоверие в цялата политическа класа и липсата на мотивация да подкрепяш когото и да е. И, разбира се, електорална умора. Българските избиратели бяха подложени на 4 поредни парламентарни вота за година и половина. Ако не се състави сега правителство и се произведат избори през март, в рамките на 2 години ще сме гласували 5 пъти за парламент. Абсолютен рекорд за следосвобожденската история на България.

– Но “Демократична България” и “Продължаваме промяната” твърдят, че при гласуване с хартиена бюлетина изборите се фалшифицират.

– От другата страна пък ГЕРБ, БСП и ДПС изразяват позицията, че чрез машините се фалшифицира вотът. Крайният резултат от тези обвинения на двете страни е, че българите все по-малко вярват, както в хартиеното гласуване, така и в машините. Но тук е моментът да направим едно много важно уточнение. Изборите в България не се фалшифицират. И не са били фалшиви нито когато сме гласували с хартиена бюлетина, нито когато гласувахме на последните три избора с машина. Доказателство за това са социологическите инструменти в изборния ден – екзитполът и паралелното преброяване. В последните 32 години на всеки избори поне няколко социологически агенции са правили самостоятелен екзитпол и паралелно броене на гласовете. Резултатите на агенциите почти никога не са се отклонявали с повече от 1-2% от крайния резултат. Ако действително имаше фалшификация на някой избор, това щеше да лъсне веднага. Например, ако екзитполът на 4 социологически агенции показва, че някоя партия печели 19%, а после ЦИК обявява 24%резултат, в такъв случай е очевидно, че ще става дума за тежка фалшификация от 5%. Но такъв случай никога сме имали.

И тук не искам да ме разбирате погрешно. Със сигурност в определени секции на някои от изборите са ставали манипулации. Факт е, че имахме проблем с невалидните бюлетини. Факт е, че машинното гласуване реши този проблем. Факт е обаче и че това гласуване отвори други проблеми, за които вече споменах.

– Какво тогава е решението?

– Вариантът паралелно гласуване с машини и хартия не ми се вижда добър, защото това ще създаде проблем при броенето и обработката. Ще стане хаос с протоколите, пак ще има драматични сцени, които ще се предават на живо по телевизията и това неминуемо ще докара още по-голямо недоверие към изборите. За мен лично най-доброто решение е връщането изцяло на хартиената бюлетина с въвеждането на сканиращи устройства и преброителни центрове. Така хем премахваме този технологичен ценз, който въведохме с машините, хем елиминираме невалидните бюлетини със сканиращото устройство, защото то не позволява подаването на невалидна бюлетина, хем решаваме проблема с преброяването чрез преброителни центрове.

– Район “Чужбина” не се състоя – с право ли?

– Друга заблуда, която забелязвам, че цари, е, че с въвеждането на район “Чужбина” резултатът ще бъде по-различен. Не, няма да бъде. Това коя партия колко депутати печели, се решава от общия ѝ резултат – сбора на гласовете, подадени в страната и в чужбина. След като се определи точната бройка, тогава те се разпределят по многомандатни избирателни райони – или по друг начин казано – кой депутат откъде влиза.

Проблемът с район “Чужбина” е неговата големина. Един многомандатен избирателен район се определя на база живеещото население в него. Българите, живеещи в чужбина, са грубо казано, колкото тези, живеещи в столицата. На последните избори трите района в София изпратиха 42-ма народни представители в парламента. Това означава ли, че район “Чужбина” трябва да е над 40 мандата? Някой ще каже, че не трябва, защото гласуват много по-малко хора. На изборите през октомври около 180 хиляди българи гласуваха в чужбина. Това е малко повече, отколкото гласуваха на последните избори във Варненския многомандатен избирателен район, който изпраща 15 депутати в парламента. Означава ли, че трябва район “Чужбина” да е 15 депутати? В правната комисия в парламента се предлага районът да е 4-мандатен. Защо? На каква база го определяме това? Някой просто така е решил? Нали това е закон – трябва да се опира на някакъв принцип и той да важи за всички райони?

А нека не забравяме и защо въобще има многомандатни избирателни райони – освен да има относителен регионален баланс, да се пази и връзката между дадения представител и неговия избирателен район. В случая депутатите, които биха влезли от район “Чужбина”, ще трябва да поддържат връзка с избирателния си район и да се отчитат на жителите както на Бурса, така и на Лондон.

И на трето място, но не и по значение. По конституция след като бъде избран, народният представител не представлява своите избиратели, а целия народ. Така че всеки един депутат в Народното събрание реално е представител и на българите, живеещи в чужбина, и трябва да съблюдава техните интереси.

– Връщането на Обществения съвет към ЦИК какво ще допринесе за честността на изборния процес?

– Премахването на Обществения съвет беше чиста глупост. Не мога да разбера мотивите на депутатите, които са гласували това предложение. Общественият съвет няма пряко отношение към изборния процес. В него влизат представители на гражданския сектор, неправителствените организации, както и експерти по избори. От наличието на подобен орган може само да се спечели под формата на експертиза и външно мнение.

– С хартиената бюлетина ли ще приключи животът на 48-ия парламент?

– Шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на това Народно събрание никога не са били високи. След промените в изборното законодателство обаче те намаляха още повече. Най-общо имаше два варианта за съставяне на кабинет – един около ГЕРБ, ПП и ДБ, и втори, станал известен като коалицията “Рашидов” – ГЕРБ, БСП, ДПС и “Български възход”.

Първият изглежда невъзможен, защото изборните правила увеличиха още повече и без това сериозната дистанция между ПП и ДБ, от една страна, и ГЕРБ, от друга. Представете си втория вариант, ако се стигне до общо правителство. Вие видяхте какво се случи само заради едни промени в Изборния кодекс – протести, висок градус на напрежение и прочее. Подобен кабинет ще бъде под непрекъснат уличен натиск, със слаба първоначална подкрепа, ще управлява в тежка социално-икономическа ситуация и всичко това – по-малко от година преди местни избори. Самият Борисов в свое интервю наскоро заяви, че правителство може да се направи, но то няма да бъде прието от хората. Визираше се именно тази конфигурация. Очевидно, че и за ГЕРБ това не е вариант. Разбира се, има още време и при рязка промяна на политическата ситуация, би могло да се стигне до някакъв редовен кабинет, но от днешна гледна точка предсрочните избори изглеждат по-вероятен сценарий.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Православната църква почита днес паметта на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Днешния празник народът нарича Никулден.

Св. Николай е покровител на моряците и рибарите и банкерите.

Николай Мирликийски е роден през III в. в […]

 

Проф. Николай Габровски е номинацията за премиер на ГЕРБ-СДС.

Президентът Румен Радев връчва първия мандат на ГЕРБ-СДС – първата по численост парламентарна […]

 

От 1 януари 2023 г. спира помощта от 25 ст. за литър гориво и ще се изработва нов механизъм за целево […]

 
 

към началото