Странно нещо е животът в България. Почти абсурдно. Особено в последните години. От най-високите етажи на властта късат гласни струни и ни убеждават, че масирано дигитализират администрациите. За да се случват обществените услуги бързо, лесно и прозрачно. И най-вече – да се елиминира изправянето “лице в лице” на гражданина срещу чиновника, разбирай – да няма шанс два лева да вървят под масата…Засега като безспорно електронно събитие с български адрес припознавам само избирането на депутати с машини…
Колко милиарда са похарчени за т.нар. Електронно правителство и в чия полза мога само да предполагам. Колко са истински електронните услуги, които администрацията – държавна/общинска предлага – също. Едно обаче е категорично ясно – електронно здравеопазване на територията България няма. Нищо, че МЗ се бие в гърдите, че рецептите и направленията за преглед при специалист или за хоспитализация вече се издават дистанционно и GP-то трябва само да ни продиктува номера им по телефона или да ни го пусне на съобщение и на нас ни остава само да крачим бодро към аптеката или съответния специалист.
Да, ама не.
Семейните лекари (чиято роля в пъзела, наречен българско здравеопазване, ще се въздържа да коментирам) могат да издадат електронно направление/рецепта. Ама могат и да откажат, ако не отидете до кабинета им…
Какво му е електронното на едно направление, ако трябва а си го вземете лично от кабинета на личния лекар, да каже министърът на здравеопазването.
С тази цел услужливо му подаваме алгоритъма, по който системата работи и движи нас – пациентите в момента, за да успеем да се сдобием с най-рекламираната новост в родното здравеопазване – електронно направление за преглед при специалист: Дете в гимназиална възраст (от здравноосигурено семейство) отива на училище първа смяна с леко зачервено око. В следващите часове дискомфортът му се усилва. Родител записва веднага час (за след учебните занятия – тъй като семейството цени образованието) за преглед при офталмолог (защото семейството е враг на самолечението по Google).
От кабинета на очния лекар любезно информират, че специалистът работи по здравна каса и прегледът на детето няма да струва нищо, трябва само да се вземе направление от семейния лекар. Родителят признава, че няма време да чака на опашка при GP-то за направление и ще плати прегледа (семейството е с един родител и няма кой да се нареди на непредвидена опашка). От кабинета на специалиста вежливо успокояват, че вече не се чака при личния лекар. Той само трябва да напише направлението и срещу ЕГН-то на детето на компютъра при очния лекар ще излезе направлението. Звучи толкова простичко и хубаво, че радва и средноскептичен българин. И така: Часът за очен преглед е записан. Остава направлението. За него можем да звъннем на GP-то най-рано след 13.00 часа. Защото е четна дата, смяната му/й е втора и вдига телефона на пациенти в този часови пояс. Спазваме правилата на личния лекар и звъним след 13,30. Обясняваме ситуацията стегнато (да не губим времето на семейния лекар, когото за 20 години семейството е занимавало със здравето си 20-ина пъти). Отсреща обаче – стена. “Трябва да дойдете на място, за да подпишете амбулаторния лист.” Обещанието, че след прегледа ще подпишем съпросния лист, води до невротизиран отговор: “Издевателствате над нервната ми система, но ще ви го напиша”…
Толкова за дигитализацията на роднито здравеопазван и за отношенията лекар-пациент.
Родителят отказва направлението (да не си слага грях с нервната система на личния лекар) и поема по общия ред – да се справи с времето, а и да не се моли за милост на някого, в чийто месечен приход (като част от пациентската му листа) е редовен вложител две десетилетия.
За да не се чувства пълен глупак, поизнервен, но с възпитан тон, скастреният от GP-то родител звъни в РЗОК – Варна (на чиято територия се развива действието). По телефона получва любезен, компетентен и убиващ с тъпотата на съдържанието си отговор: “Права сте. Не е електронна услуга, за която трябва да ходите на място, но по договор личният лекар има право да Ви издаде електронно направление след консулт с него, който удостоверявате с подпис”…
Ред е на МЗ да каже: Какъв консулт може да направи общопрактикуващ лекар при очевиден проблем с око, крайник и пр? Как електронното направление улеснява гражданите повече от аналоговото, след като и двете се издават под условие да се явите физически в кабинета на личния лекар? Още повече, че консултът очевидно е формален, защото допуска подписът да го постави представител на пациента, т.е неговото състояние си остава грижа на специалиста, при който трябва да отиде със заветното направление…
Или пък грешката е вярна и абсурдът, който къса нервите на гражданите, има връзка с факта, че всяко пациентско “добър ден” добавя към сметката на GP-то им по 1% от минималната работна заплата…
Споделете текущата публикация:
