твоята гледна точка
Учете математика, български език, литература!
Автор: Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания, вицепрезидент и главен икономист на КНСБ, добавено на 23.10.2022 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Имам чувството, че сме поставени в ситуация да браним знанието именно от най-знаещите в тази държава. Българинът ни изненада през последните 15 г. с нова гъвкавост и нова толерантност към приемане на посредствени кумири, клишета, парадигми и разбирания за живота и заобикалящата го среда. Не обвинявам средностатистическия българин или младото поколение, от което съм част и аз. Напротив. Виновни са онези, които допуснаха да има такова предлагане. Променихме предлагането, а оттам формирахме различно търсене, но не в икономически смисъл, а в ценностен. Ситуацията е такава, че

учиш 5 г. бакалавърска и магистърска степен, знаеш 1-2 езика на 23 г.,

но в крайна сметка отиваш да правиш бургери в мола.

В най-добрия случай започваш работа в колцентър, който е аутсорснал дейността си в България заради евтината цена на труда.

Знаете ли кое е жалкото в цялата картинка? Жалкото е, че ние сме народ с потенциал, но сме ангажирани в немалка степен с “глупави работни места”. Имам усещането, че хората прекарват целия си трудов живот, изпълнявайки задачи, които тайно вярват, че всъщност не е необходимо да бъдат изпълнявани. Моралното и духовно увреждане, което идва от тази ситуация, е дълбоко. За това усещане допринася и безрезервно ниското заплащане в продължение на много години. Всъщност един колективен трудов договор на работното място само може да подобри ситуацията, но в никакъв случай няма да я влоши. Според официалната статистика там, където има КТД, работната заплата е с около 14% по-висока спрямо работните места, където няма. Но либералният елит упорито подменя дневния ред на обществото и постоянно говори за конкурентоспособност, а не за социална справедливост.

И така предлагането се промени, а оттам и нашата ценностна система. Според “Гугъл Трендс” на второ място сред най-търсените българи в Гугъл през 2021 г. е една плеймейтка, на четвърто – един футболист, а на осмо място друга плеймейтка. Според същия този Гугъл през 2021 г. най-гледаното нещо в България е бил един турски сериал. Не казвам, че това е лошо, но е показателно за нашите интереси и предпочитания и с какво ангажираме ежедневието си, тъй като тези статистики се правят на база най-много търсения.

За съжаление, не само знанието е в криза. Преподаването на знание също е в криза и това причинява последици, които се простират извън университетските стени. Това, което се преподава, формира мненията на следващото поколение управленци, а оттам и обществото, в което ще живеем.

Справка в Националния статистически институт показва няколко други интересни тенденции. Знаете ли, че нетният коефициент на заместване при висшето образование през 2022 г. е 42%. Това означава, че по-малко от половината от населението на възраст между 18 и 23 г. учи някаква форма на висше образование, било то бакалавър или магистър, редовна или задочна форма на обучение. Това показва, че митът, че всеки в България е висшист заради лесния прием и евтината държавна поръчка, няма нищо общо с реалността. Всъщност от повече от 10 г. този нетен коефициент на заместване се движи в интервала 40 – 42%, независимо че броят на висшите учебни заведения се увеличава, а критериите за прием стават все по-ниски.

Освен това през последните шест години (2016 – 2022) преподавателският състав във висшите училища е намалял с 6,8% или 1528 души. За същия период

професорите намаляха с 12,5% (420 души),

а доцентите ни само за 6 г. са с 10% по-малко (623 души). Макар докторантите да се запазват на относително една и съща бройка през последните години, е налице значително структурно изменение в предпочитанията на младите българи в каква област да пишат дисертация. Така например докторантите по математика и статистика през 2022 г. са с 26% по-малко спрямо 2016 г., а тези по технически науки и технически професии за същия период са намалели с 16,1%. Докторантите по езици пък, включително български, са намалели с над 30%. Избралите да пишат дисертации в областта на физическите и химическите науки също намаляват с 37% само за няколко години. За сметка на това броят на докторантите в областта на изкуствата е нараснал с 18% през разглеждания период, а в социалните услуги увеличението е 56%. Налице е отлив и от хуманитарните науки за сметка на правото като предпочитана област за придобиване на научна степен “доктор”.

Всички тези числа са белег, че цивилизационният компас на новото поколение българи се променя. Какво може да се направи?

Трябва да учим!

Учете математика, български език, литература. Учете икономика, за да можете, когато един ден детето ви попита защо водата на летището е 5 лв., да можете да му кажете истината, а не да обяснявате как държавно създадените монополи унищожават конкуренцията и по този начин ощетяват потребителите. Това е. Реалният свят трябва да бъде върнат в класните стаи, както и дебатът за плурализма в предпочитанията. Предлагането трябва да се промени и обогати. И макар информацията в днешно време да е на няколко кликвания разстояние, никой не се сеща да посегне към нея.

А когато имаме достатъчно знания и започнем своя трудов живот, хубаво е да се сетим, че един колективен договор на работното място само може да подобри нещата.

 



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Тази сутрин ще бъде ветровито с показания на термометрите в сутрешните часове от плюс 4 до минус 1 градуса, в Добруджа – до 4-6. Предиобед облачността ще бъде значителна с валежи […]

 

Следващата седмица ни очакват много ниски температури. Ще наблюдаваме т.нар. ледени дни, в които максималната температура няма да надхвърли нула градуса. […]

 

ДАНС е сезирала прокуратурата за „Джемкорп“. Това съобщи във Фейсбук профила си депутатът от ГЕРБ Десислава Трифонова.

„САЩ санкционираха с „Магнитски“ един […]

 
 
Още от Твоят глас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

към началото