твоята гледна точка
Роджър Федерер–Благородника напуска корта
Автор: Труд, добавено на 17.09.2022 година, в категории: Спорт, Коментари (0)

Величието в спорта обикновено се измерва с числа. Който е взел най-много купи и медали, лесно печели сравнението с другите. След 20-30 години вероятно никой няма да си спомня за елегантността на Роджър Федерер като аргумент пред постиженията на Рафаел Надал и Новак Джокович например. Както и днес никой не говори за подобни неща относно величия от миналото като Бьорн Борг, Джон Макенроу, Пийс Сампрас и Андре Агаси. Сигурно ще има нови герои, които ще обсебят тениса със собствените си истории, а за по-младите фенове на играта няма да е толкова важно как някой е изпълнявал бекхенд с една ръка преди десетилетия…

Да, числата в спорта са важни, все пак той е състезание. И Федерер ги има – 20 титли от Големия шлем и общо 103 трофея на сингъл, 310 седмици на върха на ранглистата, 237 от които последователни, което все още е рекорд… Всъщност доскоро Маестрото от Швейцария държеше значително повече рекорди, но повечето бяха подобрени от Надал или Джокович. 6 титли пък не му стигнаха да измести Джими Конърс от първото място по спечелени турнири, но сякаш това не беше приоритетна цел – Роджър лесно можеше да си уреди няколко участия в нискоразредни надпревари, за да натрупа необходимия брой… В продължение на десетилетие Федерер беше безспорно най-великият, тъй като водеше убедително по спечелени титли от Големия шлем – четирите премиум турнира за годината. Самият той им отдаваше необходимото значение – 2009-а беше историческата година, в която първо оформи „кариерния си шлем“ с липсващия трофей от „Ролан Гарос“, а след това счупи рекорда на Пийт Сампрас от 14 купи с паметна победа над Анди Родик в петсетова драма на финала на „Уимбълдън“. Всичко това беше съпроводено с много емоции и сълзи покрай няколкото пропуснати шанса заради загуби от големия съперник Надал…

Битката между двамата със сигурност е най-великото съперничество в историята на тениса. Тя се превърна в сблъсък на два подхода – Федерер олицетворяваше традиционния тенис, в който беше важно да надиграеш противника с техника и тактика, а испанецът разчиташе да достигне всяка една топка и да нанесе с един удар повече от човека от другата страна на мрежата. Рафа спечели това съперничество – не само защото има повече победи в директните им мачове, което някои обясняваха и с особености на характера на двамата. Но най-вече защото неговият подход стана модел за следващите големи играчи като Джокович и Анди Мъри, които също ориентираха стила си към агресивно връщане от основната линия с цел изтощаване на противника. Станаха като Надал, защото не можеха да станат като Федерер. Трудът може да е по-важен от таланта, но всеки може да го положи.

Така жестоко стиснатите зъби се превърнаха в рецептата за успех, след като тенис централата реши да забави кортовете на всички настилки – дори тревата на „Уимбълдън“ вече беше подходяща за „връщачите“, а целта беше да не се остави тениса в ръцете на другата крайност – двуметровите момчета, които завършваха точките с един-два удара.

Ходът се оказа отличен от маркетингова гледна точка – спортът увеличи популярността си, появиха се нови герои и съперничества. И направи играта по-неудобна за Федерер, който до онзи момент доминираше прекалено безапелационно. Но Маестрото не беше готов да остави трона си и намери начин да преоткрие собствената си игра така че да отговаря на новите условия. С близо 5 години по-възрастен от Надал, Джокович и Мъри, той се завърна на върха с още три титли от Големия шлем – две в Австралия (2017-а и 2018-а) и една на „Уимбълдън“ (2017-а). Постави и един особено показателен рекорд – 14 години разстояние между първата и последната му седмица като ?1 в ранглистата. Лебедовата му песен бе през 2019-а, когато загуби спечелен мач от Джокович в паметния финал на „свещената трева“ в може би най-драматичният голям мач в историята на тениса…

Остана в играта до последно – стигна полуфинал в Австралия (2020-а) и четвъртфинал на Уимбълдън (2021-а), но годините и травмите се трупаха. Роджър имаше проблеми с гърба още от началото на кариерата си, заради което успява да се измъкне от задължителната за мъжете казарма в родината му. На върха на кариерата си (2008-а) бе повален от мононуклеоза и рецидив на травмата в кръста, но още бе млад и му минава бързо. 5 години по-късно гръбнакът отново се обади и Маестрото започна да пропуска турнири и да губи позиции. Това е моментът, в който сякаш реши, че вече няма как да разчита на физиката си и започна да експериментира с нови ракети и стил на игра, за да контрира все по-силните и издръжливи противници. През 2016-а скъса менискус при игра с дъщерите си и се подложи на операция, а в последните години отново коленете и кръстът го държаха далеч от кортовете, за да се стигне до очакваната от доста време новина за оттеглянето му.

„Исках да оставя тениса по-добър“, каза Федерер след една от титлите си от Големия шлем преди десетина година, когато всички очакваха да каже „край“. В друг случай твърдеше, че не отдава голямо значение на броя на трофеите, което бе прието като лицемерие. Но в крайна сметка няма никакво значение кой ще бъде обявен за най-велик в тениса оттук-нататък. Нищо не е вечно, а Маестрото вече беше най-великият.

 

Не исках този ден да идва

Скъпи Роджър, мой приятелю и съперник, исках този ден никога да не идва. Той е тъжен за мен и за целия спорт. Беше удоволствие, чест и привилегия да споделя с теб всички тези години на корта и да преживеем незабравими моменти. Ще споделим много моменти и занапред, ще направим още много неща заедно. Желая ти щастие със съпругата ти Мирка и семейството ти.

Рафаел Надал

 

Добре дошъл в клуба на пенсионера!

Каква класа! Дори в начина, по който обяви оттеглянето си. Перфектно, както цялата ти кариера. Винаги съм ти се възхищавала, нашите пътища се оказаха много подобни. Ти вдъхнови милиони хора по света, аз съм само един от тях и никога няма да го забравя. Добре дошъл в клуба на пенсионера!

Серина Уилямс

 

Изгради нова представа за величие

С шампионския си дух и спортсменството си той изгради нова представа за величие в спорта. Начинът, по който играеше, вълнуваше милиони по света в продължение на десетилетия и вдъхнови толкова много да хванат ракета в ръка. Поведе нова ера в израстването на популярността на нашия спорт, малко спортисти са оказали такова влияние върху полето си на изява. Роджър накара всички нас да сме горди, че сме част от един и същи спорт с него.

Андреа Гауденци, председател на АТП

 

Мачовете му бяха като за културните страници

Федерер не се оттегля като един от най-двамата най-добри играчи според статистиката, а последният му сет на Големия шлем бе загубен с 0:6. Но тази представа е илюзия. С неговото напускане тенисът губи най-великия си артист, който издигна спорта на друго ниво. Когато беше в най-добрата си форма, мачовете му бяха представление, подходящо за културните страници. Участваше в епични гладиаторски битки без да пролива пот и усилия.

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл“



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Времето днес ще бъде предимно слънчево. След обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места в западната половина от страната ще превали. Вятърът ще бъде от запад-югозапад, […]

 

Само 6 партии ще влязат в следващото Народно събрание, показва новото национално проучване на „Маркет линкс“, финансирано и реализирано съвместно с […]

 

Дори в богатите европейски държави вероятността от граждански безредици нараства заради високите цени на горивата и храните, сочи анализ на британска компания

Риск от граждански бунтове […]

 
 

към началото