Шоколад за успешно изпълнена задача? Или кофичка сладолед, когато няма с кого да говориш? Това са признаци на пристрастяване към сладкото, предупреждава психотерапевтът Олга Багрий. Тя, заедно с диетолога Елена Знахаренко, разкриват защо наистина се нахвърляме на сладкото.
Стресът е основната причина за глада за захар. Тялото се нуждае от глюкоза в търсене на серотонин, естественият антидепресант. Когато ядем сладко, настроението временно се подобрява, безпокойството изчезва и идва краткотрайно усещане за спокойствие.
Нуждата от внимание и комуникация също често ни води до щанда за торти. Ако обаче се научите да проявявате любов към себе си, тогава навикът да „заглушавате“ проблемите може да изчезне, смята психотерапевтът.
„Пристрастяването към захарта” има не само психологически, но и физиологични причини. Високата кръвна захар е едно от тях, казва гастроентерологът Знахаренко. Мнозина дори не подозират, че ядат захар по-често, отколкото си мислят. Всъщност понякога този продукт се използва от производителите като консервант или подобрител на вкуса. Рязкото намаляване на обичайната „доза“ провокира желание за сладкиши.
Небалансираната диета, по-специално недостатъчното количество протеини в диетата, както и липсата на физическа активност, често предизвикват спешно желание да хапваме торта, сладолед или шоколад.
Споделете текущата публикация:
