твоята гледна точка
България е в топ 5 на неработещи и неучещи младежи в ЕС
Автор Vnews, добавено на 09.08.2022 година, в категории: Вести, Коментари (0)

По-тясна интеграция между образователните и социалните институции, профилиране на младежите, фокус върху превенцията на отпадане от училище

Най-новият анализ на ИПИ от поредицата, посветена на социалната политика си поставя за цел да изгради профила на младежите в България, които не работят и не учат (NEETs – б. р. Not in Education, Employment or Training или „Не е в образованието, заетостта или обучението“ ), като изведе основните им характеристики и разпределение според образованието, доходите, здравето, региона, семейната среда. Въз основа на тези изводи предлагаме основни насоки за реформа на младежките политики, които да подобрят активирането и трайното връщане на повече младежи към образование и на пазара на труда.

България е сред петте страни с най-висок дял на NEETs в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях. Въпреки че в годините преди ковид кризата се наблюдаваше постепенно свиване на дела им, това е най-вече следствие от много бързото подобряване на условията на пазара на труда. Доколкото делът на NEETs нараства през кризисната 2020 г., той отново спада през 2021 г.

През 2020 г. делът на младежите, които нито учат, нито работят в България надвишава 18% от населението на възраст между 15 и 34 години – значително над средните за ЕС 14%, а по-висок е той единствено в Румъния, Гърция и Италия. С други думи, българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в целия ЕС, а обхватът на системите на гимназиално и висше образование – сред най-ниските.

Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Не е изненада, че самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.

Видимо най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието – сред NEETs има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. Доколкото тенденцията е към увеличаване на търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията, то можем да твърдим, че реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно.

Същевременно ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил – сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това от своя страна означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на NEETs и връщането им на пазара на труда и в образование.

Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и неучастието в образование, обучение и заетост при българските младежи – разлики са налице, но не са толкова значителни. Наблюдават се обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация в отделните части на страната.

На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда. Въпреки че с ползвания инструментариум не може да се установи пряка връзка между майчинство, грижа и задържане извън пазара на труда, то неактивните жени живеят в домакинства със значително повече деца а и като цяло повече хора, което навежда на извода, че за немалка част от тях работата в дома е предопределящият фактор за неактивността. В резултат активирането на тази част от NEETs изглежда особено трудно.

Изследването представя насоки за реформа на политиките по активиране на младежи въз основа на представените разрези и разпределения. Те предполагат по-тясна интеграция между образователните и социалните институции, профилиране на младежите, фокус върху превенцията на отпадане от училище, по-широко застъпване на работа от разстояние и почасов труд, дефиниране на конкретни политики към неактивните жени, разширяване на обхвата на мерките и към 30-34-годишните, фокус върху ромите и други.

Сред по-общите препоръки, които ИПИ може да добави, е по-широко застъпване на медиацията, допълните инвестиции в институциите, които се занимават с активиране на младежи (в това число подобряване на заплащането на социалните работници и медиаторите и повишаване на броя им), свиването на административната тежест върху предприятията, които наемат младежи и участват в програми за на обучение и осигуряване на работни места. Доколкото те не са пряко свързани с представените в настоящото изследване данни и разрези, обаче, оставяме фокуса върху този тип мерки за последващи публикации по темата



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Времето днес ще бъде предимно слънчево. След обяд ще има временни увеличения на облачността, но само на отделни места в западната половина от страната ще превали. Вятърът ще бъде от запад-югозапад, […]

 

Само 6 партии ще влязат в следващото Народно събрание, показва новото национално проучване на „Маркет линкс“, финансирано и реализирано съвместно с […]

 

Дори в богатите европейски държави вероятността от граждански безредици нараства заради високите цени на горивата и храните, сочи анализ на британска компания

Риск от граждански бунтове […]

 
 

към началото