твоята гледна точка
Ще охлади ли властта ищаха си за платен лобизъм*
Автор Vnews, добавено на 19.01.2011 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

ГЕРБ готвят промени в парламентарния правилник, които имат за задача да осветят лобистите, се разбра преди ден. Управляващите предвиждат създаването на публичен регистър, където ще се вписват физическите и юридическите лица, които защитават свои или чужди интереси пред НС и МС. Всяка година списъкът ще бъде публикуван в „Държавен вестник“.

Какъв ще е ефектът върху незаконното лобиране?

Идеята безспорно е крачка напред. Стига да не е гола пропаганда. В развитите демокрации има аксиома – колкото по-прозрачно е управлението, толкова по-стеснени са териториите на нелегитимния натиск върху властта. Съвременното общество е вавилонско смешение на интереси – социални, икономически, браншови, корпоративни. Всеки от тях, според степента си на организираност, търси достъп до институциите, за да прокара благоприятни за него решения или закони. Ролята на държавата е да намира баланса и да брани общото благо. Това е демокрацията в свободното общество.

На практика обаче паралелно с легитимните канали за въздействие върху властта – консултации, застъпничество, петиции, протести – съществуват и сенчестите задкулисия на нелегитимния лобизъм. Там, където се плаща, за да се получи управленски „продукт“ – законова алинея, постановление, министерска наредба или кметска заповед.
ГЕРБ, въпреки всичките си клетви в корупционна непорочност, се оказа пробит от директен депутатски и министерски лобизъм. Сред най-срамните случаи бяха опитът да се разрешат ГМО-та, поправките в закона за лова в угода на конкретни депутати, отменената забрана фирма да кандидатства за обществени поръчки в едно министерство, ако в нейното ръководство има роднина на министъра. Стигна се до безпрецедентно посегателство срещу държавността – пробутване на фалшиви текстове в „Държавен вестник“. За жалост сериозни политически санкции нямаше. Още по-малко разследвания за „търговия с влияние“.

Въпреки че моралният облик на ГЕРБ е достатъчно надраскан от лобистки акции, като един от ветераните на идеята за регламентация на лобизма и участник в изготвянето на законопроектите в 39-ото и 40-ото НС, приветствам тяхното намерение в тази насока.
Подмяната на нормалния консултативен процес между обществото и властта с купуване на властови решения е язвата, която съвременните демокрации се опитват да лекуват. Как? С прозрачност и правила за лобистките практики.

За да се ограничат възможностите за корупционен натиск, е необходима „триада“ от нормативни правила:

– за прозрачно финансиране на партиите и предизборните кампании;

– за публичност на имуществото на висшите управници, механизъм срещу конфликт на интереси и етични стандарти за работата на депутатите;

– регламентация на лобизма.

У нас липсва последното звено от тази „триада“.

Добра е идеята правилата за прозрачност на лобистките практики да се включат в парламентарния правилник. Днес вече няма нужда от специален закон. През годините бяха приети редица други текстове, които засягат темата за лобизма – криминализацията на „търговия с влияние“, предотвратяването на конфликт на интереси, съгласуването на административните актове със заинтересованите страни. Наред с това се оформи модел за регулиране на лобизма на европейско ниво.

При американския модел лобизмът е мащабен посреднически бизнес между корпорациите и властта. Поради това той предвижда стриктни задължения за разкриване на информация за целите и бюджета на лобизма. За разлика от този модел европейската практика засега се основава на минимални стандарти за консултации със заинтересованите страни при подготовката на общностната политика. Европейската комисия въведе регистър на организациите на гражданското общество в широк смисъл.

В Европейския парламент действа акредитационна система за всички лица и организации, които искат да имат достъп до институцията. В Германия всяка година Бундестагът публикува списък на лица и организации, които искат да изразяват позиции и мнения по законодателни въпроси.

Добре е у нас да се предвиди още, че всички становища на граждани и организации по законопроекти ще бъдат публикувани в интернет. Важно е да се въведе и регистър на организациите, които имат пропуск за парламента, внасят становища или участват в работни групи. Трябва да се правят публично достояние техните цели, управителни органи, както и дали се финансират от частни или от публични източници.

Правилата за лобизма не са панацея и няма да спрат онези, които искат да газят закона. Както Наказателният кодекс сам по себе си не ликвидира престъпността. Но те поне ще извадят на светло кой се опитва да влияе върху законодателството в частен интерес. Обществото има право да знае кой за какво лобира и така да преценява действията на властта.

Прозрачността е като тамян за дявола на корупцията. Тя би позволила на всеки да реагира своевременно, а не да осъмва с текстове, които други са прокарали „на тъмно“.
Всичко това обаче няма да спре директния депутатски лобизъм в угода на спонсори и благодетели, които управляващите са се ангажирали да „не закачат“. Затова е нужен силен граждански и медиен контрол. И прокуратура.

Борислав ЦЕКОВ, Институт за модерна политика
* Материалът е публикуван в „Труд“



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Днес се отбелязват 113 години от обявяването на Независимостта на България. Празничната дата, останала в сянката на Националния празник 3 март и Деня на съединението – 6 септември, все пак бележи […]

 

Днес ще има променлива облачност, над много райони намаляваща по-често до слънчево. След обяд главно над планините, а вечерта и над […]

 

Новата формация около Кирил Петков и Асен Василев набира 9% подкрепа от гласуващите. ГЕРБ си връща първото място със сериозна преднина […]

 
 
Още от Твоят глас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

към началото