твоята гледна точка
Петър Ганев: Дойде ли рецесията, ще пострадат най-много работещите в сивия сектор
Автор Vnews, добавено на 20.07.2022 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

– Повече от чудесни резултати за българската икономика дотук и изведнъж – прогнози за рецесия. Вярно, за световната икономика, но заплашени ли сме и ние  и ако да, кога да я очакваме?

– Подобно развитие не е чак толкова изненадващо.  Ние сме минали през подобен период през 2007/2008 г. Тогава имахме много високи нива на растеж,  рекордни инвестиции, бюджетен излишък и ниски нива на дълг, високи социални плащания.  Но тогава световната икономика навлезе в рецесия.  Нас ни удари доста силно през 2009 г. Така че и тогава бързо се озовахме от период на висок растеж, на строителен бум или балон на пазара на имоти в рецесия и загуба на работни места. Не е напълно изненадващо.

– Не е ли по-различна ситуацията сега и с какво?   

– Разбира се, че е.  Проблемът е във високата инфлация. Тя също в голямата си степен е привнесена отвън. Подкрепена е и от вътре- с ръст на доходите. Извън това нашата икономика е в добра форма, в много по-добра от 2008 г. Индустрията ни е  с по-висока добавена стойност, много повече хора работят в такива сектори в сравнение със строителството, което помним, че беше най-силно ударено при тогавашната криза. Кредитът, който се влива в строителството, в по-голямата си степен си е наш, български, от спестяванията на хората.  Докато, помним тогава, имаше огромен привлечен ресурс,  финансиран през банките.  Сходно е, че кризата идва от вън, и неизбежно ще ни повлияе.  И няма как да се попречи да дойде, тъй като всичко е много обвързано с Европа и със света. Така че фундаменталният въпрос е колко ще бъде дълбока и колко ще продължи.  Като основният въпрос е има ли измъкване от инфлацията без рецесия.

– Преди година много прогнози предричаха силна, но кратка инфлация. Сега май се обърнаха – ще бъде тук дълго. Вашите очаквания?

– Вече не можем да говорим за кратка инфлация, тя се задържа много повече от първите оптимистични прогнози. Тя беше изпусната още в средата на 2021 г., когато тръгна устойчиво нагоре. И то не само в Централна и Източна Европа, но и в Западна Европа, в това число Германия, в страни, които не бяха виждали такива нейни стойности от десетилетия.

Войната допълнително подкрепи тези процеси и в някаква степен ги задълбочи. Сега големият въпрос е как да излезем от тази инфлация, без да влезем в рецесия.  Защото лечението на инфлацията е вдигане на лихвите, ограничаване на кредитирането, което естествено води до рецесия, т.е. блокиране на активността.  Две поредни тримесечия с отрицателен ръст е много вероятно да се случи, въпросът е колко ще бъде дълбока, колко ще продължи и колко време ще ни отнеме да излезем от нея.

– И какви  са отговорите на тези въпроси- колко дълга и дълбока ще бъде?

– Тук вече дебатът ще се насочи към фундаменталното здраве на Европа.  И основно към равнището на задлъжнялост. Има държави с много високи нива на дълг. При тях е много важно как ще се вдигат лихвите, как ще повлияе върху тях. Какво се случва с дълга на Италия например? В България ние сме много добре подготвени, защото имаме ниска задлъжнялост. Заради ниските нива на дълг имаме пространство за маневриране. Както беше по време на пандемията, ние не направихме толкова големи дефицити като в Европа.

Имотният бум също не е с такъв мащаб. У нас пазарът не е воден от натрупването на множество ипотеки на един специалист – да кажем, от дигиталния сектор, и съответно сриването им при загуба на доход. За разлика от зад океана, където, когато се разрази кризата от 2008 г., масово хора с несигурен доход имаха по няколко ипотеки. В момента, в който  изгуби работата си собственикът, това се отразява на целия имотен пазар.  Нашият пазар остава консервативен, много малко са хората, които имат такъв брой ипотеки. Ако си загубят работата, това ще е тяхна лична загуба, няма да засегне в такава степен банката, без да завлече цялата банкова система.   Така че оставаме свързани с Европа и света, но имаме потенциал да ограничим  щетите.

– Кой симптом  или симптоми биха ни подсказали, че рецесията е дошла и при нас?

– Най-важният показател, който трябва да гледаме, е пазарът на труда. Към момента заетостта ни е висока, доходите растат.  Ние кризата всъщност я виждаме, когато хората загубят работните си места. Предишната криза това се случи с 400  000 работни места, по време на пандемията – със 100  000, като по-сериозните щети бяха ограничени. Видима, реална загуба на работни места от порядъка на няколкостотин хиляди е показател за рецесия. Ако това не го видим в такъв мащаб, ще означава, че сме минали сравнително леко.

– Последната прогноза  на БНБ беше, че недостигът на работна ръка, доходите и частният сектор ще растат дори по-бързо от инфлацията. Споделяте ли я?

– Това към момента е реалност- и ръстът на пенсиите, и на заплатите е по-висок от инфлацията. Все пак зависи и от това кога се прави замерването и за кого се отнася. Хората, които получават минимална работна заплата, сега получават по-малко от миналата година и натрупаната инфлация вече е изяла  увеличения доход.  Има хора, които са изгубили покупателна способност, но това се компенсира през бюджета. Все пак инфлацията трябва да спадне до по-нормални нива, защото сегашните стойности са екстремни. Въпросът е дали тази корекция ще доведе до загуба на работни места.

– Оценката ви за актуализирания бюджет?  Трябва ли да бъдем все толкова социални, или трябва да станем малко по-десни, малко по-концентрирани към социалната си програма например?

– Със сигурност трябва да станем по-насочени към дългосрочните мерки. Някои в посока инфлация и цени.  Но той няма такъв мащаб и няма да изиграе тази роля, която се коментира от политици и медии. Особено ако оставим настрана пенсионните мерки, които бяха очаквани.  Това, че ще влезе добавката и ще има индексиране, се знаеше. Пакетът не е толкова драматично голям. Ще бъде интересно само това дали някои  от мерките с данъците – намалението на ДДС, на акцизи. Мисля, че ако има някакво намаление на цените, то няма да дойде от тази посока. Генерално за икономиката антиинфлационният ефект се очаква от цените на суровините, новата реколта за храните.  Успокояване на инфлацията в цяла Европа.

Заради политическата криза, в която така или иначе сме влезли, има опасност да се разминем с парите от плана за възстановяване. Каква е вероятността в оставащото време да успеем да наваксаме?

– Не мисля, че ще се случи. Възможно е да се  навакса. Добре е да разграничим нещата. Едното е авансът, който е обвързан с определени промени, които вече се случват. Това го изпуснахме още миналата година. Сега въпросът е можем ли да получим всичките пари, които ни се полагат.  Ако имаме продължителна политическа нестабилности  една такава въртележка от избори, като тази, която  миналата година ни загуби аванса, може да се случи да изпуснем и някое плащане. На този етап не мисля, че сме там. Предстои да получим едно първо плащане, което е в сериозен мащаб – над 2,5 милиарда лева. То дори е по-голямо от второто, което е компенсация за изпуснатия аванс.

Планът на финансите е до края на юли да се случат условията. Парламентът е същият, парите са същите, не е голяма вероятността да не го получим. По-трудно изпълнимо е да сме готови с подготовката за второто плащане.  И нещо важно – може и да получим парите, но да не сме готови с проекти и да трябва да ги връщаме. Това не зависи от парламента, а е по-скоро задача на изпълнителната и на местната власт. Остава предизвикателство на ниво работа.

– А дали се разминаваме с приемането на еврото през януари 2024 г. И дали трябва да опитаме да се придържаме към нея, доколкото се приема, че и ръст и доходи растат по-бързо, ако си в еврозоната, отколкото ако си отвън?

–  Дългосрочен растеж и догонване можем да ги направим и в еврозоната,  и извън нея. Зависи от нашите политики.  Можем да ги направим успешно и ако сме членове, можем да ги объркаме и на двете места. Това не е сребърен куршум, който влиза винаги през всичко.  Но  целите, които трябва да изпълним, са добри и сами за себе си – да държим инфлацията ниска, дефицита – нисък, дългът да бъде под контрол, стабилни финанси. По-добре да си изпълним това, което се изисква. То е така и в плана за възстановяване.  Не бива да са самоцел, освен за някои политици, които искат да получат тези пари. Като общество по-важно е да си направим реформите и по плана, и по този за еврото.

– Покрай рекордната инфлация може ли да се пробие курсът лев-евро?

– Няма причина за това.  И преди сме имали рекордна инфлация. И тогава имаше спекулации, че курсът е пробит.  Още повече че тя не е само наш проблем, а засяга всички.  Така че курсът е издържал на няколко кризи- на голямата рецесия от 2008/2009 г., на пандемия, сега и на война. Няма нужда отново да отваряме този дебат.

– Връщането на държавата чрез тавани на цени, мораториуми и подобни тревожат ли ви?

– При всяка криза се появяват подобни мерки. Поне към момента  експертите успяват да ги отблъснат, за да не се стига до крайности. Има само един пробив – мораториума за тока, който слава богу, не нанесе големи щети. Подобни идеи не могат да се отразят на инфлацията, по-скоро са политически отговор. Неслучайно се появиха, когато тръгна помощта от 25 ст. за литър.

– Държавата как да се погрижи за хората, които ще са засегнати от рецесията, ако тя дойде?

– Става дума основно за работещи хора, които ще загубят работните си места. Намесва се осигурителната система. Тези, които плащат осигуровки, ще бъдат поети от нея.

– Можем да кажем, че рецесията би наказала черния и сивия сектор, т.е. работещите без осигуровки, с пари в плик, които ще останат извън осигурителната система?

– Да. Както при всяка криза. Загубата се отразява дългосрочно, не е проблем само дали си загубил доходите си след загуба на работно място, а колко бързо можеш да си намериш нова работа. Има роля цялата система. Помощи за големи групи хора, насочени главно към семейства с деца, всъщност реагират по-трудно. Докато обезщетенията, изплащани от НОИ, реагират по-бързо в кризата. Това е като насока за промени. Трябва да избягаме от широкомащабните мерки и желанието да помогнем на всички.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Ще бъдат намерени пари за възобновяване на строителството на магистрала „Хемус“. Това стана ясно от думите на служебният министър на регионалното развитие арх. Иван Шишков, който представи пред медии екипа си […]

 

В разгара на газовата криза, която може да ни остави на студено през зимата, се появи нова надежда – газ от […]

 

Днес ще бъде слънчево, след обяд над Източна България с купеста облачност. На места, главно в североизточните райони, ще превали и […]

 
 

към началото