твоята гледна точка
Половината разходи отиват за храната и жилището
Автор Vnews, добавено на 17.05.2022 година, в категории: Бизнес, Коментари (0)

Храната, безалкохолните напитки и разходите за жилището като ток, вода и отопление вече обхващат почти половината от всички разходи на средния българин, сочат данни на НСИ, публикувани в понеделник, ден преди статистиката да разпространи цифрите за инфлацията за април.

Само делът на храната през първото тримесечие достига 29,5% от всички разходи, а тези за жилището – още 14,8% (виж таблицата). Ако към тях добавим и транспортните разходи, които заради скъпите горива вече са 7,5%, се получава, че само тези неизбежни разходи представляват почти две трети от всички.

Тези три групи разходи се увеличават постепенно през последните 12 месеца и като абсолютна стойност, и като дял.

Разходите за храна например бяха 30% от общите разходи на българи преди повече от 20 години, след това въпреки поскъпването на самите храни и напитки делът им беше паднал, за да стигне почти до 22% в навечерието на пандемията. Сега се връщаме към времената от Виденовата зима, когато храната представляваше най-голямото перо от разходите ни.

Общият доход на българина през първото тримесечие е нараснал с 9,6% в сравнение с година по-рано, като най-съществено е увеличението на дохода от работна заплата, но също и от пенсии и социални помощи. Заради инфлацията обаче разходите се повишават с по-голям процент – 13,3%.

Разликата води до това, че спестяването на парични средства се е стопило до нищожни размери. Според данните на статистиката през първото тримесечие на 2021 г. едно домакинство е успявало да сложи настрана средно по 307,49 лв. на тримесечие. Година по-късно тази сума е намаляла на 242,11 лв.

Статистиката отчита като разход регулярните трансфери към други домакинства, т.е. паричната помощ, която оказваме на роднини и приятели. Тази сума до началото на пандемията бе стигнала средно до 80 лв. на тримесечие, но през първото тримесечие на миналата година е паднала до 32,60 лв. Година по-късно тя се увеличава до 34,89 лв., макар заради инфлацията делът ѝ в общите разходи да е все 0,9%.

В потреблението на основни хранителни продукти не са настъпили съществени изменения, но си личи, че консумацията на стоките, които инфлацията засегна повече, намалява по-силно, отколкото на останалите.

Например от 20 кг хляб месечно миналата година консумацията на едно лице намалява тази година на 19,2 кг.

Хлябът и хлебните изделия поскъпнаха за това време с над 15% и тепърва се очаква да поскъпват още.

Същото се е случило с плодовете, зеленчуците и отчасти с млечните продукти. Не е така обаче при месото – неговата консумация се увеличава леко в сравнение с година по-рано.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Народният представител Елена Гунчева обяви в личния си профил във Facebook, че напуска Народното събрание и партия „Възраждане“.

Гунчева беше единственият отсъстващ от залата депутат, когато се гласуваше вотът на недоверие към […]

 

Правителството на Кирил Петков падна, след като поисканият от ГЕРБ-СДС вот на недоверие получи 123 гласа „за“.

Според процедурата, предвидена в конституцията, […]

 

Правителството на Кирил Петков падна. Вотът на недоверие, внесен от ГЕРБ, мина със 123 гласа „за“ при гласуването в парламента. 116 […]

 
 

към началото