твоята гледна точка
Методът Смит
Автор Vnews, добавено на 31.03.2022 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Академията „Оскар“, тъй наясно с всички тънкости на режисурата, беше забравила, че има само един ненадминат режисьор и това е животът. Очакваше се събитието при връчването на прословутите награди тази година да е символичното присъствие на украинския президент Володимир Зеленски. Също толкова се очакваше в събитие да се превърне скандалното му символично отсъствие. Сега светът се пържи в огъня на тази война и всеки режисьор (най-отчетливо и на най-висок глас Шон Пен) си представяше различно участие на световното политическо събитие в нощта на световното филмово събитие. Но най-даровитите сценарии се пишат от живота. В събитие на бляскавата церемония през военната пролет на 2022 година се превърна една плесница. След заблудата, че това е театрален скеч, след шока от проумяването, че шамарът е съвсем реален, след гузното разбиране за причината и след възмущението, дали ще стигнем в мислите си дотам, че между една самотна плесница и едно нахлуване на държава в друга държава с убийствени оръжия има връзка?

След две неуспешни номинации за златната статуетка тази година Уил Смит получи „Оскар“-а за ролята на бащата на тенисистките Винъс и Серена Уилямс във филма „Методът Уилямс“. Без самият той, както и никой от публиката и организаторите да подозира, актьорът Смит изигра на сцената на церемонията, пред очите на каймака на каймака на световното кино главната роля във възможно най-късометражния филм „Методът Смит“. Това се случи, след като водещият комик Крис Рок подхвърли веселяшка подигравка за прическата на жената на Уил Смит. Прическа в случая е преувеличено, Джейда Пинкет Смит е с обръсната глава. С нищо непоказваща гняв усмивка Уил Смит се качи на сцената, приближи се до също така широко ухиления Крис Рок и му отвъртя такъв мощен шамар, че публиката онемя. Окей, явно е записано в сценария като номер, но защо толкова силно и звучно?

Само че не е записано. Не е предвидено. Допреди минутка никой не е знаел, че това ще се случи, дори самият Уил Смит. Причината за неговия неукротим гняв явно е преминала като шепот през цялата цяла. Защото все пак има хора, които знаят истината за „прическата“ на госпожа Смит. А тя е, че красивата жена страда от автоимунно заболяване, което е предизвикало алопеция, по-простичко казано окапване на косата.

Никога не се подигравай на човек, защото не знаеш с какво се бори, какво го боли, какво е загубил, от какво се страхува – гласи един от универсалните закони в добрите човешки взаимоотношения. Искаш ли да си част от човешка общност, бъди човек, практикувай човещина. Само че в последните години важна се оказа най-вече първата половина на тази половина: искаш ли да си част от човешка общност? Искаш ли и от каква човешка общност искаш да си част – съставена от хора, които споделят твоите виждания, твоите заблуди, твоите истини? Или нямаш такива барикади, защото всеки човек е преди всичко човек? Защо си склонен да простиш всичко на хора, които си избрал за своя човешка група, и си готов да прегризеш гръкляна на хора, които не са като теб? Самотен си, безспорно, самотен в твоя политически, идеологически, конспиративен, либерален, консервативен, антиваксърски или какъвто и да е бункер. Напоследък има широко предлагане на бункери за самотни души, можеш да избираш.

Живеем в голямото разделение на хората, до разпада на предишни уж стабилни конструкции, до семейства, които живеят по формулата „двама срещу всички“, до единична самота, в която не е важно как се чувства другият – ако си му се подиграл, ти си се извисил над него. Но се появява един куражлия като Уил Смит, който пет пари не дава, че целият свят гледа, отива и забива удар на уж невинния (от незнание) подигравчия и с това му казва: „Свалям те на земята! Застани на нея с двата си крака и се откажи да летиш в облаците за сметка на друг човек, защото не знаеш от какво страда, с какво се бори, какво го боли и т.н.“.

„Голямото сортиране“ (сортиране в смисъл на разделението на обществото на все по-малки и по-малки враждебни групи) е книга на Бил Бишъп, написана с изследователските методи на учен. Той изследва човешката самота в резултат на бързото роене на малки воюващи групи. Бишъп твърди, че, докато в края на миналия век от болезнена самота в САЩ са страдали 20 процента от населението, сега разделението, което разболява хората, е стигнало 40 процента. И знаете ли как нарича той разделението в своята книга „The Big Sort”? Нарича го „балканизация“. Говори за засилващата се балканизация на американското общество. Бях забравила тази дума, която в началото на миналия век влиза в английския език, за да опише невъзможното за преодоляване разделение на малки части на хора, живеещи на едно място. Ако тази дума отново се върна на мода за целия свят, как ли се развива тя тук – на Балканите?

Нашата беда е, че освен на Балканите, ние живеем и в социалните мрежи. Даже в тях повече, отколкото по улиците ни. И там се чувстваме защитени, затова и храбри – каквото и да кажем, за да подиграем някого, няма как той да ни удари електронен шамар. Най-много да ни блокира, ще го преживеем, ще го забравим на третия ден. Категорична съм, че Крис Рок няма да забрави плесницата на Уил Смит до края на живота си.

Електрониката като микроскоп увеличи всичко, от което сме съставени. А то се оказа по-лошо, по-опасно и по-неизвинимо от всичко, което си представяхме. Сега всяко събитие е повод да се разделяме на все по-малки групи, които се бият с ожесточението на истински воини. И общо взето със същите мотиви като при истинските воини: всеки иска неговата идентичност, неговата истина да бъде призната. Който има като твоята истина, е съюзник, останалите са врагове. Като че ли на този свят може да има само една истина. Като че ли човек няма право да е жив, ако не е натъпкан в калъпа на една само социално приемлива идентичност. Всеки шарен човек е грешка в такъв пейзаж и трябва да бъде убит – лесно виртуално, съвсем малко по-трудно реално.

Може би ще си кажете: какво общо има между голямото нещастие на неразбирателството между две държави и миниатюрния сюжет с двама участници, макар и на международно известна сцена? Нищо на пръв поглед. Но има много общо. Народите са съставени от хора. Народите се ръководят от човеци. Важно е какви са тези хора, които съставят народите – достатъчно ограмотени ли са за все по-сложния за разбиране живот? Достатъчно информирани ли са? Как възприемат себе си – като част от човечеството, или като част от групичка, която им създава уюта на чувството за правота и безопасност. Наясно ли са, че този, когото са готови да застрелят с истински куршум с лекота, с която са били готови да го блокират във Фейсбук, е преди всичко човек? Все такива елементарни прилики, които ние, сложните и интелигентни населяващи XXI век, сме забравили, защото сега е важно да се бърза, да се изпреварва, да се трупа, да се бележат победи и други такива неща. А за лидерите на народите – там поне е ясно колко е важно. Не виждаме ли сега един човек, който до такава степен се самозабрави като човек, че държи пръста си на бутон, който може да сложи край на цялото човечество?



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Италия предложи на ООН да бъде създадена международна посредническа група, която да се опита да постигне постепенно прекратяване на огъня в Украйна, предаде Франс прес, като цитира италианския външен министър Луиджи […]

 

Изпълнителният директор на Световната продоволствена програма (WFP) на ООН Дейвид Бийзли предупреждава, че войната в Украйна е създала „безпрецедентна криза“ от […]

 

Възможно най-бързо трябва да прекратим зависимостта си от вноса на руски горива и съм дълбоко убедена, че можем. Това заяви председателят […]

 
 

към началото