„Всяка година бесим дякона Васил Иванов Кунчев. Ако ви е трудно да кажете “ние” – приемете, че съм аз! И на мен не ми е леко да го напиша, но смятам, че трябва! Трябва да има паметник на предателите. И на 19 февруари е редно да се каже ясно: българи го предадоха и българин го залови. Българи му потвърдиха присъдата. Единствено утешение е, че българи го погребаха. Но за наше омерзение пак българи му скриха костите“.
Това написа в личната си страница във фейсбук Любен Дилов. Там той припомня есето си „В страната на Левски трябва да се говори за въже“ от сборника “Седнал във въздуха“, издаден пред 1999 г. Ето какво още пише Дилов в страницата си по случай деня за възпоминание на Васил Левски:
„Българи го предадоха – това са Димитър Общи, Атанас поп Христов и даскал Иван Фурнаджиев-Топала. Последният – на 26. Х. 1872 г. в стаята на тетевенския мюдюрин и на 28 декември пред Мазхар паша, софийски мютесариф.
Българин го залови при Къкрина – заптието Али Чауш-Помака. Тези имена ги дължим на себе си, дължим ги и на достойния ловчански свещеник Кръстьо, който беше натоварен с цялата ни колективна историческа вина.
На 19 февруари трябва да честваме предателството. Поне веднъж годишно – на 19 февруари, учителите по история и български език трябва да влязат във всеки един клас и за 45 минути да разкажат за предателите. Те са част от нашата историческа памет. Трябва да бъдат част и от личната ни памет, ако искаме да градим национален дух. Без предатели няма герои.“
Споделете текущата публикация:
