твоята гледна точка
Проф. Даниела Бобева: На ръба сме на световна енегрийна криза
Автор Vnews, добавено на 03.10.2021 година, в категории: Бизнес, , Коментари (0)

„Ситуацията в Европа и не само, по отношение на енергетиката е сложна. Не съм специалист по енергетика, разбирам от финанси и икономика, но в енергетиката има все по-малко икономика, а все повече геополитика, идеология. Така, че много трудни и предсказуеми са сривовете в енергийния сектор глобално. Китай вече въведоха режим на електрическата енергия в няколко големи провинции, мерки има и в други азиатски страни. Дали сме на прага на световна енергийна криза, това ще се реши в следващите седмици, но ситуацията в глобален план е сложна. Още по-сложна е в ЕС. Голяма част от европейските домакинства са газифицирани, голяма част от бизнеса работи с газ. Така, че не само петрола, но и газа оказва съществено влияние върху стабилността на енергийните доставки в ЕС“. Това каза в предаването на БНР „Неделя 150“ бившият вицепремиер Даниела Бобева.

Според нея, средата отвън е доста неблагоприятна и за съжаление перспективата за бързо излизане от тази ситуация е сложна. „Няма едно мнение, според мен, когато станат по-ясни взаимоотношенията между Русия и Европа по отношение на газовите доставки, принципите върху които те са залегнали, е възможно този проблем да се разреши в краткосрочен план, но във всички случаи цената на газа ще расте“, каза Бобева.

„Ако се абстрахираме от кризата с газа, нещата щяха да се развиват пак по посока на инфлация, но нямаше да има шок върху цените, произлязъл от проблема с газа. Трайно след ковид-кризата първата и втората вълна започна едно динамично възстановяване на световната икономика, нарасналото търсене на енего-носители повиши цените, първо се започна с металите и след това премина към енергоносителите. Но това не изглеждаше толкова шоково, възникнаха проблеми пак от Китай за съжаление, свързани с прекъсване на доставките, заради проблеми с пристанищата, т.е. имаме доста съпътстващи неблагоприятни стечения на обстоятелствата. Или инфлацията се движи както от проблемите с енергетиката и това излезе наскоро през септември, така и с фундаменталните фактори, свързани с възстановяването, но според мен един от трите най-големи стълбове на инфлацията, които ще я движат и през следващите месеци, това са прекалено големите финансови потоци, които държавите за сметка на дългове изсипаха върху домакинствата и корпоративния сектор и това няма кака да не се отрази върху една дълга инфлация“, каза Бобева и допълни: „Така че дебата е дали временна е тази инфлация и дали е дългосрочна. Това зависи от мерките – колкото си по-щедър в тези мерки, толкова по-дълга и голяма ще е инфлацията. Така поне теорията казва“.

Бобева напомни също, че всяко нещо си има цена в икономиката. „Не съм видяла наскоро някакви сериозни макроикономически оценки нито от БНБ, нито от Министерство на финансите за ефекта на приложените миналата година мерки, колкото и скромни да бяха те. С изключение приноса към заетостта, ние не отчитахме като безработни един голям брой хора върху самата икономика, не съм видяла сериозни разчети за това. Проблемът за България е не само в мерките, които бяха приложени, това бяха мерки за повишаване на доходите преди началото на кризата и стремежа да се доближат доходите ни до средноевропейските, което не съответстваше на повишаването на производителността на труда и това води до инфлация. Но тази инфлация, която се очерта за България от началото на годината едва ли може да уплаши българските домакинства, ако гледаме макронещата. Значи 3,00-3,5% годишна инфлация това се счита като нормална в икономическия смисъл. Но ако влезем в детайлите, ефектите на тази инфлация върху домакинствата и бизнеса, тогава вече нещата стават различни. Кризата не е еднаква за всички, всичко зависи от това какви стоки потребяваш. Несериозно е да се гледа инфлацията общо, а по групи стоки. Мен ме това което ме притеснява и ме прибавя към групата на тези, които считат, че инфлацията ще продължава да се покачва са растежа на цените на производител или ако може би не е популистки да се говори така, но считам, че бизнеса ще бъде много по-засегнат, отколкото домакинствата, поне на първия етап на този шок инфлационен, който сега се очертава и комбинацията на коронавируса с енергийните проблеми. Значи като гледаме данните за август месец ние имаме изключително високо покачване на цените на производител в някои много важни сектори за икономиката, където имаше и доста висока заетост и това мисля, че доведе до сериозни проблеми вътре в българската икономика, и най-вече в индустрията, която и без това беше доста сериозно засегната от кризата. Имаме покачване в добивната индустрия с 14%, нещо като производствена инфлация 14%, при металите 44%, което някои казват – ами те ще печелят повече, защото цените се вдигат, но то и разходите им се увеличават. Така, че моята прогноза е, че инфлацията ще продължи, дори в добрия сценарии набързо да се разберат за газа, ние ще продължим един доста висок стимул за инфлация. Тя не е висока като гледаш макроикономическата стабилност и стабилността на икономиката като цяло. Обаче над 4-5% нещо, което вече е много вероятно да се случи, тъй като ще отчете и сегашния шок с енергията, това вече е доста сериозно. Ще се окаже, че голяма част от фирмите в България няма да могат също да си плащат сметките и това са много важни сектори – например текстила“, каза Бобева.

„България се намира никъде по отношение на мерките, които се взимат. Няма нито една мярка, която да е ясна и да тръгне от утре, например. Тук говорим за някакво бъдеще необозримо бъдеще. Ние сме с проблема с бюджета, че нямаме редовно правителство, а служебното правителство има доста ограничени възможности за маневри в това отношение, освен това това правителството няма никакви сериозни анализи, за да каже – ето това са засегнатите сектори, тук трябва да се дават повече пари, трябва да се предприемат мерки. Фирмите имат нужда от подкрепа сега, а не след пет месеца. Европейската комисия насърчи държавите членки да променят данъчните ставки и акцизи за горива, това е една мярка, която не може служебно правителство да прави. По този начин политиците са поставени пред едно много сериозно изпитание, защото ако не се състави правителство и то максимално бързо с работещ ефективно парламент по тези проблеми, ние наистина можем да пострадаме доста. Имаме нужда от работещ парламент“, обясни още Бобева.

„Дали можеше да се предотврати тази инфлация, ако бяха направени реформи в енергетиката или икономиката – ние загубихме една година, а тази година беше много ценна за реформи. И ние ще плащаме сега дълги години затова, че пропуснахме една година вместо да правим реформи.

Ние изнасяме сега някакви рекордни количества ток за нашия регион, а ние държим крана или контакта на региона, 35% от пазара от износа на ток в региона, Западните Балкани държим ние. Ами можем ли ние да забраним износа на ток, не можем, ние ще съсипем тези икономики съседните с всички геополитически проблеми“.

Колкото до проблема с управляващият директор на МВФ  г-жа Кристалина Георгиева, която бе обвинена, че е лобирала в полза на интересите на Китай, Даниела Бобева каза:

„Ако пострада лично имиджа на Кристалина Георгиева страда имиджа на България, а българите, които работят в чужбина и в международните финансови институции също. Това как се представят българите на видими позиции в света, се отразява и е доста унизително това, че ние в България аз не прочетох нито едно изказване затова не да защитаваме в този дълбок дебат нашата сънародничка, но поне да се опитаме обективно да коментираме нещата, свързани с този процес. А обективната ситуация е, че финансовите институции са поставени винаги при един много голям вътрешнополитически натиск, защото са политически институции. Да си припомним за самия МВФ. Предшественичката на Георгиева беше разследвана за данъчни проблеми, имаше драма около нея. Преди Кристин Лагард нейният предшественик той пък беше обвинен в сексуално насилие и т.н. и изваден от МВФ. Значи ръководителите на този фонд винаги са били под прицела от всякаква гледна точка, това означава ли, че това са били безотговорни хора. Аз дълбоко не мисля така. Проблемът в тези институции е тяхното оцеляване, т.е. ти да запазиш всичките страни вътре. Да, Китай, и не само той, те добиха икономическа сила и те искат повече да се чува техния глас в тези международни финансови институции. Така, че те вътрешно непрекъснато са подложени под справедливи до голяма степен искания, икономически да бъдат по-важни. И тъй като това не се случва, защото реформите и във фонда и в банката протичат много трудно, затова те започнаха да си правят нови международни финансови институции, в които вече те да имат повече глас. Така, че позицията на Кристалина Георгиева и на всички, които са в ръководството, между другото президентът на Световната банка, аз не разбирам защо след като към него бяха насочени основните критики, че той е стартирал инициативата да се ревизира позицията на Китай в показателя, към него нямаше никакви обвинения, но към Кристалина имаше, очевидно, защото е ръководител на МВФ. Кристалина, когато беше ръководител в Световната банка, рейтингът на България падна, т.е. тя по никакъв начин не облагодетелства държавите, напротив. Дори г-жа Георгиева да си подаде оставката, това няма да реши вътрешните проблеми, освен ако няма повече разум и баланс в тези институции“, каза още Даниела Бобева.

 



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

Hot News

Бе прието настояването на 10 държави, сред които и България, ядрената енергия и производството на енергия от природен газ да бъдат признати като „зелени“ енергии. Въглищата все още имат важно място […]

 

Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, моментната снимка на електоралните нагласи щеше да изглежда така: за ГЕРБ-СДС биха гласували […]

 

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръки до здравния и социалния министър във връзка с новите мерки за борба срещу разпространението на коронавируса […]

 
 

към началото