твоята гледна точка
12,6 млрд. лева от ЕС и български 8 млрд. ще влязат в икономиката ни за 5 години
Автор: Труд, добавено на 21.07.2021 година, в категории: HotNews, Коментари (0)

Най-голяма част от парите ще отидат за зелен преход – има средства за саниране, за превръщане на държавната ТЕЦ в газова и за нови ВЕИ почти колкото АЕЦ “Козлодуй”, предвижда новият вариант на плана за възстановяване

Зелените централи задължително с батерии за складиране на тока

12,6 млрд. лева от ЕС и над 8 млрд. българско съфинансиране – това е рамката на четвъртия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. Той бе публикуван от вицепремиера Атанас Пеканов за обществено обсъждане във вторник вечерта. България е една от трите страни, която още не е внесла плана си за одобрение от Брюксел, а се очакват към 1,3 млрд. лв. авансови плащания да дойдат през есента.

Най-много пари – 36,8%, или 4,64 млрд. лв. от европейските пари, се искат за проектите в стълба “Зелена България”, който трябва да трансформира икономиката ни в отговаряща на екоизискваията на ЕС.

Предвижда се частното участие в проектите да е 3,6 млрд. лв., с държавното да достигне 4,32 млрд. лв., или

общо зелените

инвестиции

стигат близо

9 млрд. лв.

Отличителната страна в този вариант на плана е изискването в повечето случаи на съучастие с пари на държавата, общините, бизнеса или хората.

Акцентът в така наречения “зелен преход” е за енергийна ефективност. Най-голям дял от финансирането се насочва към санирането на сградите – над 1,844 млрд. лв., или 14,6 на сто от парите. Посочени са два варианта – най-старите сгради ще получат 100% безвъзмездно финансиране. Тези, които имат енергиен клас D, а това са основно построените между 1991 и 2001 г., ще могат да разчитат на 85% от парите за саниране. Останалата част трябва да бъдат набавени от собствениците на жилища.

140 млн. лв. са отделени за

фотоволтаици

на покривите на

еднофамилни

и многофамилни

сгради, които не

са на парно и газ

В един от предишните варианти бяха предвидени термопомпи, но те отпаднаха.

Влизането на зеления водород в енергетиката се подпомага с 330 млн. лв., които са за изграждане на инфраструктура за преноса му, както и на други нисковъглеродни горива за захранване на електроцентрали във въглищни региони. Записано е съфинансиране от над 32,6 млн. лв. Това е газопровод до централите в Маришкия басейн, за който бизнесът пита защо струва толкова, след като на 20 км минава транзитният за Гърция. Спрямо предишния вариант сумата е намалена със 100 млн. лв.

Само 68,45 млн. лв. се насочват към пилотни проекти за зелен водород и биогаз, като е предвидено със същата сума съучастие във финансирането.

Най-впечатяващо е подпомагането за превръщането на държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” в 1000-мегаватова газова мощност. Сумата е 498,73 млн. лв., като съфинансирането е за над 1,16 млрд. лв. Тоест

общата сметка

за минаване на

централата на газ

е над 1,6 млрд.

Не е ясно обаче кой и как ще осигури националното съфинансиране, което е над два пъти по-голямо от това на ЕС.

Много безвъзмездни пари – 877,777 млн. лв., са предвидени за изграждане на 1,7 гигавата възобновяеми мощности, но задължително с батерии за съхранение на ток. И тук се изисква двойно по-голямо национално съфинансиране – 1,782 млрд. лв.

Механизмът е планиран с шест тръжни процедури през половин година, считано от 1 януари догодина. Всеки търг е за предоставянето на поне 285 мегавата възобновяеми източници. Реализирането на проекта ще бъде подкрепено от безвъзмездна финансова помощ за инвеститора с най-висок капацитет.

Изискването при всеки времеви период ще бъде

да се изградят

ВЕИ мощности

със съоръжение

за съхранение,

което да балансира производството на възобновяема енергия. Батериите следва да имат капацитет за поне 4 часа и мощност поне 25% от общата на ВЕИ съоръжението. Това е ключов елемент от предложения проект, тъй като инвестициите в съоръжения за съхранение в подкрепа на ВЕИ електроцентралите са жизненоважни за цялата система. Построяването на тези 1,7 гигавата ВЕИ мощности с батерии е предвидено до края на 2025 г.

Изграждането на първите 285 мегавата може да започне през март 2022 г. Общият планиран ресурс е 2,6599 млрд. лв.

Абсолютна новост са 92 млн. лв. за пилотен проект за производство на ток и топлина от геотермални източници. При него цялото финансиране е грантово.

Опорните точки за “Зелена България” са създаването на Национален фонд за декарбонизация, разработване на дефиницията за “енергийна бедност”, либерализация, стимулиране на енергия от ВЕИ. Предвижда се създаване на Комисия за енергиен преход, която да изработи пътна карта към климатичната неутралност.

В сегмента за устойчиво земеделие са предвидени 247 млн. лв. за Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход в селското стопанство, но се иска 296 млн. съфинансиране.

Целите, които са поставени за постигане, са 25% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потреббление през 2024 г., 10% намаление на енергийната интензивност на икономиката и също толкова свиване на въглеродните емисии.

12,6 млрд. лева от ЕС и български 8 млрд. ще влязат за 5 години в икономиката ни

Нови предмети в

училище, още детски

градини и онлайн

обучение за всички

12,6 млрд. лева от ЕС и български 8 млрд. ще влязат за 5 години в икономиката ни

За “Иновативна България” са определени 3,46 млрд. лв. Целта е повишаване на конкурентоспособността и трансфомирането на икономиката в такава, базирана на знанието и интелигентния растеж. Поради това ще се прилагат мерки в сферата на образованието, цифровите умения, науката, иновациите, технологиите. За модернизация на училища и университети, обучения на цифрови умения и национална онлайн платформа за обучение на възрастни са предвидени общо 1,7 млрд. лв., от които по плана ще дойдат 1,424 млрд., а националното съфинансиране е 281,4 млн.

В образователната среда ще се надграждат лаборатории за работа по проекти, с които да се насърчи интересът към природни и инженерни науки, изкуствен интелект, роботика, ИТ, но също и лингвистични познания, такива в областта на изкуствата и други. Учителите ще се обучават на дигитални умения и иновативно преподаване.

Предвидено е въвеждане на нови интегрирани учебни предмети (физико-химия, екология, изкуствен интелект, роботика и др.) и нови методи на преподаване (проектно и проблемно базирано преподаване, изследователско обучение и др.).

Отделят се и пари за ремонти и изграждане на детски градини, училища, общежития и кампуси с благоприятни условия за живеене, обучение, възпитание, социализация и развитие на учащите. Ще има поне 24 професионални училища с акцент върху дигитализацията и зелените технологии.

Националната онлайн платформа за обучение ще е безплатна с две учебни програми – за придобиване на базово и средно равнище на дигитални умения. Тези, които искат да се обучават, ще се регистрират и след като бъдат одобрени, ще получават електронен ваучер в избрана обучаваща организация. За тези, които нямат достъп до интернет или имат затруднения с регистрацията, ще се оказва съдействие на място в бюрата по труда. Предвижда се обучение на 500 000 души с ниско равнище или без цифрови умения и на поне 100 000 до средно равнище. Ще се изгради и мрежа от 760 безплатни дигитални клубове, където ще има електронно обучение, подпомагани от наставници. Те ще са в сгради на общини, областни информационни центрове, библиотеки, читалища, бюра по труда и други места в цялата страна. (24часа)

Иновативен начин на преподаване и нови предмети са предвидени за финансиране.

Над 2 млрд. за бърз

интернет и 5G мрежи,

има пари и за метрото

Оправят канализацията

в малките населени места

Изграждането високоскоростен интернет навсякъде в България е един от акцентите в плана.

Изграждането високоскоростен интернет навсякъде в България е един от акцентите в плана.

За “Свързана България” предвидените средства по плана са 2,24 млрд. лв, а от национално съфинансиране трябва да дойдат още 1,03 млрд. лв. Тук се акцентира върху устойчивото развитие на районите на страната, подобряването на транспортната и цифровата свързаност.

Един от основните акценти по този стълб е покритие с бърз интернет на цяла България – мобилен и фиксиран. Посочва се, че от ключово значение за икономиката и обществените услуги са инвестициите за въвеждане на 5G в страната.

За да се ускори това, са намалени таксите за използване на честотите – с 50% на еднократната и с 35 на сто на годишната. Разрешенията за ползването на честоти се дават за не по-малко от 15 г., с възможност за удължаване на срока на 20 г. Облекчава се и режимът за разполагане на базови станции, като вече не се изисква разрешение за строеж.

Основната пътна мрежа в България ще бъде обхваната от сигурна високоскоростна мобилна свързаност – това са магистралите Тракия, Хемус, Струма, както и връзката с Румъния и Турция. Има предвидени мерки за високоскоростна мобилна свързаност с фокус към периферни, слабонаселени и селски райони.

В транспортната свързаност е останал проектът за линия 3 на метрото, като безвъзмездно се предвиждат 360 млн. лв., и 405,48 млн. са национално, тоест общинско финансиране. Този проект се появи едва в третия вариант на плана.

Остават и парите за купуване на нови влакове за новите участъци, които са за 160 км в час, те са 217,6 млн. лв. Съфинансирането е 94,9 млн.

Има ги и парите за цифровизацията на железницата по европейските коридори – те са 296,52 млн. лв., тук не се изисква съучастие. Още 273 млн. са за тягови подстанции и за системи за телеуправление и телесигнализация.

В сегмента “Местно развитие” на “Свързана България” са останали все пак ВиК мрежите и пречиствателните станции в градове между 2000 и 10 хил. жители, за които са предвидени 300 млн. лв. и 92 млн. съучастие. (24часа)

154 млн. лв. за въздушни

линейки и спасяване

в “златния час”

В сектора на здравеопазването на стълб “Справедлива България” нов е проектът за хеликоптерите. За него са планирани 154,5 млн. лв., от които 129 млн. от ЕС и 25,5 млн. национално съфинансиране с период на изпълнение 2021-2026 г.

Ще се създава система за модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения “златен час” с последващ транспорт на пациенти и ранени, при необходимост от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства.

2,26 млрд. лв. европейско финансиране са за стълба “Справедлива България”, за държавно и частно участие са предвидени 438 млн. лв. Акцентите в него са бизнес средата, социалното включване и здравеопазването.

В сектора на бизнес средата са предвидени 27,5 млн. лв. за Единната информационна система на съдилищата, има няколко проекта за цифровизации на процесите в административното правораздаване и на достъпа на граждани и фирми до електронно правосъдие и услуги. 36 млн. лв. са за трансформация на електронните системи в прокуратурата, има проекти за медиация и други.

Пак в тази сфера е и цифровизацията на строителния сектор, както и дигитализацията на регистрите в държавата.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Бизнес

Държавната хазна да плаща 80% от заплатата на работниците, ако дейността на фирмата бъде спряна при нова вълна от Covid-19. Това […]

 
Властта

Притеснено, че в политическата криза може на 46-ия парламент да не му остане време да актуализира бюджета и това ще остави […]

 
Здраве и красота

Ако имате хрема или болки в гърлото, остане вкъщи. Това са характерните симптоми на Делта варианта на коронавируса, призова проф. Тодор […]

 
Жълто

Лора Крумова, досегашен зам. главен редактор на „Шоуто на Николаос Цитиридис“ по Би Ти Ви, напуска предаването.

Една от причините е засиленият […]

 
 

към началото