твоята гледна точка
Студената пролет заради Ла Ниня, но лятото ше е с 2 градуса над нормата
Автор: 24 часа, добавено на 03.06.2021 година, в категории: HotNews, Коментари (0)

Необичайно студената пролет тази година е заради Ла Ниня.

 

Лятото обаче се очаква по-горещо от нормата с до 2°

Изминалата пролет (март, април, май) е най-студената от 2003 г., или от цели 18 години. До това твърдение може да се стигне след преглед на статистическите данни за средната температура на въздуха в България. Не е нещо изключително да имаме някой поднормен месец, но в контекста на глобалното затопляне тези месеци се случват все по-рядко.

За целия пролетен сезон средните температури са поднормени в части от равнините и низините на Западна и Централна България, докато в по-голямата част на Източна средните пролетни температури са около и малко над нормата. Интересно е да се отбележи, че

по-голяма

поднорменост

е отчетена през

март и април, докато през май средните температури в по-голямата част на страната са над норма. Изключение правят западните и централните части на Дунавската равнина и Предбалкана, където и миналият месец е поднормен.

Над почти целия континент пролетта на 2021 г. е по-хладна от предишните няколко пролетни сезона. Все още не са излезли заключенията за месец май в повечето страни, но категорично в Европа за пръв път от 2003 г. има толкова студен април. Тази година средната температура за месеца е с 0,4° по-ниска от нормата за 1981-2010 г. и с 0,9° по-ниска от нормата за 1991-2020 г. Стойността ѝ е близка до тази на 2003 г., но далеч от тази на най-студения април за последните 42 г., отчетен през 1997 г. Тогава има отрицателна аномалия от малко над 2°. Интересно е да се отбележи, че с такава аномалия, но в положителна посока е и най-топлият април, регистриран през 2018 г.

В регионален план на европейския континент април 2021 е поднормен в по-голямата част на Западна, Централна и Югоизточна Европа.

С най-големи отрицателни аномалии са планинските райони на Скандинавието и някои места около Татрите и Карпатите.

Студеното време през април доведе и до регистрирането на няколко дневни рекорда за най-ниска температура в редица страни.

В Словения

е подобрен

националният

рекорд за

най-ниска

температура през

април, като са

отчетени -20,6°

Наднормени са били средните температури на Иберийския полуостров, във Финландия и Европейска Русия. Най-големи положителни аномалии – до 6,8°, са регистрирани в крайните североизточни части на континента и полярните острови Нова Земя и Шпицберген.

В нашата страна пролетта започна с разнопосочни аномалии в различните ѝ части. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции най-студено с отрицателна аномалия от 1° до 3° беше на места в Югозападна България, Източна Тракия и в планинските райони. В останалата част на страната средните температури бяха малко под нормата, а с няколко десети над нея се отличават някои части на Черноморието, Добруджа и в Северозападна България. Но този април средномесечните температури в България са под нормата за периода 1981-2010 г., като по предварителни данни отрицателното отклонение варира от 0,5 до над 3 градуса. Както и в Европа, така и в нашата страна толкова студен април не е имало от 2003 г. Най-голямата отрицателна аномалия бе отчетена в отделни райони на Северна, северозапдна и Югозападна България, а малко под нормата са били средните температури в Източна, крайните южни райони и Родопите. В синхрон с по-ниските средни температури беше и по-големият от нормата брой на дните със слани в равнините.

Обратно, най-топлият април до момента в България е регистриран през 2018 г. с аномалия над 5°.

По предварителни данни и заключения през май средните температури в по-голямата част на страната са около над норма. Изключение правят западните и централните части на Дунавската равнина и Предбалкана, където и този месец беше поднормен.

В световен мащаб обаче изброените по-горе месеци продължават да са по-топли от нормалното, но положителната аномалия е с по-малка стойност, отколкото през изминалите няколко месеца.

Причината за това захлаждане или по-скоро по-малка наднорменост в световен мащаб не е една, а е

съвкупност от

фактори и в

немалка степен

от случайност, която определя атмосферната циркулация така, че води до по-дълготрайни студени периоди в различни части на Земята. Повечето учени все пак се обединяват около факта, че доста добре изявената Ла Ниня през изминалите 6-8 месеца е водещият фактор, който е позволил случването на редица метеорологични събития, довели до отчетените по-хладни периоди в различните региони на нашата планета.

Ла Ниня е

студената фаза

на Южното

колебание

Ел Ниньо,

при която повърхностните води в Източния Тихи океан са по-студени от средното. Цикълът на Южното колебание, включващ Ел Ниньо и Ла Ниня, оказва влияние върху температурите и валежите по целия свят.

Над Европа например струйното течение е разположено доста по̀ на юг от обичайното и това дава възможност за чести спускания на студен въздух от полярните райони далеч на юг, което от своя страна води до по-ниски температури през дълги периоди. Тази циркулация е временна и ще се смени с друг тип, която ще ни предложи друг характер време, изразяващо се с наднормени температури.

Научно все още не можем да правим точни месечни и сезонни прогнози. Все пак тенденцията е лято 2021 да бъде с по-високи температури от средните, като очакванията са в нашия регион положителните отклонения да бъдат между 1 и 2°. През юни температурите ще бъдат все пак по-близки до средните, особено през първата му половина, докато през юли и август е твърде вероятно да имаме дълги наднормени периоди. Обикновено няма връзка между това как протича пролетта и как се разпределят температурите през следващите сезони.

До 5 г. стигаме зловещ температурен лимит

Зловеща глобална температурна граница ще бъде достигната през следващите 5 години, показва нов доклад на Световната метеорологична организация.

Изследването твърди, че до 2025 г. има 40% шанс поне една година да бъде с 1,5°C по-гореща от доиндустриалната епоха – долната от двете температурни граници, определени от Парижкото споразумение за изменението на климата.

Заключението се основава на множество набори от данни, включително от американската космическа агенция НАСА, метеорологичните служби във Великобритания и Япония.

Поради естествената променливост на климата, ако в света температурите се повишат с 1,5°C в рамките на пет години, това ще бъде временна ситуация, която вероятно ще бъде последвана от по-хладни години. Въпреки това вълнообразната тенденция непрекъснато се увеличава, което означава, че повишението от 1,5° може да стане постоянно в рамките на десетилетие или две.

Дългосрочната цел на Парижкото споразумение е да поддържа всяко повишаване на средната глобална температура до не повече от 2°C и да се стреми да не надвишава 1,5°C.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Бизнес

Държавната хазна да плаща 80% от заплатата на работниците, ако дейността на фирмата бъде спряна при нова вълна от Covid-19. Това […]

 
Властта

Държавният глава Румен Радев има готовност да връчи мандат за съставяне на правителство. Това съобщават от пресслужбата на „Дондуков 2“.

Ето каква […]

 
Здраве и красота

Ако имате хрема или болки в гърлото, остане вкъщи. Това са характерните симптоми на Делта варианта на коронавируса, призова проф. Тодор […]

 
Жълто

Лора Крумова, досегашен зам. главен редактор на „Шоуто на Николаос Цитиридис“ по Би Ти Ви, напуска предаването.

Една от причините е засиленият […]

 
 

към началото