твоята гледна точка
Съдът на ЕС резна службите от достъп до трафика ни в интернет
Автор Vnews, добавено на 08.04.2014 година, в категории: HotNews, Коментари (0)

Спецслужбите у нас и в Европа вече няма да имат достъп до историята на трафика ни в интернет – до кого и кога сме пращали имейл, кои сайтове сме посещавали, с кого сме си писали в скайп, правили ли сме банкови трансакции и т.н. Това става ясно от решение на Съда на ЕС, според което европейската директива за запазване на трафичните данни на гражданите до две години е невалидна. У нас информацията се пази до една година.

Според магистратите с налагането на задължението за запазване на данните и с разрешаването на достъпа до тях на службите директивата “се намесва по особено тежък начин в упражняването на основните права на личен живот и на защита на личните данни”. Използването на данните без знанието на абоната може да породи у него чувството, че личният му живот е обект на постоянно наблюдение.

Директива 2006/24/ЕО задължава доставчиците на интернет и телекомите да пазят трафичните данни на клиентите си най-малко 6 месеца и най-много две години.

Целта на директивата е предотвратяване, разкриване, разследване и преследване на престъпленията, свързани с организираната престъпност и с тероризма.

Еврорегламентът предвижда интернет доставчиците да пазят данните за трафик, за местоположение, както и свързана с тях информация, необходима за разкриването на самоличността на абоната.

Така събраните данни позволяват на службите за сигурност да разберат с кое лице и с какво средство се е свързвал абонатът или регистрираният потребител, да се определи продължителността на съобщението и откъде е осъществено, както и честотата на съобщенията с определени лица за даден период. Не се позволява запазване на съдържанието на съобщението (есемес, телефонен разговор, имейли) и на търсената информация (в интернет).

И след решението на съда обаче службите ще продължат да имат достъп до електронната ни кореспонденция в реално време и в бъдеще, както и посещаваните сайтове, което е регламентирано със Закона за СРС.

Решението на Съда в Люксембург засяга събраните данни със задна дата. „Разгледани в тяхната съвкупност, тези данни могат да дадат много точни указания за личния живот на лицата, като например за навиците им в ежедневието, за местата, в които те пребивават постоянно или временно, за ежедневните им или други пътувания, за извършваната дейност, за социалните контакти и за посещаваните среди в обществото“, се казва в съдебното решение.

Съдът посочва и три проблема. Първо, еврорегламентът е твърде широкообхватен, защото в него попадат всички лица, „без да се прави каквото и да било разграничение, ограничение или изключение в зависимост от целта“. Второ, той не предвижда критерий, който да гарантира, че националните органи няма да имат друг достъп до данните, освен единствено за предотвратяване на „достатъчно тежки престъпления“. Накрая, директивата определя съвсем общо минималния и максималния срок за съхраняване на данните, без да уточнява критерии, по които да се определят тези срокове. Затова съдът постановява, че нейните разпоредби не гарантират ефикасна защита на данните срещу злоупотреба и неправомерен достъп.

Магистратите отправят и критика, че директивата не изисква съхраняването на данните да се извършва на територията на съюза. Така тя не гарантира контрол върху изискванията за защита, както това изрично се изисква от Хартата за основните права в ЕС.

Съдът допълва, че директивата позволява на доставчиците на услуги да определят степента на сигурност на данните. Това означава, че няма гаранции, че след срока на съхранение информацията ще бъде унищожена безвъзвратно.

„Интернет доставчиците у нас като цяло приветстват решението на Съда в Люксембург, тъй като спазването на регламента ги натоварваше с допълнителни разходи“, каза пред „Труд“ главният секретар на „Интернет общество България“ Димитър Ганчев. Той посочи, че първоначално това са били разходи, свързани с нови сървъри за съхраняване на данните. Едновременно с това обаче те се принудили да дават на всеки клиент реален IP адрес, а напоследък тези адреси са почнали да свършват и разходите за набавянето им са съизмерими с това, което доставчиците плащат за международен интернет. За да се преустанови съхраняването на трафичните данни обаче, парламентът трябва първо да приеме съответните поправки в Закона за електронните съобщения, посочи Ганчев.

По данни на Софийския районен съд през последните две години МВР и ДАНС са отправили средно по 8300-8500 искания, което прави по около 22-23 на ден.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Бизнес

Тази седмица в Черна гора се проведе 41-та сесия на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (ГКРСМ). В рамките на […]

 
Властта

Европейският парламент ще обсъди защитата на журналистите и свободата на словото в Малта следващата седмица, предаде Ройтерс, цитирана от Фокус. Европейските […]

 
Здраве и красота

Безплатни профилактични прегледи в три направления, в които се наблюдава трайна тенденция на нарастване на заболеваемостта, обявява в дните между 15 […]

 
Жълто

Отношенията между Дженифър Лопес и Алекс Родригес достигат ново ниво. Двамата планират да живеят заедно. Според източници, приближени до двойката, намеренията […]

 
 

към началото