твоята гледна точка
Мистерия: Клавдия, която се върна от оня свят, за да разказва…
Автор Vnews, добавено на 16.03.2014 година, в категории: Трето око, Коментари (0)

Удивителната история на Клавдия Устюжанина, която отиде на оня свят за три дни, но успя да се върне и да разкаже какво е видяла, вълнува духовете вече повече от половин век.

Клавдия се родила на 5 март 1919 година в село Ярки, Новосибирска област, в многодетното семейство на Никита Трофимович Устюжанин. Тя била предпоследното от 14 деца. През 1928 г. умряла майката, а на следващата година комунистите разкулачили имота им. Пратили бащата в лагер, взели им къщата и нивите и по-големите братя и сестри тръгнали да си търсят работа. Хората в Ярки много обичали Никита, тъй като бил отзивчив и справедлив човек, добър християнин, който помагал на нуждаещите се с всичко, което било по силите му. През 1934 г. Устюжанин починал от петнист тиф.

След като завършила основно училище, Клавдия продължила в техникум. Като станала на 18 г., се омъжила. Родила дъщеричка Александра, но на 2 годинки детето се разболяло и умряло. Съпругът на Клавдия загинал в Отечествената война.
В края на войната Клавдия изкарала шофьорски курсове и седнала зад волана на камион. Тежко  било да живее сама, налагало се да работи какво ли не, за да се издържа. Освен това още от 1941 година започнали проблемите  със задстомашната жлеза.

Клавдия се омъжила отново, но дълго време не успявала да зачене. Едва през 1956 година се родил синът и Андрей. Мъжът  обаче пиел и я ревнувал и Клавдия се развела, когато бебето било на 9 месеца.

През 1963 година здравето на Клавдия Устюжанина се влошило. Изследванията установили злокачествен тумор. Трябвало да легне на операционната маса и затова решила да подсигури бъдещето на 8-годишния Андрей, в случай че умре. Понеже роднините  отказали да гледат детето, тя оформила документите му за приемане в детски дом.
На 19 февруари 1964 г. екипът на професор Израил Исаевич Неймар, в който влизали още трима лекари и седмина студенти по медицина, отворили Клавдия. Отказали се да изрязват каквото и да е от стомаха, защото метастазите го били обхванали целия. Източили от коремната кухина 1,5 литра гной и … пациентката умряла.
“Не усетих как душата ми се отделя от тялото, но изведнъж се видях отстрани, разказвала после самата Клавдия на своя син. Гледам, около тялото ми се суетят хора, опитвайки се да ме върнат към живота… Аз всичко чувам и разбирам какво си говорят. Чувствам и преживявам случващото се, но не мога да им дам знак, че съм там, в операционната.”

Изведнъж се озовала на разни познати от живота  места: там, където някога са я обиждали, където е плакала и страдала. Хора край себе си не виждала, нито знаела как е стигнала дотам и колко време е останала. И внезапно се оказала в съвършено непозната местност, където нямало нито жилища, нито хора, нито гори, нито растения, само една зелена алея, не много широка и не много тясна. Климатът бил умерен – нито студено, нито горещо. Не се виждало слънце, но не можело да се каже, че е и облачно. Искала да попита някого къде се намира и тогава забелязала врата, която напомняла на Царските двери в православните храмове.
А сиянието през вратата било изключително!

Изведнъж Клавдия забелязала, че от изток към нея се приближава жена, висока на ръст, строга, с красиво лице, облечена в дългополо одеяние и с покрита глава. До нея крачел юноша, който  стигал до рамото. Както узнала по-късно Клавдия, това бил нейният Ангел пазител. През цялото време ангелът се молел горещо на Жената, но тя не обръщала внимание на неговите думи. Когато приближили на около 2 метра от мъртвата, жената вдигнала поглед нагоре и попитала: “Господи, какво да я правим?”
Тогава Клавдия чула красив мъжки глас, който казал: “Трябва да я върнем обратно, тя умря не навреме…” Така Клавдия разбрала, че се намира в небесата. Попитала Господ къде се намира раят, но той  показал само ада. Там имало огромно множество хора, плътно притиснати един до друг, така че нямало къде да падне ябълка между тях. Всички били черни, с обгоряла кожа, белеели се само очите и зъбите им. От тях се издигала такава непоносима смрад, че Клавдия я усещала и известно време, след като оживяла.

А ето как станало нейното възкресение.
Санитарите внесли в моргата тялото на мъж и тогава единият от тях забелязал, че Клавдия Устюжанина проявява признаци на живот. След като в продължение на три денонощия била мъртва, тя възкръснала на 22 февруари 1964 година. Лекарите веднага се втурнали да я спасяват – дали  кислородна маска, направили и инжекции.
След няколко дни я изписали от болницата, но можела да говори само шепнешком.
А през март 1964 г. я подложили на нова операция. Този път я направила д-р Валентина Василевна Алябева. Тя била поразена. От раковото заболяване в организма на Клавдия нямало и следа.

Устюжанина заживяла нормално, започнала да ходи на църква, но все се питала: “Коя беше онази жена, която видях на небесата?” Докато веднъж, докато се молела в Покровския събор, разпознала нейния образ в иконата на Казанската Богородица. Едва тогава разбрала, че това била самата Царица небесна…

За чудото с възкръсналата Клавдия Устюжанина бързо се разчуло. И към нейния дом започнали да се стичат хора от град Барнаул, от Алтайския край на Сибир, от цяла Русия. Разбира се, властта започнала да нервничи. Предупреждавали Клавдия да мълчи, следили я от милицията. Един есенен ден в дома  влязъл непознат мъж.
– Здравейте, може ли да ми разкажете какво се случи с вас? – попитал той.
И тя му разказала всичко.

– А имате ли някакви документи от болницата? Мога ли да ги разгледам?, настоял непознатият.
Устюжанина му показала документите, той ги прегледал, сложил ги в джоба си и тръгнал да си ходи. Тогава Клавдия грабнала малката брадвичка, с която цепела дърва за печката и заплашила натрапника. Той захвърлил документите и набързо изчезнал от дома .

Но комунистическата власт не я оставила на мира. Един ден Клавдия получила призовка, че срещу нея е заведено съдебно дело. Отишла тя в указания ден в залата на съда, а там – пълно с фалшиви “свидетели“. Председателят на съдебния състав я обвинил, че при нея идва безчислен поток от хора, които  носят пълни чанти с “подкупи”, за да ги лекува. Клавдия обаче се държала смело, заразпитвала сама свидетелите и те накрая се огънали, признали, че са ги накарали да твърдят лъжи. Веднъж се отървала, два пъти, минала през десетина обвинения. Накрая милиционерите дошли направо да я арестуват.

Било през ноември 1970 година. Но Клавдия успяла да избяга през задната портичка, по пътя пресрещнала връщащия се от училище Андрюша и двамата заминали за град Загорск, сега Сергиев Посад, в Подмосковието. След известно време успели да си купят къщичка в съседното градче Струнино. Там Клавдия живяла още 8 години, като благовествала на народа за чудните божии дела. Благодатните старци от близкия манастир Троицко-Сергиева лавра имали откровение за случилото се с нея чудо – а именно, че Бог я възкресил заради молитвите на покойния и праведен баща Никита.

Клавдия починала на 29 март 1978 година от кардиосклероза. А нейният син Андрей бил призван да поеме пътя на свещенослужението. Той завършил семинария и Духовна академия в Загорск, а сега служи като ефимерий в Святоуспенския манастир в град Александров. И продължава да свидетелства за преславното чудо в Барнаул през 1964 година.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Астрономическата есен настъпи у нас в 23.02 часа българско време на 22 септември с есенното равноденствие.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което […]

 

В празничния 22 септември се очаква облачността над страната да е променлива, често значителна. На места, главно в Западна и Централна […]

 

Керамични зарчета от I и II в. пр. Хр., от късния елинизъм, откриха археолози в най-стария град в Европа – „Провадия-солницата“ […]

 
 

към началото