твоята гледна точка
Храмът на чудесата
Автор Vnews, добавено на 16.03.2014 година, в категории: Любопитно, Коментари (0)

„И до 70 души на вечер са спали в църквата. Чудих се как да ги настаня, а те всички се наредиха на пода с постелки и завивки. През лятото много хора идват от всички краища на страната и чужбина, направо върху каменните плочи спят.“ Това разказва свещеник Васил Маджаров от църквата „Свети Николай Чудотворец“ в смолянския квартал „Устово“.

Заради тълпите вярващи на попа често му се налага да

работи денонощно

Особено в четвъртък, който се води ден на св. Николай Чудотворец. Тогава малката църквичка се пука по шефовете от миряни, търсещи изцеление, прошка, милост или подкрепа от светията.

„Повече спят през лятото, но и през зимата има желаещи, най-много са на Никулден. Идват и много бедни, и много богати, стари и млади, всякакви хора. Пренощуването е безплатно. Тези, които идват, са вече в последен етап от заболяване или душевно състояние и търсят утеха и надежда. Където свършват лекарите, започва упованието за помощ свише. Ние хората сме склонни да ставаме особено вярващи, като ни натиснат проблеми“, казва Маджаров.

Да преспят в църквата са идвали хора от САЩ, Канада, Англия, Швейцария, Франция, Испания и дори от Австралия. Духовникът признава с ръка на сърцето, че за 12 години откакто е в храма, е върнал само един човек. „Жена имаше претенции, че нямало нормални условия за нощувка, а аз казах, че не сме хотел. Признавам си, върнах я“, спомня си 37-годишният отец. За него истинското чудо е, когато човек излезе облагороден от храма. „Ако някой търси суетното чудо, може да остане разочарован“, казва поп Васил.

Той също е преспивал неведнъж в църквата. Храмът е единственият в Средните Родопи, в който хора прекарват по цяла нощ. Те се молят пред чудотворната икона на свети Николай, която никой не знае откъде е дошла. Предполага, че реликвата е донесена от странстващи монаси от Света гора. Знае се само, че е от създаването на храма през 1836 г. Преди три години я реставрирали, но не намерили надписи кой я е направил. Била обгорена отдолу.

Преди няколко години в. „Труд“ подари на читателите си репродукция на иконата. След като излезе във вестника, много хора от всички краища на страната започнаха да прииждат, разказва свещеникът. Той се гневи, че повечето хора очакват задължително „чудо“ от светинята и не идват с искрена вяра – да се помолят, за да се пречистят и намерят покой и прозрение.

Маджаров вярва, че светецът помага само на тези, които заслужат неговата закрила. Като жена с онкологично заболяване, която дошла със семейството си от Софийско преди четири години. „Беше около 45-годишна жена, изтерзана до крайност. Каза, че това е последната надежда. Може би силната вяра, с която се е помолила, е отключила вратите на милосърдието. Чудо е! Преспа в църквата и след две години дойде отново. Беше възродена“, разказва свещеник Васил.

Вярата в силата на светеца в Смолян е голяма. Разказва се как парализирано 9-годишно дете е проходило, след като спало под иконата му. Преди това било пациент на елитни клиники, но лекарите казвали, че ще остане инвалид цял живот. Детето разказало, че в съня си видяло светеца, който го целунал по челото. Други преспали твърдят, че през нощта чули

тропот на кон

а след това оздравяли. Нощували в църквата вярват, че са видели свети Николай да влиза и излиза от олтара.

Много случаи за чудно изцеление, благодарение на молитвите в храма, се предават от уста на уста.

„Спала съм за здраве с приятелки срещу Никулден. С нас бяха майка и син от Шумен, който бе преживял силен стрес. Бях болна и беше много студено, но на следващия ден бях здрава, има голяма сила в това място. Старите хора казват, че свети Николай е жив светец и ходи между нас“, разказва Росица Генчева от Смолян.

Впечатлила се силно, когато 4-годишно дете на нейна позната спряло да ходи на сън, след като го завели да преспи в църквата. „Спах в църквата заради здравословен проблем, който след това изчезна напълно“, казва и народната певица Златина Узунова. „Много силно място, не само християни, но и мюсюлмани са ходили да преспиват в църквата“, твърди актьорът Никола Пашов. Вярва се, че устовската църква помага най-вече при психични и нервни разстройства.

Краеведът Стою Шишков е описал, че на мястото на църквата от векове е имало малък параклис, който дълго се използвал за странноприемница. Покойният свещеник Петър Станчев, който служил в нея половин век, също описва особената почит на християни и мюсюлмани към светеца. Хора и от двете религии принасяли дарове на храма, почитайки светеца като пазител на околията. Свещеникът е описал и предание как пазачът на чаршията Джуван имал видение за снажен ездач на ален кон, излъчващ

необикновена светлина

Светещият конник излязъл от църквата в деня, когато се освещавал другият храм в селото, посветен на света Богородица. След като конникът се върнал в храма, пазачът, невярващ на очите си, проверил вратите на църквата, които се оказали отворени, а трябвало да са заключени.

Друго предание разказва как свети Николай отказал дюкянджия да се засели на чаршията, като в съня му го върнал в родното му село Влахово. Разказва се и как по време на Априлското въстание се сгърчила ръката на войник от преминаващ покрай храма башибозук, който си позволил да стреля по храма. След като принесъл дарове, ръката му оздравяла.

Светецът насърчил и майстора Стефан Френкев, който трябвало да изработи 16 000 тухли за новата камбанария на църквата. Дотогава в Родопите никой не правел тухли, но светията се явил на занаятчията и му казал: Работи, момче!

Църквата е една от осемте най-стари в Средните Родопи. През 1836 г. местните изградили храма и край него вдигнали кула с голям часовник, който и досега отмерва времето. През 1837 г. в Родопите дошъл йеромонах Григорий, който станал народен будител на района. Наричали го поп Григорко.

Именит свещеник в църквата е и Атанас Петков, който бил изпратен на заточение в Одрин, защото участвал в революционните борби в Родопите с Петко войвода. В Устово се гордеят, че още през първата половина на ХIХ век в църквата всички богослужения се извършват само на български език. През 1883 г. храмът е достроен и разширен с усилията на цялото население. Осветен е от 28 свещеници, а на тържеството се събрали 15 000 души.

Църквата се отличава с архитектурата си от всички други в Родопите – тя е построена по подобие на Светогорските манастири. От 2009 г. храмът има внушителен кръст в двора, който местна жена видяла в съня си. Богомолката, която още е анонимна, изпълнила точно видението си, като поръчала 2,5 м метален кръст, тежащ 1,5 тона.

Петя Гайдарова, в. Труд



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Опасни жеги до 40 градуса ни очакват почти през цялата седмица в повечето райони в страната. Най-топло ще бъде в сряда, четвъртък и петък, предупреждават синоптиците.

Максималните температури на повечето места във […]

 

По-строги правила ще защитават потребителите на туристически услуги. Това стана ясно по време на 17-та годишна конференция на Асоциацията на българските […]

 

Нов независим антикорупционен орган ще проверява декларациите за имущество и конфликт на интереси на политиците, магистратите и държавните и общински чиновници. […]

 
 

към началото