твоята гледна точка
От днес започва Великият пост – най-строгият и най-важният през годината
Автор Vnews, добавено на 03.03.2014 година, в категории: Здраве и красота, Коментари (0)

Днешният ден се нарича чист понеделник – началото на Великия пост. Вчера на Сирни заговезни сме си изчистили душата, като сме взели и дали прошка на своите близки за волните и неволните обиди и сме се помирили с недружелюбците си. Тази взаимна прошка между хората е особено важна, тъй като без прошка помежду си не ще получим
прошка на греховете си от Божия син.

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“, казва в Евангелието св. Матей.

Великият пост е най-строгият и най-важният през цялата година – време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. През това време Иисус успява да се пребори с изкушенията на лукавия, да подготви поучителните си слова, да се подготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан – пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресение, което тази година е на 20 април. В Пасха – празника на празниците, можем да участваме само след този преход през пустинята, пояснява руски духовник.

В поста е закодиран и друг смисъл – да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали.

Срещу десятъка Бог им дарявал благословението за техните дела. Оттук и светите апостоли постановили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница (като се изключат неделите, остават 36 дни), да се посветят на Бог, за да очистим натрупаните през годината грехове и да бъдем благословени в делата си.

(И в мюсюлманството десятъкът (зекят) е много важен. Зекятът се споменава на 27 места в Корана и според него всеки трябва да даде в името на Аллах на бедните една десета от спечеленото през годината. Мюсюлманите казват, че мерилото на истинското богатство не са в многото имоти и пари, а са в задоволството от раздаването.)

Първата седмица от Великия пост е особено строга, а някои изпълняват т.нар. тримирене – прекарват първите три дни без храна и с оскъдни глътки вода. В петък на светата литургия се освещава коливо – варена пшеница с мед. Прави се в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на византийския император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на Антиохийския епископ Евдокий и му разкрил коварния план на Юлиан.

Християните цяла седмица се хранили с коливо, без да купят нищо от пазара. Шест недели предстоят, а на седмата е големият празник Възкресение Господне, който слага край на Великия пост. Първата неделя се отбелязва „Тържество на Православието“. То е установено от царица Теодора през 842 г. заради възстановеното почитане на иконите.
Втория неделен ден от Великия пост е посветен на св. Григорий Палма, живял през XVI в., който разгласил цяло учение за силата на поста и молитвата.

Третата неделя е Кръстопоклонна – след всенощно бдение на нея се изнася св. Кръст за поклонение на вярващите. С това Църквата по средата на 40-дневните пости напомня за страданията и смъртта на Христос, като с това вдъхва сили на постещите да продължат.
Четвъртата неделя от Великия пост е посветена на св. Йоан Лествичник, известен с творбата си за лестницата – стълбата от добри дела, които извеждат човек до Божия престол. Постът започва със смирение и прошка, защото те са първото от 33-те стъпала в стълбата на християнските добродетели, пише св. Йоан Лествичник. Без това първо стъпало – смирението, стълбата ще рухне, казва той в книгата си „Лествица“ (стълба).
Следващата, пета неделя е наречена на преподобната Мария Египетска – образец на милосърдие към каещи се грешници. Шестата неделя е Цветница или Връбница – празникът, който показва тържественото посрещане с маслинови клонки на Христос в Йерусалим.

Свети Никодим Светогорец дава мъдри съвети към християнина, които са особено полезни по време на поста. Християнинът трябва по всякакъв начин да избягва тревогите и сърдечните вълнения, ако иска да побеждава страстите си, казва той и сочи пътя как да надвием самодеяността си, нехайството и дори как да управляваме и възпитаваме сетивата си. „Най-вече, брате мой, дръж здраво в ръцете си злите и бързи твои крадци – очите си. Не ги допускай да гледат любопитно и лакомо навсякъде и всичко. Защото от това може да се облее в лакомия и страст и сърцето ти. Второ, пази и ушите си от срамни и сладострастни приказки, от измислици, клевети и суетни разговори. Пази също обонянието, вкуса и стомаха си от зловонни миризми и от богати ястия и спиртни питиета. И накрая управлявай езика си, защото той е двигател на сърцето –
с каквото е пълно сърцето, то се излива чрез езика. Възможно е пречистим сърцата и душата си с пост и молитва и да прогоним от нас злобата и завистта, ако задължително потъпчем гордостта си. Ловчанският митрополит Гавриил смята, че гордостта е най-голям грях и пречка по пътя на духовността.

Стане ли дума за поста, „24 часа“ винаги ще припомня урока на светите отци. Те пишат: „Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист, да измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Що за добродетел
е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? Видиш ли беден, не се отвръщай от него, а му помогни с каквото можеш. Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!“ И св. Серафим Саровски съветва: „Събирай дух мирен и хиляди ще се спасят около тебе“.

По време на постите вярващият отсича егото и гордостта си, смирява волята и посвещава мисълта на Бог. Защото е важно да се знае, че постът е духовен подвиг, а не проста хранителна диета. За храната по време на пост пак светите отци са изчерпателни в едно изречение: „Хранете се като просяци!“ Но предупреждават – постът не трябва да убие тялото, а страстите в него.

На Благовещение – 25 март, и на Цветница – 13 април, може да се яде риба. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.

Православието показва обичта към ближния и по време на строгия Велик пост и освобождава от него болните, възрастните, децата и бременните.

Свещениците предупреждават, че заговяването след дългите пости също трябва да става много внимателно и постепенно. Най-добре за поста искайте благословия от духовник. Най-добре е в началото и в края на поста да се изповядате и причестите
За това не е редно да плащате на свещеника.

Който иска да се венчае, ще трябва да изчака до Велики вторник, който се пада на 22 април. Не се прави и помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден – 12 април, до Томина неделя на 27 април.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

2018 г. може да донесе силни земетресения по целия свят заради едва забележимото забавяне във въртенето на Земята, предупреждават учени, цитирани от световни агенции.

На традиционната среща на Американското геоложко общество Ребека […]

 

Най-добрият български тенисист Григор Димитров категорично победи Давид Гофен на финалния турнир на АТР за годината в Лондон. Българинът триумфира, след […]

 

855
Григор Димитров е на финал в Лондон, българският тенисист спечели с 4:6, 6:0, 6:3 полуфинала с Джак Сок […]

 
 

към началото