твоята гледна точка
Социолози изстреляха Бареков пред реформаторите
Автор Vnews, добавено на 02.02.2014 година, в категории: Вести, Коментари (0)

Ако изборите за Европейски парламент се провеждаха през януари, БСП щеше да спечели 19,4%, а ГЕРБ – 19%. Доверието в правителството на министър-председателя Пламен Орешарски е 16,7%, а към президента Росен Плевнелиев – 16,5%.

Това показва изследване на Обществено-политическите нагласи през януари 2014 г., направено от Института за модерна политика /ИМП/. Проучването е проведено в периода 24-31 януари 2014 година. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население на квотен принцип, която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност по признаците пол, възраст и населено място.

Електорални нагласи за парламентарни избори и за избори за евродепутати

Общо 63% от респондентите декларират готовност да отидат до урните, ако изборите за Народно събрание се провеждаха към момента на настоящето проучване. Близо една трета (28,9%) от анкетираните заявяват твърдо намерение да не гласуват, а 8,1% заявяват, че все още не са решили дали да упражнят правото си на вот.

Ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването, ще има съвсем лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. Делът на респондентите, които дават своята подкрепа за БСП е 20,5%, а за ГЕРБ – 19,8%. Малката разлика от 0,7% на практика потвърждава изравнените позиции на двете водещи политически сили, регистрирани и в предходните ни проучвания от м. ноември и м. декември.

На фона на сътресенията в БСП, свързани с отделянето на водещи фигури от партията в самостоятелната формация АБВ и на затихналите антиправителствени протести, данните от това изследване дават основание отново да се потвърди оценката на Института, че на този етап все още не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Двете партии продължават да са по-скоро в условията на „позиционна война“, отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

От останалите политически сили потенциал за преодоляване на 4-процентната избирателна бариера и формиране на парламентарно представителство, към момента на проучването, се регистрира за три формации – публично обявеният политически съюз на партията „България без цензура“ с ВМРО и Земеделския народен съюз, който получава подкрепата на 5,6%, „Реформаторски блок“ – 4,5%, както и ДПС – с 4,3%.

Отново, както и в декемврийското проучване на ИМП, се регистрират близки стойности на подкрепата за двете националистически партии – „Атака“ с 1,6% и НФСБ – с 1,5%. Преизчислени към декларираната избирателна активност тези резултати показват, че двете формации биха останали „под чертата“, ако парламентарните избори се провеждаха към момента на проучването.

В проучването бяха измерени и електоралните нагласи във връзка с предстоящите избори за членове на Европейския парламент от Република България, допълва БГНЕС. Ако вотът за евродепутати се провеждаше към момента на проучването, декларираната от респондентите подкрепа е с минимална преднина за БСП – 19,4%. ГЕРБ получава 19%, „България без цензура“-ВМРО-ЗНС – 5,5%, а Реформаторския блок и ДПС – по 4%. Това са и политическите формации, които биха излъчили свои депутати в Европейския парламент, ако европейските избори се провеждаха към момента на проучването.

Отношение към висши държавни институции

Въпреки отшумяването на активната протестна вълна острата политическа конфронтация и поляризацията на общественото мнение, дават своето отражение и върху оценката за дейността на висши конституционни органи като Народното събрание, Министерския съвет, президента на Републиката и омбудсмана.

Народното събрание

Работата на действащото Народно събрание се оценява положително едва от 7,2% от респондентите, докато повече от половината – 58,4% дават отрицателна оценка. 24,1%, определят оценката си като „нито положителна, нито отрицателна“. Всеки десети (10,2%) заявява, че не може да прецени как Народното събрание се справя със своите конституционни и обществени задачи.

Правителство

Данните от проучването сочат, че 16,7% е делът на респондентите, които оценяват положително работата на кабинета „Орешарски“. Почти половината от анкетираните – 48%, дават отрицателна оценка на правителството, 23,5% не могат да формулират отношението си нито в положителна, нито в отрицателна посока, а 11,8% не могат да преценят.

Президентът

Проучването регистрира положителна оценка за работата на държавния глава от 16,5% от респондентите и неодобрение от 35,3%. Висок е процентът на респондентите, според които дейността на президента не може да се определи нито само в положителна, нито само в отрицателна посока – 33,7%. Други 14,5% от анкетираните заявяват, че не могат да преценят.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

През октомври месец е традиция да се радваме на циганско лято. Този октомври няма да е по-различен и ще ни предложи „циганско лято” с приятните температури движещи се между 19 и […]

 

Идва времето на ангините и скарлатината, обяви проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. „Със започването […]

 

Астрономическата есен настъпи у нас в 23.02 часа българско време на 22 септември с есенното равноденствие.

Есента е един от четирите сезона […]

 
 

към началото