твоята гледна точка
Чакаме от Брюксел пари за сметища, пътища и нови технологии
Автор Vnews, добавено на 21.01.2014 година, в категории: Вести, Коментари (0)

2,1 млрд. евро от Брюксел може да влязат в икономиката ни до края на годината. Това е сумата, която остава да усвоим за проекти, предвидени в изминалия период 2007-2013, показват предварителните разчети на правителството. Парите трябва да бъдат разплатени от държавата с изпълнителите по сключените към момента договори. След като бъдат сертифицирани разходите и бъдат направени нужните проверки от страна на Брюксел, управляващите органи ще получат обратно средствата. Най-много пари се очаква да бъдат разплатени по ОП „Околна среда“ – 426 млн. евро. Най-вероятно през март ще бъдат възстановени плащанията от страна на Брюксел по програмата, които бяха замразени през ноември. Управляващият орган вече е подготвил план за действие, за да бъдат взети нужните мерки, с които да се поправят пропуските, довели до замразяване на финансирането. Планът на ековедомството е одобрен от ИА „Одит на средствата от ЕС“ към финансовото министерство, а реализацията на самите мерки трябва да приключи през февруари. В момента по програмата се изпълняват основно проекти за изграждане и рехабилитация на инфраструктура за питейни и отпадъчни води, строят се пречиствателни станции, изграждат се системи за управление на отпадъците.

Сред другите два управляващи органа, които имат най-тежките задачи през 2014 г., са тези на ОП „Транспорт“ и на ОП „Регионално развитие“. Бенефициентите по тези два финансови инструмента ще трябва да приключат дейности по проекти съответно за 314 млн. евро и за 338 млн. евро. По първата програма предстои изграждане и рехабилитация на жп отсечките Димитровград-Харманли, Харманли-Свиленград и Септември-Пловдив, участъци от автомагистралите „Струма“ и „Марица“, както и рехабилитация на жп гарата в Пазарджик и частично обновяване на столичната.

По ОПРР пък предстои изпълнение на проекти по схемата за енергийно саниране на жилища, приключване на последните проекти за рехабилитация на шосета, както и работа по схемите за деинституционализация на деца, лишени от родителска грижа, и за подобряване на градския транспорт и среда. Компаниите, които са спечелили проекти за подобряване на конкурентоспособността си, трябва да приключат дейности за 163 млн. евро през тази година за предходния планов период на усвоявяне на европомощта от Брюксел. Още 181 млн. лв. се очаква да се влеят в икономиката от изпълнение на проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси“, 29 млн. евро по ОП „Административен капацитет“ и 9 млн. евро по ОП „Техническа помощ“. 400 млн. евро трябва да бъдат сертифицирани по Програмата за развитие на селските райони и 14 млн. евро – за рибарство и аквакултури. 11 млн. евро пък трябва да усвоим съвместно със съседите по програмите за трансгранично сътрудничество.

573 млн. евро за модерно образование

Общо 573 млн. евро може да получи България по новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж. Първоначално обявената сума бе 508 млн. Допълнителните средства ще дойдат обаче само ако изпълним всички изисквания при усвояването на парите от Европа, поясни зам.-министърът на образованието Иван Кръстев. Средствата ще бъдат разпределени по три оси, като най-много пари ще бъдат насочени към модернизация на образованието. Част от европарите ще отидат за въвеждането на т. нар. дуално обучение, при което учениците ще усвояват професия във фирмите няколко дни от седмицата. С тези средства най-вероятно ще се плащат и студентските практики. Обсъжда се идея от тях да се дава и за заплати на младите учители, за да бъдат привлечени те в класната стая след дипломирането си. Другата ос включва научната инфраструктура – закупуване на нова апаратура и подкрепа на водещи научни проекти. Третата е насочена към намаляване на броя на отпадналите ученици от училище. В момента страната ни е 9-а в Европа по този показател, но сме на първо място по възраст на отпадащите деца – те напускат школото едва на 14 години.

Най-много са помощите за транспорт

За следващия програмен период страната ни се надява да получи правото да усвои 7,4 млрд. евро, като в сумата са включени и средствата, предвидени за техническа помощ. Най-много от тези средства са предвидени за транспорт и транспортна инфраструктура – 1,6 млрд. евро. Другите програми с голям финансов ресурс са ОП „Околна среда“ – 1,494 млрд. евро, ОП „Региони в растеж“ – 1,35 млрд. евро, и ОП „Иновации и конкурентоспособност“ – 1,2 млрд. евро. 815 млн. евро ще имаме шанс да усвоим по ОП „Развитие на човешките ресурси“. 572 млн. евро са по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и 375 млн. евро – по ОП „Добро управление“. Страната ни ще кандидатства за 406 млн. евро и по новата програма „Свързана Европа“. Първо се очаква по нея да бъде изградена магистралната отсечка между София и Драгоман, жп отсечките София – Драгоман и Видин – Медковец, както и проектът „Батин – Белене“ за подобряване на корабоплаването по река Дунав.

Взимат от чиновниците, дават за метрото

190 млн. евро повече ще има за доизграждане на столичното метро през следващия програмен период. Причината е в изисквания на Брюксел, които налагат пренасочване на средствата от ОП „Добро управление“ към ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“. Така вместо за повишаване на ефективността на администрацията тези средства ще послужат за решаване на проблемите с трафика на София. Промяната във финансовата рамка на бъдещите програми за периода 2014 -2020 г. ще бъдат докладвани от вицепремиера Зинаида Златанова в сряда на заседанието на Министерски съвет. Те се налагат след напредъка по преговорите за приемане на законодателния пакет на ниво ЕС. Страната ни бе подготвила варианти на Споразумението за партньорство и повечето оперативни програми на базата на предварителни индикации за разпределяне на фондовете от страна на Брюксел и сега се налагат корекции. ОП „Добро управление“ е дефинирана като еднофондова – тоест ще бъде финансирана единствено от Европейския социален фонд. Докато средствата от Европейския фонд за регионално развитие, които също трябваше да бъдат използвани за намаляване на бюрокрацията, са преразпределени.

Така най-голяма част от освободените 277 млн. евро отиват за столичното метро. Увеличаването на средствата за транспорт е една от основните бележки на Европейската комисия след разглеждане на последния вариант на Споразумението за партньорство. Брюксел препоръчва и намирането на алтернативни източници на финансиране за подобряване на сектора, като инвестиране на бюджетни средства и публично-частно партньорство.
45 млн. евро от освободените от ОП „Добро управление“ средства ще бъдат пренасочени за наука и иновации. За повишаване на конкурентоспособността и въвеждане на нови технологии ще са предвидени допълнителни 22 млн. евро, а 20 млн. евро се вливат в програмата ОП „Региони в растеж“, за превенция и управление на риска от свлачища и наводнения например. През новия програмен период на европомощта 2014-2020 г. са предвидени и близо 105 млн. евро за подпомагане на най-нуждаещите се. 6% от всички средства, които ще можем да усвоим от Брюксел през следващите 7 години, пък ще бъдат заделени в резерв, до който ще имаме достъп при изпълнение на редица условия.

Първо тръгват субсидиите за градовете

Още през тази година кметовете ще могат да кандидатстват за еврофинансиране по новата ОП „Региони в растеж“. Това е амбицията на регионалния министър Десислава Терзиева. Веднага след като последният вариант на програмата бъде одобрен от Брюксел, ще бъде отворена и цялата първа ос на новата ОПРР – за устойчиво градско развитие. По нея местните власти ще могат да кандидатстват с проекти за близо 450 млн. евро, тъй като 67% от средствата в цялата програма са предвидени именно по тази схема. Допустимите проекти са разпределени според четири приоритета. На първо място кметовете ще могат да се борят за повишаване на енергийната ефективност на сградите, като по тази схема ще могат да получат пари както частни собственици на жилищни сгради, така и местните власти за публични сгради. Вторият приоритет, по който кметовете ще защитават проекти, е за подобряване и обновяване на градската среда – за обновяване на централни градски части, построяване на детски площадки и облагородяване на зелени площи. Те са предпочитани от градските управници, защото са видими и по-лесно се отчита свършеното пред избирателите. Освен това кметовете ще могат да получат средства по схемата от Брюксел и за обновяване на здравни, социални и учебни заведения, както и за повишаване ефективността на градския транспорт. През първия програмен период по тази схема можеха да кандидатстват 67-те най-големи градове у нас. За периода 2014-2020 г. обаче Брюксел настоява тези центрове за градско развитие да бъдат намалени до 6-7. Това, според кметове и преговарящите от страна на държавата, може да се окаже пагубно за развитието на по-малките общини. Заради икономическата криза европарите са основен двигател за растеж и промяна, както и за привличане на инвеститори в тези региони. Затова и без тях малките общини са обречени на постепенно обезлюдяване, вместо да се стопяват разликите между регионите, са доводите на родните управляващи. Брюксел, от своя страна, е категоричен, че еврофондовете са допълващ инструмент за развитие на икономиката и не може страните членки да разчитат основно на тях. Затова и преговарящите от страна на България обмислят компромисни варианти, така че по-малките общини да получат повече средства по други програми или да се договори намаляване на допустимите кандидати по схемата наполовина вместо с 90%.

Ще настояваме за правата си

Началници от Еврокомисията нямат правомощия да определят териториалния обхват на новата Програма за регионално развитие. Особено след като в страната има национален консенсус между местната и централната власт да се запази възможността по тази програма да се финансират проекти на 67 града в страната. Нашите представители ще занесат тези дни в Брюксел послание, че държавата настоява за запазване на обхвата. Ние си знаем правата и ще ги отстояваме. Няма да отстъпим. Още повече, че новата програма за развитие на селските райони ще бъде силно орязана – с около 600 млн. евро. И не можем да пренасочим повечето градове към нея. Управителният съвет на сдружението на общините имаше среща с вицепремиера Зинаида Златанова тези дни и обсъдихме тази позиция – ще продължаваме да отстояваме постигнатия национален консенсус между централна и местна власт за обхвата на програмата за 67 града.

Всички да се изнесем в София

Красимир Герчев, кмет на Разлог

Ако се случи това масово орязване на градове по ОП „Регионално развитие“, ще е крайно неприятно. Това означава, че пак има лошо договаряне с Брюксел и нашите държавници не са защитили интереса ни. В последните години разчитаме основно на европейските средства, за да превърнем населените места в по-добри за живеене. Отрежат ли броя на градовете, ще страдат по-малките общини като нашата. Затова съм категорично против. В същото време готвим интегрирани планове, но без финансов ресурс нищо не можем да направим. Нека поне да направят така, че в 1-2 сфери по тази програма да ползваме европейски средства, поне за градска среда да можем да кандидатстваме. Говори се за децентрализация, а се прави точно обратното. Тогава да се изнесем всички в София и само там да се наливат европейски пари. Подобно решение е дискриминация към малките градове.

Ще се развиваме по селската програма

Николай Ангелов, кмет на Балчик

Още през 2011 г. с постановление на Министерски съвет бяха определени общините и големите центрове в страната, които през новия програмен период ще получават финансиране по програмата „Региони в растеж“ за интегрирано градско развитие. В първоначалния вариант бяха включени 28-те областни центъра с 6-те големи града, след това броят бе увеличен на 52 общини, сред които и община Балчик. В един момент общините станаха 67, а парите бяха същите. В последния момент, преди излизане на министерското постановление, Балчик отпадна. Ние ще се развиваме като селски район и ще финансираме проектите си по програмата за развитие на селските райони. Вече смятам, че така е по-добре, защото сме по-конкурентоспособни и можем да разчитаме на по-голям финансов ресурс.



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Таксата за битови отпадъци във Варна няма да бъде повишавана през 2018 г. Това съобщи шефката на финансовата дирекция в общината Стефка Господинова. В момента налогът за жилищни имоти е 0,98 […]

 

Приближаването на висшето образование до нуждите на пазара на труда продължава за втора поредна година. Безработицата сред висшистите намалява, заплатите им […]

 

Слушай Манолова: Край на даването на фирми на клошари, за да се бяга от работниците

Работниците на фалирали предприятия […]

 
 

към началото