твоята гледна точка
Толкова много сърца за спасяване
Автор Vnews, добавено на 06.01.2014 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

Консенсусът не е трудна работа, той е два пъти трудна работа. Няколко авторитета в дните между двете години предписаха рецепта за по-добро бъдеще на България с това лекарство: консенсус. Консенсусът е колективно мислене. Ние никога не сме били много талантливи в колективните неща, а напоследък и мисленето не ни се удава, затова казвам, че е два пъти трудна работа. Тази работа се учи. Случвало се е да участвам в такова обучение, затова просто ще ви разкажа колко трудно беше през цялото време и как накрая взе, че стана лесно. Такива обучения се правят като се решават конкретни казуси.

А казусът беше следният: Представяме си, че сме екип от сърдечни хирурзи, разполагаме с едно сърце за присаждане и шестима кандидати за сърцето. Ако в рамките на 20 минути не вземем с консенсус решение на кого от шестимата да го дадем, и шестимата умират, а сърцето става негодно за присаждане.

Кандидат номер едно за сърцето  е 12-годишно ромско момче, което има заложби да стане виртуоз на цигулката. Кандидат номер две е 63-годишен професор по цигулка, преподавател на номер едно. Кандидат номер три е 17-годишна проститутка, бременна. Четвъртият е свещеник, който се грижи за болната си майка и е единственият й близък. Кандидат номер пет е болната майка на свещеника. Шестият кандидат е 35-годишна лесбийка, биоложка, която е на път да изобрети ваксина срещу СПИН. За тези шестима души имаме едно сърце и 20 минути за постигане на консенсус. Избрахме пазач на времето и той засече стрелките.

Всеки от кандидатите е избран така, че да олицетворява някакви предразсъдъци и стереотипи. Винаги се започва с отхвърляне, с елиминиране. И първият изключен естествено е болната майка на свещеника – с консенсус. След това се отхвърля и самият свещеник – като няма вече за кого да се грижи, значението му намалява.

Определение за консенсус: Консенсус означава общо съгласие между членовете на дадена група или общност. Процесът на постигане на консенсус подразбира внимателно зачитане на мнението на всеки член на групата и колективно доверие в личната преценка на всеки член за следващите му действия. В идеалния случай  тези, които желаят да предприемат някакво действие, трябва да изслушат тези, които са против, тъй като разчитат, че последвалият дебат ще подобри консенсуса.

Има една неловкост в ликвидирането на малкия ромски цигулар, все пак дете е. Затова първо от списъка на кандидатите обикновено отпада професорът цигулар – стар, каквото направил, направил и т.н.  А като го няма учителят, групата някак по-лесно се прощава и с ученика.

И ето ти ги двамата кандидати, които остават – бременната проститутка и лесбийката вирусолог.  Оттук нататък става трудно, защото всеки вече е решил в себе си на кого ще даде сърцето и екипът въображаеми хирурзи започва да се кара като хамали.

„Аз предлагам да спасим  бременната проститутка, защото по този начин със сигурност спасяваме два живота” – казва за начало някой. „А защо да не спасим лесбийката, която ще измисли ваксина срещу СПИН и по този начин ще спаси милиони животи?” – пита друг.

– Откъде сме сигурни, че тя ще измисли ваксината? – противи се някой от лагера на проститутката и тук спорът се взривява.

– Ще я измисли, защото в казуса пише, че е на път да я измисли – настояваха едните.

– Какво значи на път? Някой да може да ми обясни какво значи на път. То обещаното не е като даденото.

– Очакваме да измисли ваксината и затова поемаме риска – в името на милионите, които чакат ваксината.

– Няма да дам сърцето заради една хипотеза, след като тук и сега има два живота, които мога да спася – инати се някой от групата на проститутката.

Обяснение за консенсус: Консенсусът често подразбира приемане на компромиси. Вместо приемане на дадено решение с мнозинство, противниците постигат съгласие (често чрез посредничество) докато се вземе взаимно съгласувано решение. Ако това се прави по чисто методологичен начин, резултатът ще бъде обикновено спазаряване: ние ще приемем нещо, ако вие приемете нещо друго. Истинският консенсус обикновено изисква по-голямо съсредоточаване върху взаимоотношенията между противниците, така че компромисите, които те приемат, се основават на желание за съгласие и добра воля.

Около осемнадесетата минута всеки се кара с всеки. Никакъв консенсус не се задава. Според теорията през последната трета на дискусията вече трябва да са се оформили лидерите на мнение и разговорът постепенно да тръгне към консенсус. Нищо подобно не стана.

–         Заради бебето! – вдига лозунг едната група.

–         Заради заплахата от чумата на века! – противопоставя се другата група.

И в този момент се чу гласът на пазача на времето: “Остават 20 секунди.  Или постигаме консенсус, или губим и сърцето, и  шестимата.”

Тогава един от групата, която се състоеше от полицаи, журналисти и чиновници, извади служебния си пистолет и каза високо и на срички: “Който е за лесбийката да остане. Другите да се махат.”

Беше толкова неочаквано, толкова не в тона на обучението, че неколцината застъпници на бременната проститутка наистина се отдалечиха. Полицаят доволно посочи с пистолета си нас, останалите, и каза:

–         Ей ви го консенсуса!

 

Тогава бяхме една дузина хора без минали и настоящи вражди, без амбиции да си натриваме носа един на друг.  Знаехме, че играем и искахме да успем. Само че треньорът каза, че сме се провалили. Не сме били постигнали консенсус. Ама нали спасихме сърцето, как така сме се провалили? – оспорвахме ние. Той обаче настояваше, че смисълът на играта бил да се постигне нещо много по-трудно от спасяването на едно сърце – консенсус. Това трябвало да научим как се прави, за да може оттук нататък да спасяваме всяко застрашено нещо. Консенсус под дулото на оръжие? Нямало такова нещо, каза треньорът.

 

Провалили сме се били и то по една много българска причина – от инат. Всяка група искала да притежава победата до момента, в който един от нас решил да вземе победата насила. Не можело така. Държали сме се като хора, които все едно, че не са минали курс по базисни комуникативни умения, обучение по активно слушане, семинар по решаване на конфликти, ролеви игри за работа в екип. Точно когато сме трябвало да покажем, че сме научили всичките тези неща, инатът ни ги изтрил. Поддали сме се били на емоции, на ненужна състезателност. Най-лошото: не сме били разбрали, че имаме една обща цел, а не всеки своя.

Всеки път, когато чуя някой да препоръчва консенсус, си представям сърце, което трябва да бъде спасено, за да спаси живот. И хора, които се надвикват с такава стръв, че вече не спасяването на живота, а надвикването е станало важно. И че ако спасението е станало с помощта на оръжие, то не е спасение. И че когато всеки преследва своята цел, се губи общата. А таймерът цък-цък-цъка.

Веселина Седларска, reduta.bg



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Слушай Манолова: Край на даването на фирми на клошари, за да се бяга от работниците

Работниците на фалирали предприятия ще могат по-лесно да получат забавените си заплати. Това стана […]

 

Всички осиновители на деца до 5 г. ще имат правото на една година високоплатен отпуск по майчинство от 1 юли 2018 […]

 

Към 30 септември общинският дълг в България е 1,22 млрд. лв., от които 552,6 млн. лв. вътрешен и 674 млн. лв. […]

 
 

към началото