твоята гледна точка
Как се прави бизнес по български
Автор Vnews, добавено на 30.12.2013 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

КОЛКОТО повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените.

Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари, досущ като Чичо Скрудж.

За да не остане по-назад, Иван решава да отвори малък бизнес. Продава нивите на дядо си и стария голф на баща си и решава „да завърти парите“.

Първата му работа е да си наеме офис. Но в офис сградите е много скъпо, затова Иван наема малка миризлива гарсониерка в краен квартал. В хола слага бюро и мека мебел за „гостите“, а кухнята е предназначена за секретарката.

Секретарката Стефка е младо, полуграмотно момиче с приятна външност. Задачата е да прави кафета и да вдига телефона. Но засега телефонът не звъни, затова мисията й се ограничава в боравенето с кафемашината.

Иван слага гръмко име на фирмата си, за да респектира конкурентите. Кръщава я „Чолев интернешънъл трейд къмпани“.

Следващата стъпка на Иван е да си направи ефектни визитки, на които под името му пише president. Но понеже няма на кого да ги раздава, на първо време ги връчва на роднините си с деловата фраза „Ку ти тряа нещо, обаждай са“.

След като са положени основите на фирмата, Иван вика в офиса поп да освети новото предприятие. Не че е религиозен, ма е чувал, че така се прави.

Време е бизнесът да започне!

С вродения си нюх Иван усеща, че все още му е рано да се хвърли в големи сделки с петрол, затова се насочва към инвестиции с по-малък риск – купува от „Илиянци“ триста китайски гребенчета по 3 стотинки и започва да ги предлага в търговската мрежа по 20 стотинки. На всеки, закупил над 50 бройки, обещава 4 процента отстъпка.

Всяко начало обаче е трудно. Пазарът не реагира възторжено на китайските гребенчета. След месец се оказва, че са продадени само девет гребенчета, а 23 са върнати, понеже са дефектни. Започва да изглежда, че предлагането е далеч по-голямо от търсенето.
Иван обаче не се отчайва. „Когато се продадат – тогава, нямаме бърза работа“, и пренасочва инвестициите си към турски вълнени стелки. Този бизнес е далеч по-сложен, защото стелките са с различни размери и съответно – различна себестойност. Налага се да се правят сложни изчисления. Иван стои до късно в офиса и трака върху калкулатора – подарък от дядо му за абитуриентската вечер през 1998-а.

Стефка също стои в офиса до късно, щото не се знае – може па някой да звънне. Обаче никой не звъни.

Трудните първи стъпки в предприемачеството сближават Иван и Стефчето и те започват да консумират пламналата между тях страст върху меката мебел, предназначена за гости. Стефчето се влюбва в Иван и започва да му вика „зайо“.

След месец се оказва, че и стелките няма да са големият удар, който ще осигури на Иван място в топ 10 на „Форбс“. Хич не се харчат.

Ала съдбата обича смелите и им поднася неочаквани подаръци. В този тежък за бизнеса момент бащата на Иван му изпраща от село половин прасе и двеста литра домашно вино. Иван решава да се преориентира и да започне търговия с хранителни продукти.

Прасето е разфасовано и наблъскано във фризера, тубите с виното стоят на балкона на „офиса“. Иван купува 50 празни шишета от един литър и везна, с която да отмерва месото, и пуска в интернет безплатна обява, че вече е играч на свинско-винения пазар. Инструктира Стефчето да обяснява на всеки, който позвъни, че продуктите са екологично чисти, и да им дава адреса на офиса.

Никой обаче не звъни. Виното започва да вкисва, а след една авария, оставила без ток целия квартал за 20 часа, месото придобива подозрителен лилаво-кафяв цвят и мирис на маршрутка.

В този момент обаче съдбата отново протяга ръка на Иван – умира баба му и му завещава малък апартамент в „Меден рудник“. Иван решава, че това е знак да зареже дребната търговия и да влезе в големия бизнес с недвижими имоти. Ще го продаде, ще купи с парите два по-малки апартамента – един в Добрич и един в Търговище, после ще ги продаде и ще купи четири апартамента – в Монтана, Горна Оряховица, Хасково и Кюстендил. После ще продаде и тях и… ехе-хей!

Перфектен бизнесплан, който само за година ще го изстреля сред големите играчи и ще му донесе милиони.

Иван си купува костюм, за да прилича на истински риъл естейт брокер и започва да пътува всяка седмица до Бургас на огледи с клиенти.

Минават няколко месеца, но бленуваната сделка така и не се осъществява. Едни клиенти уж харесаха апартаментчето, но така и не се обадиха повече.

Приходи няма, а разходите постоянно се увеличават. Само за бензин до Бургас е изхарчил вече над две хиляди лева.
А всеки месец трябва да се плащат и наем за офиса, и сметки за ток, телефон и интернет…

Иван обаче няма намерение да се отказва. Не и сега, когато е толкова близо до Големия Удар. Тегли потребителски кредит с 12 процента лихва. Сигурен е, че щом тръгнат нещата, веднага ще го върне.

В тоя момент Стефчето му съобщава, че е бременна. Сигурна ли си, пита я Иван. Ами, сигурна съм, как да не съм сигурна, казва Стефчето. Ама от мен ли е? Е от кого да е бе, зайо, аз с други мъже не съм спала, казва Стефчето и се разплаква.

Иван изпада в депресия. Стои до късно в офиса, пие от вкисналото вино на баща си и се чуди какво да прави. Тамън тръгнаха да стават нещата и…

Абортът на Стефчето и ремонтът на колата веднага изяждат половината кредит.
Разбрал, че няма да може да се справи с кризата по нормалния начин, Иван започва да търси нестандартни мерки – залага големи суми в тотото, купува злато, щото цената му се качва, влага пари срещу голяма лихва в „перспективна фармацевтична компания“.
Но от тотото спечелва само две тройки, цената на златото внезапно се срива, а перспективната фармацевтична компания се оказва пирамида.

Иван изпада в несъстоятелност. Не може да обслужва кредита си, не плаща наема на офиса, изключват му тока и телефона. Стефчето го напуска и започва работа в друга фирма.

В този момент Иван решава, че причината за всичките му беди не е в самия него, а в световния заговор. Виновни са му евреите, масоните, американците, руснаците, китайците, турците и извънземните.

Ако не му пречеха, досега да е милионер. Осъзнал тази безспорна истина, Иван намразва света и се записва в партията на Волен. Ходи по митинги и крещи „Върнете ми България!“. Всъщност не му трябва никаква България. Човекът иска да му върнат парите, бизнеса, офиса, Стефчето, мечтите. Ала никой не му връща нищо. Светът внезапно се е оказал студен и безсърдечен. Иван стои сред тълпата от други излъгани българи и трепери от студ и страх. Духа в премръзналите си шепи и се опитва да ги стопли. Така както някога ги топлеше Стефчето.
––––
24 часа, от www.ivosiromahov.com



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Приближаването на висшето образование до нуждите на пазара на труда продължава за втора поредна година. Безработицата сред висшистите намалява, заплатите им нарастват, като все повече от тях си намират работа по […]

 

Слушай Манолова: Край на даването на фирми на клошари, за да се бяга от работниците

Работниците на фалирали предприятия […]

 

Всички осиновители на деца до 5 г. ще имат правото на една година високоплатен отпуск по майчинство от 1 юли 2018 […]

 
 

към началото