твоята гледна точка
Как се прави бизнес по български
Автор Vnews, добавено на 30.12.2013 година, в категории: Твоят глас, Коментари (0)

КОЛКОТО повече се свива бизнесът в България, толкова повече нараства броят на бизнесмените.

Милиони са вече българите, изкушени от възможностите на частното предприемачество. Всеки от тях е убеден, че бизнесът е в кръвта му и не е далеч денят, когато ще плува в море от пари, досущ като Чичо Скрудж.

За да не остане по-назад, Иван решава да отвори малък бизнес. Продава нивите на дядо си и стария голф на баща си и решава „да завърти парите“.

Първата му работа е да си наеме офис. Но в офис сградите е много скъпо, затова Иван наема малка миризлива гарсониерка в краен квартал. В хола слага бюро и мека мебел за „гостите“, а кухнята е предназначена за секретарката.

Секретарката Стефка е младо, полуграмотно момиче с приятна външност. Задачата е да прави кафета и да вдига телефона. Но засега телефонът не звъни, затова мисията й се ограничава в боравенето с кафемашината.

Иван слага гръмко име на фирмата си, за да респектира конкурентите. Кръщава я „Чолев интернешънъл трейд къмпани“.

Следващата стъпка на Иван е да си направи ефектни визитки, на които под името му пише president. Но понеже няма на кого да ги раздава, на първо време ги връчва на роднините си с деловата фраза „Ку ти тряа нещо, обаждай са“.

След като са положени основите на фирмата, Иван вика в офиса поп да освети новото предприятие. Не че е религиозен, ма е чувал, че така се прави.

Време е бизнесът да започне!

С вродения си нюх Иван усеща, че все още му е рано да се хвърли в големи сделки с петрол, затова се насочва към инвестиции с по-малък риск – купува от „Илиянци“ триста китайски гребенчета по 3 стотинки и започва да ги предлага в търговската мрежа по 20 стотинки. На всеки, закупил над 50 бройки, обещава 4 процента отстъпка.

Всяко начало обаче е трудно. Пазарът не реагира възторжено на китайските гребенчета. След месец се оказва, че са продадени само девет гребенчета, а 23 са върнати, понеже са дефектни. Започва да изглежда, че предлагането е далеч по-голямо от търсенето.
Иван обаче не се отчайва. „Когато се продадат – тогава, нямаме бърза работа“, и пренасочва инвестициите си към турски вълнени стелки. Този бизнес е далеч по-сложен, защото стелките са с различни размери и съответно – различна себестойност. Налага се да се правят сложни изчисления. Иван стои до късно в офиса и трака върху калкулатора – подарък от дядо му за абитуриентската вечер през 1998-а.

Стефка също стои в офиса до късно, щото не се знае – може па някой да звънне. Обаче никой не звъни.

Трудните първи стъпки в предприемачеството сближават Иван и Стефчето и те започват да консумират пламналата между тях страст върху меката мебел, предназначена за гости. Стефчето се влюбва в Иван и започва да му вика „зайо“.

След месец се оказва, че и стелките няма да са големият удар, който ще осигури на Иван място в топ 10 на „Форбс“. Хич не се харчат.

Ала съдбата обича смелите и им поднася неочаквани подаръци. В този тежък за бизнеса момент бащата на Иван му изпраща от село половин прасе и двеста литра домашно вино. Иван решава да се преориентира и да започне търговия с хранителни продукти.

Прасето е разфасовано и наблъскано във фризера, тубите с виното стоят на балкона на „офиса“. Иван купува 50 празни шишета от един литър и везна, с която да отмерва месото, и пуска в интернет безплатна обява, че вече е играч на свинско-винения пазар. Инструктира Стефчето да обяснява на всеки, който позвъни, че продуктите са екологично чисти, и да им дава адреса на офиса.

Никой обаче не звъни. Виното започва да вкисва, а след една авария, оставила без ток целия квартал за 20 часа, месото придобива подозрителен лилаво-кафяв цвят и мирис на маршрутка.

В този момент обаче съдбата отново протяга ръка на Иван – умира баба му и му завещава малък апартамент в „Меден рудник“. Иван решава, че това е знак да зареже дребната търговия и да влезе в големия бизнес с недвижими имоти. Ще го продаде, ще купи с парите два по-малки апартамента – един в Добрич и един в Търговище, после ще ги продаде и ще купи четири апартамента – в Монтана, Горна Оряховица, Хасково и Кюстендил. После ще продаде и тях и… ехе-хей!

Перфектен бизнесплан, който само за година ще го изстреля сред големите играчи и ще му донесе милиони.

Иван си купува костюм, за да прилича на истински риъл естейт брокер и започва да пътува всяка седмица до Бургас на огледи с клиенти.

Минават няколко месеца, но бленуваната сделка така и не се осъществява. Едни клиенти уж харесаха апартаментчето, но така и не се обадиха повече.

Приходи няма, а разходите постоянно се увеличават. Само за бензин до Бургас е изхарчил вече над две хиляди лева.
А всеки месец трябва да се плащат и наем за офиса, и сметки за ток, телефон и интернет…

Иван обаче няма намерение да се отказва. Не и сега, когато е толкова близо до Големия Удар. Тегли потребителски кредит с 12 процента лихва. Сигурен е, че щом тръгнат нещата, веднага ще го върне.

В тоя момент Стефчето му съобщава, че е бременна. Сигурна ли си, пита я Иван. Ами, сигурна съм, как да не съм сигурна, казва Стефчето. Ама от мен ли е? Е от кого да е бе, зайо, аз с други мъже не съм спала, казва Стефчето и се разплаква.

Иван изпада в депресия. Стои до късно в офиса, пие от вкисналото вино на баща си и се чуди какво да прави. Тамън тръгнаха да стават нещата и…

Абортът на Стефчето и ремонтът на колата веднага изяждат половината кредит.
Разбрал, че няма да може да се справи с кризата по нормалния начин, Иван започва да търси нестандартни мерки – залага големи суми в тотото, купува злато, щото цената му се качва, влага пари срещу голяма лихва в „перспективна фармацевтична компания“.
Но от тотото спечелва само две тройки, цената на златото внезапно се срива, а перспективната фармацевтична компания се оказва пирамида.

Иван изпада в несъстоятелност. Не може да обслужва кредита си, не плаща наема на офиса, изключват му тока и телефона. Стефчето го напуска и започва работа в друга фирма.

В този момент Иван решава, че причината за всичките му беди не е в самия него, а в световния заговор. Виновни са му евреите, масоните, американците, руснаците, китайците, турците и извънземните.

Ако не му пречеха, досега да е милионер. Осъзнал тази безспорна истина, Иван намразва света и се записва в партията на Волен. Ходи по митинги и крещи „Върнете ми България!“. Всъщност не му трябва никаква България. Човекът иска да му върнат парите, бизнеса, офиса, Стефчето, мечтите. Ала никой не му връща нищо. Светът внезапно се е оказал студен и безсърдечен. Иван стои сред тълпата от други излъгани българи и трепери от студ и страх. Духа в премръзналите си шепи и се опитва да ги стопли. Така както някога ги топлеше Стефчето.
––––
24 часа, от www.ivosiromahov.com



Споделете текущата публикация:

Коментирай





Ако коментарът ви не е на кирилица няма никакъв смисъл да натискате този бутон!
Не го правете и ако не сте напълно съгласни с тези правила!



Реклама

advert-vnews1

Hot News

Астрономическата есен настъпи у нас в 23.02 часа българско време на 22 септември с есенното равноденствие.

Есента е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с есенното равноденствие, което […]

 

В празничния 22 септември се очаква облачността над страната да е променлива, често значителна. На места, главно в Западна и Централна […]

 

Керамични зарчета от I и II в. пр. Хр., от късния елинизъм, откриха археолози в най-стария град в Европа – „Провадия-солницата“ […]

 
 

към началото